Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2009 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 648/2026
Вид
Определение № 2009
Подписан
24.04.2026
В сила
24.04.2026
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Бойко Александров Мачорски, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 197, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Закон за наследството
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 34 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2009 гр. Варна, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500648 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 105847/19.12.2025 г. по описа на ВРС, подадена от Д. Ц. М., ЕГН **********, чрез процесуален представител – адв. Д., срещу решение № 4359/04.12.2025 г., постановено по ГД № 16168/2024 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Д. Ц. М., ЕГН **********, срещу В. Т. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, обективирано в нотариален акт № 71, т. ІІ, рег. № 2221, дело № 204/2019 г., по силата на което Й***** З****** Д****** ЕГН ********** – наследодателка на ищцата, е дарила на ответницата собствените си 3/4 ид. ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ – АПАРТАМЕНТ № 1 с идентификатор ****** съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-30 от 19.06.2007 г. на АГКК, гр. Варна, район „В**** В****“, бл. 225, вх. 2, ет. 1, ап. 1, находящ се в сграда с идентификатор ******, изградена в ПИ ******, с площ на самостоятелния обект от 91.37 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: на същия етаж-******.28 и ******.2, под обекта - няма, над обекта - ******.4, ведно с прилежащото му избено помещение № 1 с площ от 4,16 кв. м., при граници по документ за собственост: коридор, изба на ап. № 2, тревна площ, стълбище, както и 1,3343% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена сградата.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът посочва, че с прехвърлянето на процесния имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна е изчерпано цялото имущество на наследодателя. Намира извода на първоинстанционния съд, че наследодателят е притежавал и движими вещи, които са част от наследството, с които не се е разпоредил приживе, за неправилен. Счита, че същите нямат стойност. По отношение на извършеното по – рано дарение в 1 полза на ответника на 1/20 ид. ч. от поземлен имот поддържа, че същото е направено единствено с оглед последвалата продажба на останалите идеални части от имота, притежаван от наследодателя на ищеца, както и посочва, че първоинстанционният съд не е коментирал това възражение, като по този начин счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Отделно от това намира, че съдът е пренебрегнал стойността на процесната 1/20 ид. ч. от поземления имот. С гореизложените доводи обуславя тезата, че не е било необходимо ищецът да приема наследството по опис.

Оспорва извършения от първоинстанционния съд доклад на делото, като счита, че е допуснато процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената тежест. В тази връзка прави доказателствено искане, съгласно което моли да бъде допусната съдебнооценителна експертиза, която да даде заключение относно пазарната стойност на процесния имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна.

Моли за отмяна на решението и постановяването на друго, с което да бъде уважен предявеният иск, както и присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. Т. И. чрез процесуален представител, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

ВъззИ.емата счита, че правилно е отхвърлен предявеният иск по чл. 30 ЗН.

Посочва, че е безспорно между страните, че в наследството, останало от Й***** Д****** са всички движими вещи, находящи се в процесния апартамент. Поддържа, че същите имат стойност, както и че са част от наследствената маса. Посочва, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за уважаването на иска по чл. 30 ЗН. Счита, че предявеният иск е недопустим. По отношение на разпореждането с 1/20 ид. ч. от поземления имот, извършено преди оспорваното дарение на апартамента в гр. Варна, излага, че ако същото бъде уважено, това би означавало, че имотът ще се върне в наследствената маса. Намира, че не е нищожна сделката, с която наследодателят се е разпоредил с 1/20 ид. ч. от поземления имот поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, като излага аргументи в подкрепа на това твърдение. На основание чл. 34 ЗН посочва, че ако бъде уважен предявеният иск по чл. 30 ЗН, моли намалението да започне от сделката, с която са й дарени 1/20 ид. ч. от поземления имот, посочен по – горе.

Възразява срещу направеното във въззивната жалба оплакване за допуснато нарушение при разпределянето на доказателствената тежест в производството пред първоинстанционния съд. Моли доказателственото искане да бъде оставено без уважение, тъй като намира, че същото е преклудирано.

В условията на евентуалност, ако бъде уважено доказателственото искане, направено във въззивната жалба, моли да бъде допуснат допълнителен въпрос относно това каква е стойността на 1/20 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. И****, общ. Вълчи дол, обл. Варна, към 01.02.2024 г.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на сторените разноски.

2

Съдът е сезиран и с въззивна частна жалба с вх. № 17197/04.03.2026 г. по описа на ВРС, подадена от Д. М. чрез процесуален представител, срещу определение № 2905/19.02.2026 г., постановено по ГД № 16168/2024 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.

248 ГПК. Въззивникът поддържа, че определението е неправилно. Счита, че заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, като излага аргументи в тази насока.

Посочва, че адвокатското възнаграждение е изчислено върху данъчната оценка на имотите в цялост, като не е съобразено, че ответникът по предявения иск притежава идеални части от тях.

Моли за постановяването на акт, с който да бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срок е подаден отговор от В. Т. И. чрез процесуален представител, с който оспорва подадената частна жалба. Излага становище за правилност на постановения от първоинстанционния съд акт. Поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение отговаря на предоставената от процесуалния представител защита и правно съдействие.

Моли така подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.

По редовността и допустимостта на жалбите:

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По доказателствата:

С въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъде допусната съдебнооценителна експертиза, която да даде заключение относно пазарната стойност на процесния имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна. От своя страна въззИ.емата, в условията на евентуалност, е поискала да бъде поставена допълнителна задача във връзка с оценяването на пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с.

И****, общ. Вълчи дол, обл. Варна.

Настоящият състав намира за основателно оплакването за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при изготвянето на доклада, поради което така направените доказателствени искания следва да бъдат уважени.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2026 г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпратят копия от отговора на въззивната жалба и отговора на въззивната частна жалба, подадени от въззИ.емата.

3

ДОПУСКА изготвянето на съдебнооценителна експертиза, с която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите проучвания, да отговори на следните въпроси:

1 . Каква е пазарната оценка на недвижимия имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна към датата на смъртта на наследодателя Й***** З****** Дойчева – 01.02.2024 г.?

2. Каква е пазарната оценка на недвижимия имот с идентификатор ***** по КККР на с. И****, общ. Вълчи дол, обл. Варна, към датата на смъртта на наследодателя Й***** З****** Дойчева – 01.02.2024 г.?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер на 250 евро, вносими от страните (по 125 евро от всяка от страните по делото) в едноседмичен срок от връчване на определението.

НАЗНАЧАВА, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, в качеството на вещо лице по изпълнение на поставените задачи Милка Атанасова, която да бъде уведомена за изготвяне на заключението след внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на вещото лице задължението му да уведоми съда, в случай че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина, както и в определения срок.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си най – малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал.

2 и чл. 199 ГПК, както и отговорността, която носи по чл. 86 ГПК.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на възнаграждението е необходимо да представи към заключението си справка – декларация.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС – Нора Великова: тел.

***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4