Решение № 301 от 21.11.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Габрово, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20254200500589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „ЕОС матрикс“ ЕООД срещу постановеното Решение №279/30.06.2025г. по гр.д.№1010/2024г. на РС-Габрово.

В депозираната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като е в противоречие с материалния и процесуалния закон. Съдът приел, че липсват на доказателства за предоставяне на заемната сума от цедента – кредитодател на ответника. Съдът се мотивирал с експертизата, която не успяла да даде отговор относно размера на неиздължените суми по процесния договор. Вещото лице следвало при необходимост да направи справка в банката по кредитното досие на кредитополучателя. Процесното вземане било цедирано на ищеца, след друга извършена от кредитора цесия, поради което ищецът не разполагал с извлечение относно вземането по процесния договор за кредит. Излагат се доводи относно допуснати пропуски от съда и вещото лице във връзка с определяне размера на неиздължения остатък на кредита.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира се и за присъждане на разноските по делото.

Ответната страна в депозирания по делото отговор оспорва подадената въззивна жалба..

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното Решение №279/30.06.2025г. по гр.д.№1010/2024г. на РС-Габрово са отхвърлени предявените от “ЕОС матрикс” ЕООД искове за осъждане на К. Е. Ц. да заплати на ищеца сумата 3 322,13лв – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на 1 предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата 318,96лв договорна лихва за периода от 07.09.2022г. до 14.06.2024г. и сумата 305,00лв - лихва за забава за периода от 07.09.2022г. до 14.06.2024г., представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски паричен кредит №** от 18.03.2022г., вземанията по който са цедирани на ищеца, като неоснователни и недоказани

За да постанови решението си първоинстанцинният съд приел, че претендираните вземания се основават на договор за потребителски паричен кредит №** от 18.03.2022г. със страни „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД гр. София и ответника К. Е. Ц.. Страните по договора се споразумели, че кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД се задължава в деня на сключване на договора да предостави на ответника паричен кредит в размер на 3 322,13лв., а кредитополучателят се е задължил да го погаси на 60 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 07.03.2027г.

В договора е посочено, че средствата ще се преведат по сметка на клиента.

Във връзка с изискана от съда справка "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД отговорил, платежно нареждане не може да бъде предоставено, тъй като с отпуснатият кредит е реструктуриран Договор 4107257. Представена е справка за движение по кредита, съгласно която ответникът е внесъл сума в размер от 143,41лв

На 18.03.2022г. ответникът сключил с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД друг договор за потребителски кредит – с номер 4981370, за сумата 2 920,84лв. В този договор също било посочено, че сумата се усвоява чрез превод по сметка на клиента. За събиране на задълженията по този втори договор срещу К. Ц. е издадена заповед за изпълнение №234/24.03.2023г. и изпълнителен лист, въз основа на който при ЧСИ Зв. В е образувано изп. дело №853/2023г. и по което ответникът извършвал плащания за погасяване на задълженията си.

В заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че не може да даде категоричен отговор на въпроса какви суми и по какъв начин е усвоил под формата на кредит от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД К. Е. Ц., тъй като от данните в банковото извлечение от сметката на ответника било видно, че на 18.03.2020г. по банковата му сметка постъпва сума в размер на 2013,06лв, като в основание за превода е записано „Паричен заем 4107257" (договорът, посочен като реструктуриран в изпратеното от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД до съда Уведомително писмо от 09.04.2025г.).

От данните, съдържащи се в същото банково извлечение било видно, че след 18.03.2020г. (датата на отпуснат паричен заем с номер 4107257) ответникът правил вноски по банковата си сметка, за които банката в графа „Описание" вписвала текстове като „Погасяване на главница", „Погасяване на лихва за редовна главница" и „Погасяване на наказателна лихва", без да е правено уточнение за кой номер кредит се отнасят.

Информацията от сметка с номер ** и с титуляр К. Е. Ц. сочела, че през периода от 01.02.2019г. до 09.05.2022г., ответникът ползвал и съответно обслужвал и други кредити от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които в извлечението от банковата му сметка са посочени с номера ** и **.

Вещото лице посочило, че липсва информация от счетоводната сметка, по която банката е осчетоводявала всички транзакции по партидата на К. Е. Ц..

Предвид изложеното, експертизата не може да даде отговор за размерите на неиздължените суми по процесния договор за потребителски паричен кредит №** от 18.03.2022г. В с.з. вещото лице пояснило, че в предоставените данни от кредитното досие на ответника липсват данни за направено от негова страна искане за рефинансиране на друг кредит чрез кредита - предмет на процесния договор.

