Решение № 1145 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100900160 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане са искове по чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „МТК Г.“ ООД твърди да е сключил договор за извършване на обществен превоз № СО16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. с ответника С.О. при договорена клауза за индексация на възнаграждението при увеличаване цената на гориво-смазочните материали (ГСМ) с повече от 20 %. Застъпва теза, че този подход осигурява запазване на първоначално определената еквивалентност на престациите и да съставлява утвърден с Регламент )ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. механизъм за разпределение на разходите, гарантиращо подходяща възвръщаемост на капитала. Смята, че клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 3 от договора води до автоматично индексиране на договореното възнаграждение при посочения праг на промяна в цените на ГСМ. Твърди за месец ноември и декември 2019 г. Националният статистически институт да е отчел нарастване на цените с повече от 40 %. За месец ноември ищецът осъществил пробег от 527 676,047 км., а за месец декември . 530 240,045 км. Ищецът смята, че за месец ноември и месец декември 2019 г. ответникът не е заплатил следващото му се възнаграждение, поради което претендира разликата до пълния размер на дължимото в размер от 94 981,69 лв. за месец ноември, а за месец декември – 95443,21 лв.

В отговор по исковата молба ответникът С.О., представляван от адв. С. Г., застъпва теза, че цената на природния газ е нормирана по силата на чл. 30 ал. 1 т. 7 от Закона за енергетиката, а нормата на чл. 210 ЗЕ изключва ценообразуване без санкцията на Комисията за енергийно и водно регулиране. При тези съображения поддържа, че клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 от договора противоречи на императивна норма. Евентуално оспорва да е налице клауза за автоматично индексиране на възнаграждението. Застъпва теза промяната в цената на 1 гориво-смазочните материали да е основание за провеждане на преговори по реда на чл. 5 ал. 4 т. 3 от договора при договорена процедура за претендирано плащане – чл. 5 ал. 3 от договора. Позовава се и на практика в отношенията между страните в тази насока. Оспорва да е предлагано предоговаряне на цената за процесния период, което ищецът следвало да инициира най-късно до 30.09.2019 г., за да постигне промяна в размера на възнаграждението за месец ноември. Смята за наложително отчитане и цената на смазочните материали за съответния месец както и оспорва да е доказано изменение в цената на природния газ към процесния период. Оспорва претенцията и по размер с довод за допустимо еднократно увеличение с 2,5 %.

В отговор по допълнителната искова молба ответникът конкретизира, че за процесния период ищецът е купувал природен газ по цени на КЕВР.

Ищецът претендира и обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение за претендираната част от неизплатеното възнаграждение като свързва забавата с изтичане на договорения срок за плащане. Твърди за периода от 15.12.2019 г. до 24.01.2021 г., включително да е формирано обезщетение в размер на 20394,68 лв. върху дължимата част от възнаграждението за месец ноември 2019 г., а за дължимата част от възнаграждението за месец декември за периода от 15.01.2020 г. до 24.01.2021 г., включително да е формирано обезщетение в размер на 19671,91 лв.

Ответникът оспорва да е определен срок за плащане на претендираната индексация.

Позовава се и на неизпълнено от ищеца задължение да представи пред ответника издадени фактури за претендираната сума. При тези обстоятелства оспорва да дължи лихва преди датата на предявяване на иска (мораторна лихва).

По съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Н. от САК, поддържа исковете. Навежда довод, че противно на заетата от процесуалните представители позиция страните по договора тълкуват клаузата като допускаща многократна актуализация.

Сочи, че преговори не са проведени въпреки изпратена покана до ответника като за мотивирано смята аргументираното предложение без да дължи да ангажира доказателства.

Претендира разноски като представя и списък.

Процесуалният представител на ответника – адв. К., оспорва исковете. Смята клаузата за актуализация на възнаграждението за спорна като поддържа и да не е отправено мотивирано предложение за преговори, каквито твърди, че ответникът не отказва. Оспорва и да е налице основание за многократно актуализиране на цената. Претендират се разноски, за което е представен и списък. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:

По делото не се спори, а от представения договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., 2 указващ да е сключен при съобразяване разпоредбите на Регламент )ЕО) № 1370/2007, чл. 19 от Закона за автомобилните превози и чл. 26 ал. 2 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, се установява изразено съгласие, че по възлагане от ответника – наричан възложител, ищецът, наричан по договора изпълнител, приема да осъществява превоз на пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на С.О.. Посочено е превозът да обхваща общо 5 579 000 км., а договорът да се сключва за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. Съгласно чл. 5 (1) от договора за извършения превоз възложителят заплаща 3,00 лв. на километър без ДДС на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание като 30 % от сумата за планирания пробег заплаща до 15-то число на текущия месец, а разликата – до 14-то число на следващия месец. Изрично е указано, че изпълнителят издава фактури в рамките на разчетената в договора сума за текущия месец.

Съгласно чл. 5(3) възложителят заплаща одобрените суми по фактурите в 30-дневен срок от получаването им, а при оспорване е длъжен да започне преговори с изпълнителя за разрешаване на спора относно неизплатената сума като оспорената част се заплаща в 30дневен срок от разрешаването на спора.

