Решение № 132 от 07.12.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Шумен, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20213600500408 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260265 от 9.06.2021г. по гр.д.№2782 по описа за 2020г. на ШРС , поправено с решение 260331/23.07.2021г. по гр.д.№2782 по описа за 2020г. на ШРС , съдът е осъдил Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, адрес: гр.София. ул. „Дякон Игнатий“ № 3, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш., ул. №, ет., следните суми: 13 939, 85 лева /тринадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, считано за периода от 07.12.2017 г. до предявяване на иска (07.12.2020 г.), ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 07.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 4 247, 77 лева /четири хиляди двеста четиридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 07.12.2017 г. до деня на предявяване на иска 07.12.2020 г., както и да му заплати сума от 2 570.00 лева /две хиляди петстотин и седемдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, осъдил е Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, адрес: гр.София. ул. „Дякон 1

Игнатий“ № 3, да заплаща на П.В.П., на основание чл.124, ал.2 от ГПК, обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, в размер на 412, 70 лева /четиристотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки/, месечно, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО , както и да му заплати сума от 319.51лв. представляваща обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, за периода от 08.12.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава за всяка една месечна вноска до окончателното изплащане на задължението , с падеж на вноската –последният ден на месеца , за който се отнася същата.

Решението е обжалвано от ответника Министерство на отбраната на Република България, действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт И.Б.-К. , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът П.В.П., действащ ,чрез пълномощника си адв.С.С. от ШОК е депозирал отговор на въззивната в който оспорва същата като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът в исковата си молба твърди ,че на 10.08.1999 г. в гр. Ш., при изпълнение на задълженията му като кадрови военнослужещ, претърпял трудова злополука, установена със Заповед №528/15.11.2000 г. на Началника на ВВУАПВО „П. В.“. В последствие, със Заповед №КВ-301/28.04.2001 г. на Министъра на отбраната ищецът бил освободен от заеманата длъжност и с последваща Заповед С№266/30.05.2001 г. на Началника на ВВУАПВО „П. В.“ бил уволнен,поради негодност за военна служба, считано от 30.05.2001 г. От сочения момент до датата на предявяване на иска е инвалидизиран. За претърпените от трудовата злополука вреди ищецът бил предявил искове по реда на Закона за отбраната и въоръжените 2 сили на РБългария /ЗОВСРБ/. С поредица от съдебни решения, ответникът- Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, адрес: гр.София. ул. „Дякон Игнатий“ № 3, бил осъден да му заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, измежду които и обезщетение за имуществени вреди, представляващо разлика между неполученото, поради злополуката трудово възнаграждение и получената пенсия за инвалидност. На 07.12.2016 г. навършил 52 години, която възраст била пределната възраст за военна служба. Достигането на тази пределна възраст било основание за уволнение по чл.162, т.2 от ЗОВСРБ. На 07.12.2017 г. навършил 53 години, от когато придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 ал.9, вр. с ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, чийто размер би бил определен въз основан на осигурителния му стаж и осигурителен доход, който щял да придобие, ако не бе настъпила трудовата злополука. Така размерът на пенсията му би надвишил размера на получаваната към момента пенсия за инвалидност. Горното обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

Ищецът претендира ответникът да му заплати следните суми: 13 939, 85 лева лева, представляваща сбор от обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, считано за периода от 07.12.2017 г. до предявяване на иска (07.12.2020), ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата от 4 247, 77 лева. представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 07.12.2017 г. до деня на предявяване на иска 7.12.2020г.; обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, в размер на 412, 70 лева /четиристотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки/, месечно, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи правото на пенсия, както и да му заплати сума от 319.51лв. представляваща обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, настъпила в следствие на трудова злополука, претърпяна на 10.08.1999 г., като военнослужещ при изпълнение на служебните задължения, съставляващо разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО и получена пенсия за инвалидност, за периода от 08.12.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава за всяка една месечна вноска до окончателното изплащане на задължението , с падеж на вноската –последният ден на месеца , за който се отнася същата.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва исковете като недопустими, евентуално като неоснователни и също така и като погасени по давност.