При така установените факти съдът достигнал до извод за неоснователност на предявените искове. Не било установено кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да е изпълнил основното си задължение по процесния договор за договор за потребителски кредит, а именно – да предостави на кредитополучателя сумата, предмет на договора. Изричната уговорка е че сумата се предоставя на ответника чрез превод по 2 банкова сметка, но доказателства за това не са представени. Вместо това, от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД било направено изявление, че заемната сума е използвана за реструктуриране на Договор 4107257.

От една страна, това противоречало на клаузите на процесния договор, а от друга, използваният израз „реструктуриране“ не означавал непременно погасяване на посочения по-стар кредит, като в случай на такова погасяването следва да е отразено във водената от дружеството счетоводна отчетност, за което то не е представило доказателства.

Задължението на ответника да върне сумите по процесния договор е обусловено от тяхното получаване, тъй като съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем /кредит/ е реален договор и за да се установи неговото съществуване е необходимо да се установи освен съгласие на страните и предаване на пари или други заместими вещи, които са негов /на договора/ предмет. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. В производството по предявения иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи факта, че сумата е предадена, така и обстоятелството, че е предадена именно въз основа на договора за кредит /заем/. Тъй като такова доказване не е проведено от ищцовата страна, то съдът приел, че предявените искове са неоснователни.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не е спорно, че претендираните по делото вземания се основават на договор за потребителски паричен кредит №** от 18.03.2022г. със страни „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД гр.София и ответника К. Е. Ц.. Страните по договора се споразумели, че кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД се задължава в деня на сключване на договора да предостави на ответника паричен кредит в размер на 3 322,13лв., а кредитополучателят се е задължил да го погаси на 60 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 07.03.2027г.

В договора е посочено, че средствата ще се преведат по сметка на клиента.

Във връзка с изискана от съда справка "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД отговорил, платежно нареждане не може да бъде предоставено, тъй като с отпуснатият кредит е реструктуриран Договор 4107257.

Не са представени доказателства, от които да се установи, че сумата по процесния договор за кредит №** от 18.03.2022г. е била преведена за погасяване на цялото или част от задължението по Договор 4107257 или по друг договор. При извършена справка във връзка с изготвеното заключение вещото лице не е установило наличие на такива счетоводни документи и/или записвания.

Следва да се посочи и че в процесния договор за кредит не е отразено, че кредитополучателя е направил искане с отпуснатия му кредит да бъде погасено друго негово задължение.

От представеното от "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД извлечение от сметката на ответника е видно, че но нея не е постъпвала посочената в договор №** от 18.03.2022г. заемна сума.

Задължението на ответника да върне сумите по процесния договор е обусловено от тяхното получаване, тъй като съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем /кредит/ е реален договор и за да се установи неговото съществуване е необходимо да се установи освен съгласие на страните и предаване на пари или други заместими вещи, които са негов /на договора/ предмет. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума е съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е от съществено значение за доказване на възникване на договорните задължения. Тежестта на доказване реалното предаване на заемната сума е възложена върху кредитора. В настоящия случай по делото липсват доказателства, че сумата по договора за кредит е предадена на заемателя и/или че със същата е погасено друго негово задължение, поради което предявените искове се явяват неоснователни.

Следва да се посочи и че върху договора не е положен подпис на 3 кредитополучателя. Такъв е положен върху общите условия и искането за предоставяне на кредит, но дори и да беше положен подпис върху договора, това обстоятелство не би било в състояние да санира липсата на реално предаване на сумата.

Поради съвпадение в изводите на двете инстанции постановеното от първоинстаницонния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя не са дължими разноски за въззивното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №279/30.06.2025г. по гр.д.№1010/2024г. на РС-Габрово .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Габрово, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20254200500589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца „ЕОС матрикс“ ЕООД срещу постановеното Решение №279/30.06.2025г. по гр.д.№1010/2024г. на РС-Габрово.

В депозираната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като е в противоречие с материалния и процесуалния закон. Съдът приел, че липсват на доказателства за предоставяне на заемната сума от цедента – кредитодател на ответника. Съдът се мотивирал с експертизата, която не успяла да даде отговор относно размера на неиздължените суми по процесния договор. Вещото лице следвало при необходимост да направи справка в банката по кредитното досие на кредитополучателя. Процесното вземане било цедирано на ищеца, след друга извършена от кредитора цесия, поради което ищецът не разполагал с извлечение относно вземането по процесния договор за кредит. Излагат се доводи относно допуснати пропуски от съда и вещото лице във връзка с определяне размера на неиздължения остатък на кредита.