Съгласно чл. 5(4) определената цена на километър маршрутен пробег при сключване на договора се променя при конкретизирани условия сред които и при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор като за целта страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо цената към датата на подписване на договора. При непостигане на съгласие при преговорите е договорено възнаграждението на километър маршрутен пробег да се променя с 2,5 %. Съгласно чл. 5 ал. 4 т. 3 всяка от страните има право да направи мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите започват в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и следва да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпва посочената последица – индексиране в редуциран размер.

По делото не се спори, че на 28.09.2017 г. ищецът е поискал предоговаряне размера на възнаграждението по договора с довод за настъпила промяна в цената на газа според решение на КЕВР.

По делото не се спори, че за месец ноември 2019 г. ищецът е осъществил превоз на пътници от 527 676,047 км., а през месец декември – 530240,045 км.

От заключението на вещото лице Д. се установява, че с оглед осъщественото потребление и при отчитане на обособена група потребители на газ И4, превишението в цената на газа през процесния период спрямо цената към датата на сключване на договора е повече от 40 % независимо от базата – тримесечие или шестмесечие или година. При отчитане на превишението и ставка от 2,5 % увеличението за месец ноември 2019 г. е определено на 79147,10 лв. без ДДС и 3

96143,27 лв. с ДДС, а за месец декември – на 79538,31 лв. без ДДС и 95931,16 лв. с ДДС, Страните не спорят, че въз основа на споразумение от 05.10.2021 г. ответникът е изплатил на ищеца сума в размер на 1 872 739,99 лв., съставляваща размера на половината от натрупаната инфлация за периода от датата на сключване на договора до 31.12.2020 г.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 9 ЗЗД.

Ищецът основава твърдяното в процеса свое право на постигнато съгласие с привлечения в процеса ответник. С оглед и заетата от ответника позиция спорът между страните е съсредоточен върху правните въпроси – обвързва ли валидно клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 от договора страните по спора и ако да как следва да се тълкува. Съгласно чл. 20 ЗЗД съдържанието на договорно установено правило се установява при изследване на общата воля на страните, изводима и от връзката на отделните му разпоредби и в съзвучие с произтичащия от договора смисъл, целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

При все че Законът за автомобилните превози визира сключен договор с възложителя като основание за осъществяване на обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдена транспортна схема (чл. 19 ал. 5 ЗАП), липсва детайлизация на съдържанието на правоотношението. Настоящият състав приема, че доколкото предметът му се осъществява чрез предоставена услуга към трети лица срещу възнаграждение в изпълнение на обществен ангажимент за възложителя договорът се явява ненаименован договор за услуга. Предвид очаквания от изпълнителя определен резултат с негови средства и организация, приложими по аналогия са правилата на договора за изработка. Макар и договорът за поръчка да се родее с този за изработка, в отношението между страните липсват типичните за мандатното правоотношение изпълнение за чужда сметка и утвърдения в теорията и практиката обичаен предмет – резултат, настъпващ в правната сфера на доверителя. Ето защо и предложената от адв. Н. правна рамка не намира приложение към процесния договор.

Клаузата на чл. 5 ал. 4 т. 2 от договора не сочи на определяне цената на природния газ по воля на страните, а клаузата визира регистрирана от Националния статистически институт (НСИ) – изменение от 20 % на цените на видово определени ресурси за изпълнение на договорената услуга. НСИ е ангажиран да събира и анализира информация за цените на основни продукти и да оценява влиянието им върху покупателната способност на българския лев. Газа е елемент от гориво-смазочните материали. Понеже страните не се намесват в регулирано от държавата отношение, а се позовават на последиците от регламентираната и установена по утвърден ред промяна в цената на газа, необоснована се явява поддържаната от процесуалните представители на ответника теза за противоречие на клаузата с императивна норма.

4

Нормата на чл. 8 ЗЗД овластява страните по договор да определят съдържанието на правоотношението им. Договорът е средство за посрещане на законни интереси като задълженията на всяка страна в правоотношението, осигуряват посрещане на обявения от насрещната страна интерес. Описаното в договора съдържание на транспортната услуга определя еднозначно интереса за възложителя, заради който участва в сделката, а договореното възнаграждение отчита интереса за изпълнителя, мотивирал го да встъпи в правоотношението. Точното изпълнение на транспортната услуга в рамките на договорения 8 годишен срок обезпечава безусловно и очакваната от ответника полза от договора – трети на правоотношението лица да получат дължима от възложителя услуга. Тази престация е еднозначно утвърдена и постоянна във времето за разлика от насрещната парична престация. Ползата за изпълнителя от договореното възнаграждение е пряко свързана с покупателната способност на валутата, в която се измерва паричното му вземане. Тази сума включва както печалбата, така и набавяне на необходимите средства за осигуряване на договорената услуга. Ето защо и прекомерното оскъпяване на ползваните ресурси поставя под въпрос както постигането на заявения при сключване на договора интерес от изпълнителя, така и качеството на предоставяната услуга. Този интерес за изпълнителя изрично е утвърден и от закона. Съгласно чл. 266 ал. 2 ЗЗД настъпила промяна в себестойността на използваните за изпълнението ресурси се изменя дори и да липсва клауза за индексация.