Решение № 140 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000155 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, гр.София, подадена чрез пълномощник на страната адв.Г. Х. от САК, срещу решение №3/14.01.2026г., постановено по ТД №17 по описа на ОС – Търговище в частта, в която въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца В. И. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 27.04.2023г., в размер на 15 500 евро, ведно със законната лихва, считано от уведомяване на застрахователя на 08.06.2023г. до окончателното изпълнение на задължението. /изцяло в уважената част на иска/

В жалбата се излага, че решението е постановено при нарушаване на процесуалните правила, материалния закон и съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Като основание за обжалването страната изтъква, че съдът не е коментирал събраните доказателства в съвкупност, а избирателно, като е направил несъответни на доказателствения материал правни изводи. Твърди, че съдът не е отчел наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите. Акцентира, че предявеният иск е изцяло неоснователен, а при установяване на неговата основателност, то се поддържа оплакване срещу присъдения размер, като завишен и несъответен на вида и степента на претърпените вреди.

На първо място, въззивникът прави оплакване срещу безкритичното възприемане от страна на съда на становището на вещото лице инж.Х., въпреки множеството въпроси, които не са получили отговор или са били необосновани. Твърди се, че въпреки възраженията на ответното дружество по приемане на САТЕ, оправдано с пропуски на вещото лице и неотчитане на събраните в досъдебното производство видеоматериали, съдът е приобщил заключението и е основал решението си на същото. Посочват се фактологични неточности в експертизата на вещото лице по отношение механизма на произшествието, в частност как са 1 се движели двата автомобила един след друг и поради каква причина не е настъпило размазване на ивицата смазочно масло в посока отклонението на л.а.Рено. На следващо място, въззивникът счита, че изводът на вещото лице, че пострадалият водач на л.а.Рено е пътувал с поставен предпазен колан, е в разрез с приобщените по делото видеозаписи и не се оправдава от техническа гледна точка. Твърди, че обратен извод следва от записите на общинските камери, така и от приложените в досъдебното производство цветни снимки /отново възпроизведени във въззивната жалба/. От снимките се установявало, че обезопасителният колан на водача на л.а.Рено е бил в прибрано положение, а не както и посочил инж.Х. в експертизата. Несъответен бил извода на съда и спрямо положението на тялото на водача, заснето и приобщено в снимките от досъдебното производство.

Въззивникът излага, че изводът за ползван от пострадалия предпазен колан при ПТП, е направен изцяло въз основа заключението на СМЕ и на свидетелските показания. Следвало да се отчете обаче, че медицинското заключение е направено при допуск за челен удар, а процесният удар е бил страничен. Свидетелските показания /Д.Д.а и Р.П./, според обжалващия, също не дават основание за такъв фактически извод – как се е преместило тялото на В. Д. при удара – дали само торсът е бил наклонен на дясната седалка или седалището му е преместено, което обяснява и ударът на главата в колонка на дясна врата.

Не на последно място, въззивникът изтъква, че вещото лице инж.Х. е работел по изготвяне заключението в досъдебното производство, поради което не би могъл да даде различно становище от изготвената там АТЕ. Въззивникът твърди, че изрично е оспорил заключението като е направил искане за допускане на повторна експертиза, след приобщаване на видеозаписите и цветните снимки от досъдебното производство, което искане е оставено без уважение от съда. Поради изложеното се твърди допуснато от първата инстанция процесуално нарушение с отхвърляне на относимо доказателствено искане на страната, основание за формулирано с жалбата искане по чл.266, ал.3 ГПК.

