Решение № 38 от 09.07.2026, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Котел, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20242210100480 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Производството е образувано след отделянето му от гр.д. № 232 по описа на РС Котел за 2024г. Настоящите искове са предявени като насрещни в отговор към искова молба по първоначално заведено гр.д. № 232 по описа на РС Котел за 2024г. Съдът е приел, че е сезиран с три обективно съединени иска, предявени при условията на евентуалност, от Д. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес 8800 гр. ************* срещу Г. И. М., ЕГН ********** и М. Н. Н. – М.а, ЕГН **********, двамата с адрес *************, като ищецът е посочил, че исковете са както следва: главен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване при нот. Андон Великов, вписан под № 531 в рег. на НК, поради неизпълнение на задължението за плащане на цената от купувача.

Първи евентуален иск, който се твърди, че е с правно основание чл. 40 от ЗЗД за прогласяване на недействителността спрямо Д. М. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване при нот. Андон Великов, вписан под 1

№ 531 в рег. на НК, поради това, че имотите, предмет на прехвърлителната сделка, са прехвърлени на цена многократно по-малка от действителната, което води до вреда на представляваното лице; и Втори евентуален иск, който се твърди, че е с правно основание чл. 42 от ЗЗД за прогласяване на недействителността по отношение на Д. М.а – Вълканова на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване при нот. Андон Великов, вписан под № 531 в рег. на НК, поради липса на представителна власт на пълномощника като разпоредителната сделка не е потвърдена от упълномощителя или неговите наследници.

В исковата молба, която е инкорпорирана в отговор на искова молба по гр.д. № 232 по описа на РС Котел за 2024г., се твърди, че ищцата Д. И. М. и ответникът Г. И. М. са сестра и брат, като и двамата са наследници на И. Г.ев М. (техен баща, починал на 22.12.2016 г.) и на Р.В. М.а (тяхна майка починала на 28.09.2017 г.). Твърди се, че недвижимите имоти, предмет на делбеното производсто, са били собственост на починалите им родители. Ищцата твърди, че за извършването на сделка - покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване на Андон Великов, нотариус вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен, е била уведомена от Г. М. през месец декември 2022г., като през 2023г. и е предоставен нотариалния акт за продажбата, с предложение за доброволно разделяне на собствеността. В исковата молба ищцата твърди, че приживе майка й Росица М.а не я е уведомявала, че е извършила такава разпоредителна сделка. Навеждат се твърдения, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване на Андон Великов, нотариус вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен, следва да бъде развален поради пълна липса на престация от страна на купувача. Твърди се, че съгласно посочения нотариален акт Г. М., действайки като пълномощник на майка им Росица М.а е договарял сам със себе си и е придобил собствеността върху имотите, посочени в нотариалния акт по данъчните им оценки или за сума в общ размер на 29963,94 лв., която сума бил изплатил на продавача напълно в брой преди подписване на нотариалния акт.

2

Ищцата оспорва обстоятелството, че продажната цена е заплатена в брой, като посочва, че пълномошното е подписано един ден преди изповядването на сделката, а в него не била посочена нито цената, нито, че сумата е била заплатена. Ищцата твърди, че качеството на живот на тяхната майка Росица М.а не се е променило след извършването на посочената сделка. В исковата молба (както и в молбата-изложение) се навеждат твърдения, че Д. М. е продължила да заплаща текущите разходи за жилището и храната на тяхната майка, включително и възнаграждението за болногледачка до деня на смъртта й. Твърди се, че ищцата се е грижила за майка им от месец август до началото на месец септември 2017г., когато и се е наложило да замине извън граница, но е оставила сума в размер на 1700 евро на своята майка, като твърди, че след завръщането си в България е установила, че тази сума не е налична. Посочва също, че в последствие е установила, че банковата сметка на майка им е била закрита. Твърди, че към момента на сключването на сделката е съществувало законово ограничение за извършване на плащания в брой. Навеждат се твърдения, че посоченото в нотариалния акт пълномощно няма характер на разписка, тъй като в него липсвало удостоверяване, че упълномощителят е получил продажната цена. Твърди се, че упълномощеният не е имал права да заявява/декларира, че продажната цена е получена. В посочения от ищцата иск, с който се иска да бъде прогласена недействителността по отношение на нея на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощникнотариус по заместване на Андон Великов, нотариус вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен, тъй като представителят (ответник в настоящото производство Г. М.) се е споразумял с другата страна в нейна (на другата страна) вреда, заявява, че ответникът е действал сам със себе си.

Навежда твърдения, че недвижимите имоти, предмет на прехвърлителната сделка са били прехвърлени на цена в размер на данъчната оценка, която се явявала многократно по-малка от действителната пазарна цена на имотите.

