Решение № 112 от 09.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100500621 по описа за 2024 година

. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 14493 от 29.08.2023 г. по гр.д.№ 1966 по описа за 2022 г. на СРС, 26 състав, се отменя по предявения от Ц. П. Х., иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, решенията на ОС на ЕС на адрес: гр.София, бул. ****, взети на 08.12.2021 г. по Протокол от същата дата.

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника пред СРС –Етажните собственици в сграда с административен адрес: гр.София, бул. ****.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Считат, че не са допуснати нарушения при приемане на решенията на Общото събрание, предмет на претенцията по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Изпълнени били всички изисквания на закона. Решението било необосновано, тъй като в мотивите си СРС не бил обсъдил всички възражения на ответника, както и събраните по делото доказателства; последните не били обсъдени в тяхната съвкупност. Налице била злоупотреба с права от страна на ищеца, който се опитвал да попречи на управлението на съсобствената вещ съобразно волята на мнозинството от собствениците на самостоятелни обекти. Твърди се, че събранието било свикано при условията на неотложност- ремонт на общи части /асансьори/, които били опасни за здравето и живота на хората, както и тяхната неизправност сериозно ограничавала живущите в сградата. Това се установявало от представената по делото заповед на ГД ИДТН при Държавна 1 агенция за метрологичен и технически надзор. Наложена била ПАМ за ограничаване на достъпа до асансьорите. Независимо от това някои от живущите в сградата нарушавали забраната. Следвало да се вземе предвид, че се касае до 11-етажна сграда, в която живеели и хора в напреднала възраст.

Проблемите с управлението на асансьорите били с давност, тъй като до провеждането на процесното ОС на ЕС ищецът като управител отказвал да разреши тези проблеми. Това се установявало от протоколите на ОС на ЕС от 25.02.2021 г. и 29.11.2021 г., които също били представени по делото, както и от показанията на свидетеля М.. Установило се от показанията на последния, че поради неуредиците в сградата, майка му била принудена да продаде апартамента си. Затова се наложило и нов избор в управлението на ЕС. Това означавало, че въпросът за нов избор на управител също се явявал неотложен.

В случая се касаело до необходими разноски по повод общите части, т.е. приложимо било правилото на чл.13, ал.1 ЗУЕС, а именно, че ОС на ЕС може да бъде проведено чрез поставяне на покана на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 24 часа преди датата на събранието в неотложни случаи. Налице били недобросъвестни действия на Ц. П. Х., който бил бивш управител, във връзка с обявяването на съдържанието на протокола от предходното събрание. Твърди се, че Х. системно саботира вземането на решение по въпросите за асансьорите като обжалва всяко едно решение на ОС на ЕС. Освен това същият недопустимо извършвал корекции в съдържанието на протоколите за проведени ОС на ЕС, което пораждало поредица от дела от страна на собствениците на обекти в сградата. Намират за правилен извода на СРС, че липсват законови пречки ОС в ЕС да бъде свикано с друго решение на ОС. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установило, че на 05.12.2021 г. от страна на ищеца в качеството му на действащ управител на ЕС било поставено съобщение на основание чл.16, ал.7 ЗУЕС, както и текста на протокола от събранието, проведено на 29.11.2021 г. От текста на този протокол било видно, че ОС на ЕС е взело решение да бъде проведено ОС при конкретен дневен ред като били определени мястото и часът на събранието. Действително, чл.13 от ЗУЕС изисквал поставяне на покана за провеждане на ОС на ЕС, но в случая такава роля изигравал протокола от ОС на ЕС на 29.11.2021 г. Затова намират за неправилен извода на СРС, че е допуснато нарушение на чл.13 ЗУЕС. Де факто, в мотивите си СРС бил приел, че ищеца действа недобросъвестно, но уважил претенцията му. Считат, че СРС не е съобразил правилото, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- Ц. П. Х..

Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на първоинстанционното решение. Правилно СРС и при съобразяване със събраните по делото писмени доказателства бил приел, че при свикването на ОС на ЕС не са спазени изискванията на ЗУЕС. Доводите на въззивниците не отговаряли на истината и доказателствата по делото;

2 същите целели да манипулират и заблудят съда да постанови решение в тяхна полза. Допуснато било нарушение на чл.3 от ГПК на принципа за добросъвестност. Сочи, че по категоричен начин по делото се установило, че липсва покана за свикване на ОС на ЕС на 08.12.2021 г. Това представлявало нарушение на чл.13, ал.1 ЗУЕС. В случая ОС на ЕС било свикано чрез „протокол-извадка“ от ОС на ЕС, състояло се на 29.11.2021 г. Намира, че този „протокол-извадка“ не изпълнява функцията на покана, противно на соченото от страна на въззивниците. Ако била налице „неотложност“ за свикване на ОС на ЕС, то същото следвало да се проведе на 06.12.2021 г., а не на 08.12.2021 г.

Твърди се, че предпоставките за свикване на ОС на ЕС на 08.12.2021 г. били „измислени“ и не се доказвали от събраните по делото писмени доказателства.

Допуснати били и други нарушения на ЗУЕС, а именно: чл.14, ал.5 ЗУЕС относно прилагането на пълномощните , чл.17, ал.1 ЗУЕС, на чл.16, ал.2 и ал.4 ЗУЕС относно избора на протоколчик и председател на ОС, неправилно било посочено в протокола, че М.Ц. бил избран за контрольор преди години. Като такъв М.Ц. бил избран на ОС на ЕС, състояло се на 25.02.2021 г. , налице било противоречие в отразеното в протокола досежно изявлението на К.Д..

