Решение № 4653 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4653 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110216202 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба жалба вх.№ УРИ 433200-119157 от 24.10.2025г. по описа на ОПП СДВР от Ж. П. К. с ЕГН: ********** и адрес в ***, чрез адв. Г. М. със служебен адрес в гр. *** срещу Наказателно постановление N 25-4332-022867 от 15.09.2025г. , издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят Ж. К., редовно призован не се явява.

Не се явява и процесуалният му представител – адв. М., редовно уведомена.

В жалбата се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО, в което се сочи , че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Липсват аргументи по съществото на делото, като се навеждат общи твърдения за законосъобразност 1 на обжалвания акт.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Ж. П. К. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление N 25-4332022867 от 15.09.2025г. , издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 24.08.2025 г. св. С.Г. – ст.полицай в 06 РУ СДВР в присъствието на С.Г., съставил АУАН серия GA, № 790652/24.08.2025г. на Ж. П. К. с ЕГН: ********** за това , че ''на 24.08.2025г. около 11:17 часа, в гр. София, по бул.''България'', с посока на движение от ул.

''Пирин'' към Околовръстен път управлява лек автомобил ''***'' с рег. номер ***, собственост на ''***'' ЕООД , като категорично отказва да му бъде извършена проверка с тест( Drug test 5000 с фабричен номер ARRM-0045) за устаноявяване на наркотични вещества или техни аналози ''.

В АУАН било описано също, че водачът е сам в автомобила , че му е издаден талон за изследване номер 292027 във ВМА и ЗППАМ по ЗДвП.

Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

АУАН бил връчен на Ж. П. К. с ЕГН: ********** възражения .

, който го подписал без

Въз основа на посочения АУАН на 15.09.2025г. началник група в ОПП към СДВР, издал Наказателно постановление N 25-4332-022867, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е ясно и не съсздава 2 съмнение досежно твърденията на административния орган.

В същото време административното обвинение остана недоказано , а административнонаказателното производство е започнало при съществено неотстранимо процесуално нарушение.

Разпитан в съдебно заседание, св. С.Г. заяви , че не помни конкретни обстоятелства във връзка с процесната проверка.

Същият потвърди подписа си на актосъставител, с което удостовери, издаването на АУАН GA, № 790652/24.08.2025г. , но беше категоричен , че свидетел с имена С.М.Г. не съществува, респективно няма как да бъде призован и разпитан.

Горното обуславя невъзможност от установяване на изложените в НП факти , а се явява и нарушение на чл. 40 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.

От своя страна , разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН повелява при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В случая в АУАН е посочено за свидетел несъществуващо лице, като не става ясно дали АУАН е съставен в присъствието на свидетел или въпобще в отсъствието на такъв , като не е налице и изключението по чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.

При така установеното , съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.

По същество на обвинението съдът намери, че административното обвинение се оказа и недоказано поради липсата на спомени у св. Г..

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването 3 му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние, както е в настоящия случай.

От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или" следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.

Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав не приема за установен отказът на Ж. П. К. с ЕГН: ********** , в качеството си на водач на МПС, да изпълни задълженията си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, да оказва съдействие на компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за управление на МПС след употреба на нарконтични вещества или техни аналози.

Съставът на нарушението и в двете му форми включва изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

От субективна страна, деянието следва да е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС следва да е съзнавал своите собствени задължения и тези на контролните органи и въпреки това да е извършил неправомерен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол и нарконтични вещества, без да е налице уважителна причина за това.

Безспорно е , че жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол, както беше вече посочено, а последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца. В същото време, тези последващи довършването на нарушението обстоятелства, могат да доведат до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.

Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в съответствие с предвиденото в закона.

Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.

Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения 4 индикират, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на ЗАНН за установяване на съставомерните фактически обстоятелства.

Показанията на св. Г. не установяват описаните в АУАН и НП факти досежно време, място и начин и извършване на твърдяното нарушение.

На следващо място , както беше вече посочено , липсва свидетел на установяване на нарушението , а в писаният в АУАН такъв – не съществува.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал своевременно присъждането на такива.

Искането е неоснователно. По делото не са представени доказателства, жалбоподателят да е сторил разноски в производството, респективно липсва предмет на произнасяне.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 25-4332-022867 от 15.09.2025г. , издадено от началник сектор в ОПП към СДВР, с което на Ж. П. К. с ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. П. К. с ЕГН: ********** за присъждане на разноски по делото.