Посочва се, че прехвърлителната сделка била реализирана „още на другия ден“ след упълномощаването. По иска, който ищецът посочва, че е с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е посочено, че е сключена без представителна власт на пълномощника като разпоредителната сделка не била потвърдена от упълномощителя или неговите наследници. Ищцата заявява, че не предявява иск за прогласяване на нищожност на процесния договор за покупко – 3 продажба, обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 363, дело № 7 от 07.07.2017г. на Елеонора Кулишева, помощник-нотариус по заместване на Андон Великов, нотариус вписан под № 531 в рег. на НК, с район на действие РС Сливен На тази основа се прави искане съдът да се произнесе по горепосочените искове срещу ответниците Г. И. М. и М. Н. Н. – М.а.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответниците. В него е посочено, че намират исковата молба за нередовна, тъй като не била посочена цената на исковете, както и писмените доказателства, на които се позовава ищцата. По тези съображения считат, че същата следва да се остави без движение. Ответниците намират, че предявеният иск по чл. 87 от ЗЗД е недопустим, като погасен по давност. Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В отговора се посочва, че смъртта на наследодателя Р.В. М.а е настъпила на 28.09.2017г. и това е моментът на открИ.е на наследството. Посочва се, че с изтичането на петгодишната давност се е погасило правото на ищцата Вълканова да иска разваляне на договора, като това се е случило на 28.09.2022г. Ответникът Г. М. твърди, че няма задължение да уведомява никого за извършената между него и майка му Росица М.а сделка. Това се случва посредством вписването на сделката в Службата по вписванията. В отговора на исковата молба е посочено още, че искът е неоснователен. Относно другите два предявени иска, ответниците намират същите отново за недопустими, като посочват, че съображенията им са аналогични. Навеждат се твърдения, че намират иска, който е посочен като иск с правно основание по чл. 40 от ЗЗД за неоснователен, тъй като не бил налице умисъл за увреждане от страна на упълномощения към упълномощителя по прехвърлителната сделка. Навеждат се подробни съображения за това защо ответникът Г. М. счита, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината, като е посочено, че основните грижи за родителите му е полагал той както лично, така и чрез трети лица – болногледачки. В отговора е посочено, че желанието на майка му за извършването на прехвърлителната сделка е израз на благодарност от нейна страна, като поведението му било изцяло съгласувано и със знанието на майка му. Навеждат се твърдения, че по основателността на иска, който е посочен като иск с правно основание по чл. 42 от ЗЗД ищцата не е изложила конкретни твърдения относно твърдяната недействителност, а само бланкетни такива, 4 поради което намират за необходимо само да посочат, че искът е неоснователен.

В допълнително становище с вх. № СД-02-08-131/15.01.2025г. ответниците са посочили, че представените данъчни оценки към исковата молба не са актуални, както и, че ищцовата страна не може да се ползва от представените по друго дело писмени доказателсва.

На тази основа молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като недопустими – погасени по давност, респективно като неоснователни и недоказани.

В с. з. за ищцата е редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. Й., който иска от съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция като основателна и доказана. В срок представя писмени бележки.

В с. з. ответниците са редовно призовани явяват се лично и се представлява сами. Ответникът Г. М. моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли така заведената претенция от ищцовата страна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответникът М. Н. също моли съда да отхвърли предявените искове, като излага и подробно становище в тази посока. В срок са представени и писмени бележки от ответника М..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 „г“ от ЗПИНМ № 71, том I I I , дело 788/1974г. на Сливенски районен съдия, от който е видно, че И. Г.ев М. и Р.В. М.а са признати за собственици на „двустаен апартамент № 6, намиращ се на осмия етаж в жилищен блок № 178 в квартал „Ново село“, застроен на 66,25 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня-столова, баня-тоалетна, входно и изолационно антре, при граници: север и изток – външни зидове, запад – стълбищно помещение и Г. и Екатерина Костадинови, юг- външен зид и Г. и Екатерина Костадинови. Избено помещение № 13 при граници: изток –Никола и Пенка Колаксъзови, запад – абонатна станция, север – коридор, юг – външен зид. Таванско помещение № 21, при граници: изток – външен зид, запад – коридор, север – Слав и Маринка Славови, юг – Атанас и М. Х.и, заедно с отстъпеното право на строеж върху държавна земя, ведно с 0,64 % идеални части от общите части на сградата.“

5

По делото е представен и нотариален акт за собственост № 14, том XIV, рег. № 11344, дело 1190 от 29.12.2004г. на Николина Стойчева, нотариус рег. № 123 в рег. на НК, с район на действие Сливенски районен съд, вписан в СВ гр. Сливен към АВ. От него е видно, че И. Г.ев М. и Р.В. М.а са признати за собственици на новообразуван имот, ведно с построените в него сгради, на основание собствен строеж, а именно на: „ вилно място № 6980 кадастрален район 287 по плана на новообразуваните имоти в местността „Моллова гора“, селищно образование „Изгрев“ в землището на град Сливен, представляващо овощна градина с площ 600 кв.м., ведно с построените вила на два етажа без строителни книжа и документи, със застроена площ 29,40 кв.м. и лека паянтова постройка, при граници: овощни градини № 108 и № 109 на неидентифицирани собственици, овощна градина № 6981 на Тодор Петков Тодоров, улица, полска култура № 51 – неидентифициран собственик и овощна градина № 6979 – собственик С. К. В.