Изразява основателно съмнение по повод поставянето на подписите на протоколчика М.Б. и К.Д. под протокола от 08.12.2021 г., който бил изготвен на 09.12.2021 г. Сочат се и нарушения на чл.12, ал.1, т.1 и т.2, ал.2-ал.5 ЗУЕС, чл.15, ал.1. Разпоредбите на ЗУЕС, касаещи свикването, провеждането и вземането на решения на ОС били императивни и неспазването им обуславяло процесуална незаконосъобразност на приетите решения на ОС; в този смисъл била и трайната съдебна практика. Това по категоричен начин налагало отмяна на атакуваните решения. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 25.09.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 09.10.2023 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че не е спазено изискването на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС- от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установило, че покана за свикване на ОС на ЕС на 08.12.2021 г. не била поставяна. Решението за провеждане на ОС на ЕС на 08.12.2021 г. било взето на предходното ОС, състояло се на 29.11.2021 г.

СРС е счел, че решението за свикване на ОС на ЕС на 08.12.2021 г. било напълно законосъобразно. Нямало законови пречки по време на провеждане на ОС да се вземе решение за датата и дневния ред на следващото ОС. Това, обаче, не отменяло изискването на чл.13 ЗУЕС за обявяване на покана с 3 дневния ред и датата на следващото ОС на видно място в сградата в съответния срок преди провеждането му. В случая за провеждането на ОС на ЕС на 08.12.2021 г. нито била залепена на видно място покана, нито провеждането му било обявено в срока по чл.13 ЗУЕС. Обявяването на протокола на ОС на ЕС било извършено извън законовия седемдневен срок за това. Не всички собственици били присъствали на ОС на 29.11.2021 г. и затова същите следвало да бъдат уведомени чрез покана. Видно било от действията на ищеца, че същият се опитва всячески да предотврати провеждането на ОС, на които да бъде отстранен от поста на управител, но това не санирало нарушената процедура. Етажните собственици следвало да проведат ОС, свикано по искане на оправомощените от закона лица и по предвидения от закона, ред, както и при спазване на сроковете предвидени там. Присъствието на нотариус не било задължително по закон и не решавало проблемите по свикване и провеждане на ОС. Следвало да се отбележи, че при провеждането на ОС на ЕС от 08.12.2021 г. не били налице сериозни процесуални нарушения при вземане на решенията и при редовно свикване на ОС на ЕС решенията щели да бъдат легитимни.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира следното:

От страна на ищеца се сочи, че на 29.11.2021 г. било проведено ОС на ЕС, за което бил съставен протокол на 01.12.2021 г. Твърди се, че този протокол не отразявал истината поради което ищецът възразил по електронна поща на 02.12.2021 г. и 05.12.2021 г до протоколчика М.Б.. Опитал се да се свърже лично с Б., но безуспешно. Намира, че лицето се било укрило умишлено, за да не извърши корекции по протокола. Отказът й да подпише протокола със съдържанието, коригирано от ищеца, бил удостоверен по реда на чл.16, ал.6 ЗУЕС чрез двама свидетели. Б. била изпратила неоформен и неподписан препис „извадка“ от протокола по електронната поща до някои от собствениците на обекти в сградата, както и поставила на 01.12.2021 г. същата извадка на таблото за съобщения. Счита, че това било провокация срещу него.

На 08.12.2021 г. било проведено ОС на ЕС като в протокола, съставен за това ОС, било отразено, че същото е свикано с решение по т.2 на предходното ОС в изпълнение на решение по т.2, което било гласувано със 71,24 % „за“ на ОС на ЕС от 29.11.2021 г. Обявен бил ред на събранието. Счита, че при свикването на ОС е допуснато нарушение на чл.13, ал.1 ЗУЕС, тъй като не била поставена покана. Същевременно се сочи, че на 05.12.2021 г. в сградата бил разлепен един лист, в който се съдържало „напомняне“ за провеждане на ОС на ЕС на 08.12.2021 г., както и бил посочен дневен ред. Счита, че нито „извадката“ нито „напомнянето“ изпълнявали функцията на покана по чл.13, ал.1 ЗУЕС.

Очевидна била и липсата на имена и подписи на лицата, които свиквали събранието. Липсвали и данни кога са поставени съобщенията. Освен това същите били поставени извън 7-дневния срок. ОС на ЕС било инициирано от лицето К.Д., който не бил оправомощен да стори това по арг. от чл.12 ЗУЕС.

По данни на член на УС – Б.С., К.Д. не бил избиран за председател на УС.

Това съставлявало нарушение на чл.16, ал.7 ЗУЕС. По арг. от чл.21, ал.2 ЗУЕС ищецът продължавал да изпълнява функциите на управител. Освен това К.Д.

4 бил заявил, че ще обжалва протокола от 29.11.2021 г. На ищеца не му били предоставени пълномощните за участие в ОС поради което намира, че е допуснато нарушение на чл.16, ал.9 ЗУЕС вр. с чл.14, ал.5 ЗУЕС. При липсата на представени пълномощни кворумът на събранието бил 68,978 %, а не както било отразено в протокола. Нарушен бил и чл.17, ал.1 ЗУЕС, тъй като не било ясно дали са изключени таванските помещения, които не се ползвали за жилищни нужди. Невярно в пълномощното на представителя на МОН било посочено, че същото е собственик на апартаментите; същите били частна държавна собственост, а МОН извършвал само управлението на същата. не ставало ясно как МОН е разбрало за провеждане на събранието, за да упълномощи представител. Издаването на това пълномощно определя като „мистерия“, както и изземване функциите на ВКС. Изборът на протоколчик и председател на събранието бил извършен в нарушение на чл.16, ал.2 и ал.4 ЗУЕС, тъй като на събранието не били участвали управителя и контрольора.

Разпечатката съдържа 39 от 173 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d60e4f08-832b-48db-b7b0-07bffc913579