На следващо място, въззивникът поддържа, че е налице избирателно тълкуване на свидетелските показания /св.Р.П., водач на л.а.Фолксваген/, без обсъждането им ведно с останалия доказателствен материал. Посочват се пропуски и несъответствия в изводите на съда спрямо събраните доказателства, вкл. медицинската експертиза. Твърди се, че съдът безкритично е възприел становището в СМЕ, без да обсъди конкретните факти с другите доказателства по делото /напр. свидетелските показания на майката на ищеца – Д.Д.а/ както и показанията на свидетелите за състоянието на Д. непосредствено след ПТП. В заключение съдът направил неправилен извод за получена при инцидента черепно-мозъчна травма и фрактура на реброто. Твърди се в тази връзка и несъобразяване от съда с разпределената доказателствена тежест, конкретно по отношение тежестта за установяване получените от ищеца при ПТП увреждания.

Съдът неправилно приел също, че са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя на ГО на водача, тъй като обратно, в случая не се установявал деликт от страна на застрахованото лице – водачът на л.а.Фолксваген Голф – Р. П., който се движел се пред процесния автомобил на увреденото лице. Съдът приел, че ПТП е причинено поради внезапно настъпила, непредотвратима техническа неизправност, довела до изтичане на масло и загуба на управление на автомобила, което изключва вината на водача. Налице е било случайно събитие. Независимо от този механизъм съдът приел наличие на основание, обосноваващо функционалната отговорност на застрахователя, тъй като вредите са настъпили при използване на застрахованото превозно средство. Твърди се, че тези изводи на съда противоречат на правната природа на застраховката Гражданска отговорност, съответно на материалния закон, обективиран в чл.50 ЗЗД – вреди от вещи. Въззивникът счита, че вредите в конкретния случай не са настъпили от свойствата и състоянието на вещта, а от поведението на водача, управлявал същата. Поради това счита, че не е налице хипотезата н ачл.50 ЗЗД. Въззивникът излага, че практиката на ВКС за приложимост на прекия иск по отношение на застрахователи при основание по чл.50 ЗЗД, не покрива 2 фактите от процесния казус, при който вредите са настъпили в процеса на движение на МПС, и не е резултат от самостоятелно качество на вещта.

Твърди се на самостоятелно основание, че съдът неправилно възприел предложеното извънсъдебно обезщетение в размер на 8 000 лева, като признание на съществуващо задължение на застрахователя.

Напротив, от рекламационната процедура, според въззивника следвало, че е налице спор между страните както по размера, така и по основанието на претенцията.

Твърди се на следващо място, че постановеното решение на ТОС е в противоречие и с утвърдената практика по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че вредоносният резултат е настъпил и от поведението на водача-пострадал, който не е упражнявал непрекъснат контрол върху превозното средство. /посочени конкретни аргументи в жалбата, относими към поведението на водача и неговата неопитност – ищецът не е имал необходимият шофьорски опит, тъй като е придобил свидетелство за правоуправление едва три месеца преди инцидента/ Неправилни изводи съдът направил и във връзка с другото възражение за съпричиняване, а именно, че водачът на автомобила не е бил с поставен предпазен колан.

/изтъкват се пропуските в СМЕ и САТЕ, посочени и по-горе/ На последно място, въззивникът твърди, че присъденият размер на обезщетението в размер на 15 500 евро е прекомерно завишен. Посочва, че това се дължи на неправилната интерпретация на свидетелските показания и експертизите за действително претърпени от ищеца вреди и интензивността на болките и страданията, в частност на приетото от съда „упорито главоболие“. Изтъкват се доказателствени факти за различен извод относно действителното увреждане на ищеца, а именно, че същото не е било толкова сериозно нито продължително, не е било съпроводено със силни болки и страдания. Твърди се, че ищецът не е установил и търпени от него емоционални и психологически вреди, което в съвкупност сочи, че определеното от съда обезщетение е завишено.

Въз основа на изложеното се претендира отмяна изцяло на обжалваната осъдителна част от решението ведно с присъждане на сторените разноски.

