Решение № 1521 от 21.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10439/2023
- Вид
- Решение № 1521
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Божана Желязкова, Десислава Янева-Димитрова, Любка Голакова
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 или 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 или 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1521 гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Божана Желязкова
Членове:
Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100510439 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
С обща частна жалба, подадена от И. П. И., са обжалвани разпореждане от 29.08.2023 г. по изпълнително дело № 20238490400179 на ЧСИ А. П. за постановен отказ да бъде отменен насрочен въвод, което разпореждане по същество представлява отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, и разпореждане изх. № 12199/29.08.2023г., с което в тежест на жалбоподателя са възложени разноски, определени в сметка № 0000051920/29.08.2023 г. по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 35 лв. и в размер на 15 лв.
Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на разпорежданията на ЧСИ.
Твърди, че предоставил на ЧСИ доказателства, че владението върху процесния имот вече било предадено на 16.06.2023 г., поради което не било необходимо извършване на въвод на 30.08.2023 г.
Това ставало ясно от нот.акт № 67, том втори, рег. № 5269, нот.дело № 5269/2023 г. на нотариус В.Г./стр.3 от нотариалния акт/ и от декларация, подписана от самия жалбоподател, в която декларирал, че е предал владението. На следващо място твърди, че не дължи начислените със сметка № 0000051920/29.08.2023 г. разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 35 лв. и 15 лв. за изпратени съобщения чрез „Български пощи“. Моли съда да отмени разпореждането, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство, да отмени въвода, да отмени начислените разноски. Направено е искане за спиране на изпълнението.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частните жалби, обективирани в обща жалба.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са допустими и са подадени в срок, но са неоснователни, поради следните съображения:
По частна жалбата срещу разпореждане от 29.08.2023 г. по изпълнително дело № 2023 8490400179 на ЧСИ А. П., с което е отказал да отмени насрочен въвод, което по същество представлява отказ да прекрати изпълнителното производство, от фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано на 20.03.2023 г. по искане на взискателя И. П.П. против длъжниците Т.Ц. И.а и И. П. И. въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2023 г. по гр.д. № 74221/2017г. на СРС за предаване на владението на идеална част от поземлен имот.
На 08.06.2023 г. длъжникът И. П. И. е поискал да не се насрочва въвод в имота, защото в него има наематели и е в процес на уреждане на отношенията си с взискателя.
На 22.08.2023 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насрочи въвод в имота.
На 22.08.2023 г. съдебният изпълнител е насрочил въвод за 30.08.20203 г. от 12.30 часа На същата дата е изпратена призовка до длъжника И. П. И. за насрочения въвод.
Видно от протокол от 22.08.2023 г., съставен от ЧСИ, длъжникът е бил уводомен по телефона за насрочения въвод.
На 29.08.2023 г. длъжникът е подал молба, с която е поискал да бъде отменен въводът, тъй като владението на имота вече е предадено на 16.06.2023 г. Към молбата е приложил декларация, в която сам е декларирал, че е предал владението на 16.06.2023 г.
На 29.08.2023 г. е постановено разпореждане от ЧСИ, с което е отказал да отмени въвода, тъй като не са налице законовите предпоставкки за това. Посочил е, че въпросът дали владението е предадено или не следва да бъде проверен по местонахождението на имота. Взискателят не е оттеглил и поддържа искането си да бъде въведен във владение, съгласно издадения изпълнителен лист. ЧСИ дължи подчинение на изпълнителния лист и не може по твърдения на длъжника да отмени насрочените изпълнителни действия.
При така установената фактическа обстановка жалбата е неоснователна.
За да бъде прекратено изпълнителното производство от ЧСИ трябва да е налице някоя от хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1/длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2/ взискателят е поискал това писмено; 3/ изпълнителният лист бъде обезсилен; 4/с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5/ посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6/не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 от ГПК; 7/бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 от ГПК; 8/взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В конкретния случай не е налице нито една от хипотезите по чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на производството, поради което не е имало основание и да се отмени насрочения въвод.
2
Не се устаноява длъжникът да е бил изпълнил задължението си по изпълнителиня титул.
Представената от него декларация, в която сам е декларирал, че е предал владението на имота на взискателя, съдържа изгодни за него факти и по никкъв начин не установява, че имотът е бил предаден. Такава декларация за деклариране на посочените в нея обстоятелства не е уредена от закон, поради което за нея деклараторът не носи и наказателна отговорност. По същество тази декларация съдържа тъврдения, каквито длъжникът е изложили и в подадената молба.
Към жалбата е приложен нотариален акт нот.акт № 67/30.06.2023 г., том втори, рег. № 5269, нот.дело № 5269/2023 г. на нотариус В.Г., с който взискателят и длъжникът са се споразумели да бъде предадено владението на съответната идеална част от имота на 16.06.2023 г.; договорили са се, че ако не бъде предадено владението на посочената дата, взискателят може да се снабди с изпълнителен лист. Нотариалният акт урежда задължение за длъжника да предаде владението на идеална част от имота, но не доказва, че това задължение е било изпълнено.
В крайна сметка при извършения на 30.08.2023 г. опис е установено, че владението до датата на въвода действително не е било предадено, тъй като в имота се е намирал наемател на длъжника.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По частна жалба срещу разпореждане изх. № 12199/29.08.2023 г .:
С разпореждане изх. № 12199/29.08.2023 г. жалбоподателят е бил уведомен, че дължи допълнителни разноски по сметка № 0000051920/29.08.2023 г. по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 35 лв. и в размер на 15 лв.
Съгласно 31 от ТТРЗЧСИ, допълнителни разноски са разходите за: а) получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б) банкови такси и комисиони; в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; г) транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; д) вещи лица; е) пазачи; ж) преводачи и тълковници; з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи; и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; к) заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.
В писмените мотиви ЧСИ е посочил, че допълнителните разноски са начислени по т.31, б“а“ от ТТРЗЧСИ за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество, като 35 лв. са събрани за предоставено удостоверение от Министество на вътрешните работи с рег. № 433200-36457/30.03.2023 г. за притежавани от длъжника моторни превозни средства и 15 лв. са събрани за предоставяне на информация относно данъчната оценка на недвижимия имот, дължима съгласно приложение № 2 ЗМДТ, вр. Наредба за административно обслужване, издадена от Столична община.
От приложените към изпълнителното дело документи се установява, че действително е издадено удостоверение от Министерство на вътрешните работи с рег. № 433200-36457/30.03.2023 г., както и информация относно данъчната оценка на недвижимия имот, т.е разноските 3 действително са били извършени от ЧСИ във връзка с изпълнителното дело, поради което правилно са били възложени в тежест на длъжника, на основание чл.79, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения тази жалба също следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частни жалби, обективирани в обща жалба вх. № 83610/ 18.09.2023 г. по описа на СГС /вх.№ 8221/30.08.2023 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И. П. И., срещу разпореждане от 29.08.2023 г. по изпълнително дело № 20238490400179 на ЧСИ А. П. за отказ да бъде отменен насрочен въвод, което разпореждане по същество представлява отказ да бъде прекратено изпълнителното производство и против разпореждане изх. № 12199/29.08.2023г., с което в тежест на жалбоподателя са възложени разноски, определени в сметка № 0000051920/29.08.2023 г. по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 35 лв. и в размер на 15 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4