Определение № 2710 от 16.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2710 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евелина Папазян

Членове:

Стоян Михов

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604675 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.250, ал.5 НПК вр. глава ХХІІ НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от повереник на частния тъжител А. В. П. срещу разпореждане № 6915/29.05.2026 г., постановено по НЧХД № 17216/2024 г. по описа на СРС, НО, 1 с-в, с което съдът е прекратил наказателното производството по делото на основание чл. 250, ал.1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 5, т. 2 НПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се становище за съответствие на подадената тъжба с императивните изисквания, визирани в чл. 81 НПК, като се акцентира, че решените от първата инстанция в разпоредително заседание въпроси са въпроси, които следва да бъдат решени с акта по същество. Развити са подробни съображения в насока, че твърденията в тъжбата са с конкретно съдържание и носят информация за конкретни обстоятелства. Обосновава се, че изразите, за които се твърди, че са употребени от подсъдимия спрямо частния тъжител, са съставомерни по смисъла на чл. 147 НК. Отправя се искане за отмяна на разпореждането и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в подадената жалба и релевираното с нея искане, въз основа на материалите по делото 1 и закона, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

342, ал. 1 НПК, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол. Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

Производството по НЧХД № 17216/2024 г. по описа на СРС, НО, 1 с-в, е образувано по подадена тъжба от 06.12.2024 г. от А. В. П. срещу В.М. Н.. С тъжбата се повдига обвинение срещу Н. за това, че на 27.06.2024 г. в писмен сигнал до председателя на Управителен съвет на СФСМВР с вх. № 127/27.06.2024 година е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката и й е приписал престъпление по смисъла на чл. 282, ал. 1 НК, като подробно са описани конкретните изрази, за които се твърди, че са употребени от подсъдимия. Сочи се, че с това последният е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл.

148, ал. 2 НК.

С разпореждане № 6915/29.05.2026 г., постановено по НЧХД № 17216/2024 г. по описа на СРС, НО, 1 с-в, съдия-докладчикът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал.1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 5, т. 2 НПК. За да постанови този акт е анализирал обективните и субективни признаци на престъплението „клевета“, достигайки до извод, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК, тъй като липсвали фактически твърдения с необходимата конкретика, а с инкриминираните изрази са изложени оценъчни съждения, не съдържали твърдения за конкретно недостойно, позорно, морално укоримо поведение и не представлявали приписване на престъпление.

Извършвайки дължимата проверка на правилността на прекратителното разпореждане въззивния състав счита следното:

В наказателните производства от частен характер тъжбата е процесуалният документ, който, освен че поставя началото на съдебното наказателно производство, е предназначен да определи предмета на делото, а оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимият следва да предприеме в своя защита. За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 от НПК, освен, че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата 2 на престъплението, тоест законодателят е поставил изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, за да бъде същата годна да инициира наказателно производство. Едно от тези императивно поставени изисквания към съдържанието на частната тъжба е същата да съдържа достатъчно данни за твърдяното престъпление, което се преследва по частен ред. За да се приеме, че това законово условие е налице, то частната тъжба следва да съдържа пълно, ясно, конкретно и непротиворечиво фактическо описание на всеки един и на всички съставомерни признаци на конкретното престъпление от частен характер, както от неговата обективна, така и от субективната му страна. Тези изисквания към съдържанието на частната тъжба са породени от процесуалните цел, ефект и значение, които НПК й е придал, в частност на акт, с който се повдига съответно обвинение. Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдия-докладчикът е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК.

Законодателят изрично е предвидил правомощие на съдия-докладчикът да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК, което от своя страна означава, че е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление, съответно каква би била правната квалификация на същото.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че депозираната пред Софийски районен тъжба отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието й: в нея се съдържат данни за подателя й; за лицето, срещу което се подава, описано е в какво се състои, според тъжителя, извършеното престъпление като конкретни фактически твърдения; тъжбата е подписана от подателя й. Следователно, налице са формалните основания за даване ход на тъжбата, като фактическите твърдения в същата изначално описват съставомерно по смисъла на наказателния закон престъпление.

Въззивният съд не споделя извода на проверяваната инстанция, че в случая се констатира прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК, като съображенията за това са следните:

3

В конкретния случай, обвинението, повдигнато от П. срещу Н., е за престъпление по 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл.– „клевета“.

За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.

Първата, алтернативно предвидена форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ - разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия относно неговото минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал, прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са, от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга - са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия. Във всички случаи, обаче, следва да се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. Твърденията следва да притежават конкретизирано съдържание по смисъл; да носят информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а не да са изложени абстрактно.

За съставомерността на деянието е необходимо не само разгласените факти и обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на действителността, т.е. да са неистински. Това ще е налице и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата позорна „истинност“. Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Или, с клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални 4 изяви, и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее.

Престъплението е резултатно, като за довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.

От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление.

Съобразявайки съдържанието на инкриминираните в тъжбата изрази, настоящият въззивен съдебен състав намира, че в принципен план твърденията от фактическо естество, изложени в тъжбата, са годни да доведат до ангажиране на наказателната отговорност на лицето, посочено от тъжителя, доколкото се инкриминираните изрази са неистински, позорящи и от естество на уронят доброто му име, като се приписва и престъпление. Дали извършването на твърдяното от тъжителя деяние ще се яви несъмнено доказано; дали то осъществява всички признаци от състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и дали посоченото в тъжбата лице е негов автор и действало ли е виновно, са въпроси на правна преценка на съда, която следва да се извършва въз основа на установената от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници фактическа обстановка и като въпроси по същество следва да намерят отговор в присъдата, а не в разпоредително заседание.

Поради изложеното неправилна се явява преценката на контролирания съд, че описаното в тъжбата деяние не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на предаденото на съд лице, респективно - че тъжбата не отговаря на изискванията, визирани в процесуалния закон, за да бъде годен процесуален документ за иницииране на наказателно производство, поради което и атакуваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на друг съдебен състав на СРС, тъй като 5 настоящият първоинстанционен съдебен състав е взел отношение по съществото на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2 НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6915/29.05.2026 г., постановено по НЧХД № 17216/2024 г. по описа на СРС, НО, 1 с-в, с което съдът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал.1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 5, т. 2 НПК.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6