Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1302 от 16.09.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 638/2024
Вид
Определение № 1302
Подписан
16.09.2024
В сила
16.09.2024
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.19, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3 · Закон за лицата и семейството
  • чл.21, т.3 · Закон за правната помощ
  • чл.23, ал.4 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. Плевен, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

Т. Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от Т. Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500638 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба на адвокат З. Т., назначен за служебен адвокат, с определение № 2890/11.07.2024г. на Плевенски РС по гр.д. № 3860/2024г., на малолетните деца В. Б. Г., Н. Б. Г. и Г. Б. Г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.4 от ЗПП, вр. чл.95 от ГПК да осъществява безплатна правна помощ на служебно конституираните като самостоятелна страна деца на подалата молба за защита по реда на ЗЗДН тяхна майка Б. Г. Р.. Жалбата е подадена против определение № 3256/05.08.2024г., с което е прекратено производство по гр.д.№ 3860/2024г., поради оттегляне на молбата на Б. Г. Р.. В частната жалба е посочено, че незаконосъобразно районният съд е приел, че следва да приложи разпоредбата на чл. 232 от ГПК, при положение, че не е искано съгласие на ответника след проведено на 17.07.2024г. първо по делото заседание. Съображенията са изложени в частната жалба. Моли да бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата Н. К. Т., чрез пълномощника си адв.Н. Я., е взел становище, е тя е неоснователна.Такова е и становището на Б. Р., изразено чрез пълномощникът и адв.Т. К..

Въззивния съд, като съобрази оплакванията в частната жалба, 1 прецени приложените в делото доказателства, съобрази изискванията на закона, намира че частната жалба е редовна и допустима и следва да бъде разгледана, доколкото представляваните от адв.З. Т. деца са конституирани служебно от РС като самостоятелна страна в производството, със свои процесуални права, в т.ч. и да обжалват постановените актове.

Във връзка с основателността на жалбата съдът взе предвид следното:Пред Районен съд – Плевен е образувано граждански дело № 3860/2024г. по подадена молба за защита от домашно насилие от Б. Г. Р. от с.

***, общ.Д. Д., обл. П., лично и като законен представител на малолетните си деца В. Б. Г., род. на *** год., Н. Б. Г., род. на *** год. и Г. Б. Г., род. на *** год., чрез адв. Т. К.-АК-Плевен, против Н. К. Т. от с.*** – бивш съжител на молителката. Издадена е временна заповед срещу Н. К. Т. за наложени от съда мерки за защита на пострадалите – майка и трите и деца. След заповедта за незабавна защита, с разпореждане от 05.07.2024г. съдът е конституирал малолетните деца на молителката като самостоятелни страни в процеса и е насрочил открито съдебно заседание за 17.07.2024г. С определение от същата дата е предоставена и правна помощ на децата, на основание чл.15, ал.8 от ЗЗДетето, вр. чл.23, ал.1, пр.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПП, като на 11.07.2024г. е назначен адв.З. Т. от ПАК за служебен адвокат на децата.

С молба вх. № 21615/05.08.2024г./на л.65 от делото на РС/, подадена лично от молителката Б. Г. Р., същата е заявила, че на основание чл.232 от ГПК, оттегля молбата за защита на нея и децата и, подадена срещу Н. К. Т. и моли да бъде прекратено производството по делото. С обжалваното определение № 3256/05.08.2024г. Плевенски РС е приел, че молбата за оттегляне на основание чл. 232 от ГПК е основателна, тъй като е подадена от легитимирана страна, преди първо открито съдебно заседание, поради което съдът е надлежно десезиран от по-нататъшното разглеждане. Приел е, че производството по реда на глава втора от ЗЗДН следва да бъде прекратено, а на основание чл. 18, ал.3 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита следва да бъде обезсилена.

Въззивният съд намира за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че молбата подадена от Б. Г. Р. за оттегляне на молбата и за защита е достатъчна да произведе целения с нея ефект на прекратяване на производството по делото и свързаната с него последица по 2 чл.19, ал.3 от ЗЗДН - обезсилване на издадената заповед за незабавна защита.Районният съд е спазил диспозитивното начало като основен принцип в гражданския процес и при десезиране е постановил прекратяване на производството. Налице са предпоставките на закона – чл.232 от ГПК за прекратяване поради оттегляне на иска/молбата за защита/, тъй като съгласно законовото изискване, прекратяване е могло да се постанови и без съгласие на ответника, тъй като волеизявлението на ищцата е направено преди провеждане на първото по делото заседание по см. на 232 ГПК. С оглед направения в частната жалба довод, че такова е проведено на 17.07.2024г., следва да се има предвид, че процесуалният закон в израза «до приключване на първото заседание по делото» е вложил смисъла на първо заседание за разглеждане на делото, а не първо открито съдебно заседание. Видно от протокола за открито съдебно заседание, проведено на 17.07.2024г. не е даден ход на делото/независимо по какви причини/ и следователно не е проведено първо по делото заседание. Впрочем, в съдебната практика и теория няма противоречиви становища относно това кое заседание се счита за «първо заседание по делото».

Поради изложеното, следва да се счита, че майката е десезирала съда да разгледа единствената подадена молба и производството по делото правилно е прекратено на посоченото от нея основание – поради оттегляне на молбата, с която е сезирала Плевенски РС, без искане на съгласие от ответника. Настоящата инстанция счита, че за прекратяване на делото не е било необходимо да се взема и становището на конституираните като самостоятелни страни по делото В. Б. Г., род. на *** год., Н. Б. Г., род. на *** год. и Г. Б. Г., род. на *** год., представлявани от адв.З. Т., макар че такъв довод изрично не е наведен в частната жалба. Предприетата и в тяхна защита процедура по реда на ЗЗДН е чрез тяхната майка и единствен законен представител – Б. Г. Р., с която нямат противоречиви интереси. Молбата за защита от домашно насилие, подадена чрез Б. Р. за защита на децата й е в съответствие с изискванията както на чл. 3 от ЗЛС, така и на чл.28, ал.4 от ГПК, а също и с нормите на специалния закон, в т.ч. и на чл.8, ал.1, т.2 от ЗЗДН. Представлявайки ги при подаване на молбата, тя ги представлява и при оттеглянето на същата, макар че за по-силна защита, съдът е допуснал правна помощ като е назначил и адвокат за техен процесуален представител.

3

При така изложеното, следва да бъде потвърден обжалвания съдебен акт.

Воден от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3256/05.08.2024г., с което е прекратено производство по гр.д.№ 3860/2024г., на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на молбата на Б. Г. Р..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4