В срока за отговор е постъпило становище на ищеца В. И. Д., чрез пълномощника му адв.А. С. от САК, за неоснователност на жалбата. В отговора страната изразява мнение по отношение на всяко едно от направените оплаквания. Счита, че съдът точно, в пълнота и обосновано е разрешил спора, въз основа на пълен и съвкупен анализ на събраните доказателства. Претендира отхвърляне на жалбата ведно с присъждане разноските за въззивното производство.

Във въззивното производство въззивникът, чрез адв.Г.Х., с писмена молба от 03.06.2026г., поддържа жалбата си на изложените вече съображения като претендира и сторените разноски.

Насрещната страна /ищец/, представлявана от адв.Ж.Е., преупълномощен от адв.С., поддържа становището си за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на В. Д., с която същият претендира осъждане на ответното дружество ОЗК Застраховане АД да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за които твърди, че компенсират претърпените от ищеца болки и страдания от получени при ПТП на 27.04.2023г. увреждания, ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията на 08.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба ищецът твърди, че произшествието е настъпило на 27.04.23г. в гр.Попово, при управление от ищеца на л.а.Рено Меган с ДК№*****, когато предходно движещ се автомобил Фолксваген голф с рег.№*****, управляван от Р. П., разлял моторно масло по пътното платно, в резултат на което автомобилът на ищеца поднесъл и се ударил в насрещно движещия се товарен автомобил Скания. Твърди се заснемане на произшествието изцяло от пътна камера и от 3 видеорегистратора на товарния автомобил. Твърди се, че образуваното досъдебно производство №180/2023г. на РУ на МВР – Попово е било прекратено поради липса на данни за престъпление -случайно деяние.

Ищецът твърди, че в резултат на произшествието претърпял тежка черепно-мозъчна травма с временна загуба на съзнание, мозъчен оток и контузионно огнище на главния мозък, разкъсно-контузна рана на дясна вежда, счупване на 9-то ребро вляво/окологръбно/.

Твърди, че бил хоспитализиран в МБАЛ Канев АД-Русе за около 10 дни, след което бил изписан, но има неизвестност относно последиците от мозъчната контузия. Твърди се, че предявява иска срещу застрахователя на ГОА, тъй като последният отговаря и при вреди, причинени от вещта като такава, доколкото отговаря и собственикът на вещта, застраховано лице с арг.в чл.493 КЗ. Ищецът цитира съдебна практика на ВКС като счита, че в случая е налице основание за носене отговорност по чл.50 ЗЗД от собственика на вещта, съотв. от застрахователя му. Твърди се, че е налице валидна застраховка на ГОА към датата на произшествието както че е предявена претенция пред ответното дружество. Твърди се отправено съгласие за изплащане на обезщетение в размер на 8 000 лева както и подписване на споразумение с увредения в кратък тридневен срок. Твърди се, че застрахователят не е изплатил реално никакво обезщетение на пострадалото лице, което обосновава предявените претенции.

В срока за отговор е постъпило становище на ответното застрахователно дружество, с което същото оспорва основателността и размера на иска. Съобразно ответника, не е налице основание за ангажиране на отговорността му с оглед липсата на противоправно поведение от страна на водача на „Фолксваген Голф“, с peг. № *****, застрахован при тях и причинна връзка между вредоносния резултат и ПТП. Излага се, че ищецът е загубил управлението на автомобила в резултат или на неравност по пътното платно или вследствие несъобразена с пътните условия скорост на движение. Образувано е наказателно производство, което е било прекратено, поради това, че не е установено водачът на л.а. „Фолксваген“, да е нарушил някоя от разпоредбите на ЗДвП, като същият не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на процесния инцидент, тъй като техническата причина за инцидента е внезапно възникналата повреда по превозното средство, която не е била предвидима. Твърди се, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС „Фолксваген“, модел „Голф“, е per. № *****, а инцидента се дължи на случайно събитие съгл.чл. 15 ПК. Възразява се, че вредоносните последици са съпричинени от пострадалия, който се е возил без поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а, ал.