Не е спорно между страните , като се установява и от приложените по делото писмени 3 доказателства , че на 10.08.1999 г., при извършване на водопроводно заваръчни работи в Артелерийско – техническия дивизион на ВВУАПВО „ П. В. „, гр. Ш., ищецът, изпълняващ по това време длъжността началник на базов пункт, с военно звание старшина І степен, паднал от тавана на столовата, вследствие на което получил контузни рани на главата и лявата гръдна половина. Инцидентът бил обявен за трудова злополука със заповед № 528/15.11.2000 г. на началника на ВВУАПВО. Със заповед № КВ-301/28.04.2001 г. на Министъра на отбраната ищецът бил освободен от заеманата длъжност, а с последваща заповед № 266/30.05.2001 г. на началника на ВВУАПВО бил уволнен поради негодност за военна служба, считано от 30.05.2001 г. Между страните не е спорно, че между тях е съществувало служебно правоотношение , настъпването на трудова злополука и освобождаването на ищеца от военна служба. Тези обстоятелства се установяват и от приложените неоспорени, писмени доказателства и от влезлите в сила съдебни решения, в които е прието ,че са наличието всички елементи от фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените му вреди от настъпилата трудова злополука по време на изпълнение на служебните му задължения. През 2001 г. ищецът бил освидетелстван и му била отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука. С ЕР №1147/27.04.2018г. на ТЕЛК при МБАЛ – Шумен бил преосвидетелстван като му била призната 54% неработоспособност по причина травматични увреждания вследствие трудовата злополука, за срок от три години до 1.04.2021г. От представените разпореждания на ТПНОИ – Шумен се установява размера на получаваната от ищеца пенсия за исковият период . Видно от приложените съдебни решения, на ищеца са му присъдени обезщетения за претърпени в следствие на процесната злополука имуществени вреди, съставляващи разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получавал и получаваната пенсия за инвалидност, за периода от 2006-2016 г. Няма спор, че на 07.12.2017 г. ищецът е навършил 53 годишна възраст, от който момент е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.9, вр. с ал.1 от КСО. От заключението по извършената ССЕ пред ШРС , неоспорено от страните и прието от съда се установява, че от навършване на 53 годишна възраст ищецът би придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.9, вр. с ал.1 от КСО, чийто размер би бил определен въз основа на осигурителния му стаж и осигурителен доход, ако бе продължил да работи на същата длъжност и не бе претърпял трудовата злополука. Размерът на обезщетението, съставляващо имуществена вреда от трудова злополука и формирано като разлика между неполучена пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО и получена пенсия за инвалидност за процесния период /от 07.12.2017 г. до 07.12.2020 г./ е брутно равно на 13 939, 85 лева, а месечно, считано от месец януари 2021 г. размерът на тази разлика е равен на 412, 70 лева, като за периода от датата на предявяване на иска /от 07.12.2020 г./ до края на месец декември се равнява на сума от 319, 51 лева.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ , вр. чл. 49 от ЗЗД ,вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

4

Ответникът е направил възражение , че по съдебни решения на ищеца били присъдени обезщетения за имуществени вреди и мораторна лихва за периода от 2006г. до 2012г. По този начин ищецът бил получил обезщетение в пълен обем на всички възможни вреди – имуществени и неимуществени ,вкл. пропуснати ползи от претърпяната на 10.08.1999г. трудова злополука. Следователно спорът между страните дължи ли се обезщетение, характера на същото , неговият размер ,включително за размера на дължимата лихва за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД бил решен от съдилищата със сила на присъдено нещо и било недопустимо пререшаването му. Настоящото дело и предходните такива , изброени във въззивната жалба били тъждествени по страни , основание и търсена защита.