Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12071 от 19.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39769/2023
Вид
Решение № 12071
Подписан
19.06.2024
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12071 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110139769 по описа за 2023 година

Предявен е от М. П. И. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2378,22 лева, платена по недействителен Договор за предостяване на потребителски кредит № ********** от 03.04.2023г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор за потребителски кредит № ********** от 03.04.2023г., по силата на който е получила за лични нужди кредит в размер на 5000 лева, но в договора като размер на кредита била посочена сумата от 6859,60 лева, включваща получената от нея сума от 1859,60 лева, представляваща сбор от застрахователните премии по две застраховки, както следва: 399,61 лева - застрахователна премия по застраховка Bank пакет 3 сметка; 1459,99 лева - застрахователна премия по застраховка Bank пакет 3 кредит + сметка. Уговорени били лихвен процент по кредита в размер на 46,60 % и ГПР в размер на 49,48 %. Посочва, че се е задължила да върне сума в общ размер на 13233,51 лева на 38 месечни погасителни вноски - всяка в размер на 348,25 лева. Към процесния договор бил сключен и рамков договор за платежни услуги за физически лица, общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица, както и Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International; Сертификат № 1**********2023 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски 1 кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Твърди, че дължимата сума по застраховките била 1859 лева /37,18 % от общо предоставената в заем сума от 5000 лева/. Към датата на подаване на исковата молба била заплатила една вноска в размер на 348,60 лева. Поддържа, че имала качеството на потребител като бил приложим ЗПК. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като застрахователната премия по договора е трябвало да бъде включена по съответния начин в размера на ГПР по договора. Сочи, че застрахователната премия била прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита. Поддържа, че застраховката представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, което е трябвало да бъде включено в ГПР. На следващо място, твърди, че не били посочени кои разходи формират ГПР. Счита, че посочването само с цифрово изразение на процента ГПР не било достатъчно да се считат спазени законовите изисквания. Намира, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Поради което счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност предявява иск за прогласяване за недействителна на клаузата на чл. 9, т. 1 от договора за кредит. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, като лихвата била в размер на 46,6 % годишно и надхвърляла повече от 3 пъти законната, което било в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Поради което клазуата накърнявала равноправието между страните, противоречала на добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне. Твърди, че типовите клаузи от ОУ и договора не могат да докажат, че сключването на застраховка не е било задължително условие за сключване на договора.

С молба от 05.09.2023г. ищецът е посочил, че след подаване на исковата молба е погасила предсрочно задълженията си спрямо ответника като била сключила нов договор за кредит, с който била погасила предходните си задължения. Сочи, че по изложените в исковата молба съображения договорът бил недействителен. Поддържа, че ищцата на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на главницата по договора, която била в размер на 5000 лева. От представено удостоверение се установявало, че била заплатила на ответника сумата от 7378,22 лева. Поради което ответникът следвало да й възстанови на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 2378,22 лева. Прави искане за изменение на предявения иск на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК като искът да се счита предявен като осъдителен за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2378,22 лева. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорва наличието на твърдяните от ищеца пороци в сключения между тях договор за потребителски кредит.

Твърди, че сключването на застраховките не е задължително условие за сключване на договора за кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за такава допълнителната услуга - застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на вземането на застраховащия от застрахования по сключен между тях договор за потребителски кредит, при положение че е могъл да избере друга услуга с различен застраховател. Акцентира, че потребителят може по всяко време да се откаже от сключената застраховка. Излага, че стойността на застрахователната премия е финансирана от банката, поради което е елемент от главницата по кредита. Посочва, че потребителят е възложил на кредитора да преведе частта от общия размер на кредита, съответна на застрахователната премия, на застрахователя, което кредиторът е сторил. Счита, че в договора за кредит били посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, като изтъква, че в случая не се касае за променлив лихвен процент. Оспорва наличието на нарушение относно посочването на ГПР и начина на изчисляването му, като счита, че дори ако той е неправилно изчислен, това не води до недействителност на договора. Изтъква, че застрахователната премия подлежи на включване при изчислението на ГПР, само ако застраховката е била задължително условие за сключването на договора за кредит, какъвто настоящият случай не е, поради което тя не е разход по кредита, но въпреки това като част от главницата тя се явява компонент от ГПР. Оспорва клаузата за възнаградителната лихва да накърнява добрите нрави като сочи, че за тази лихва не е установено ограничение, съизмеримо с трикратния размер на законната лихва. Сочи, че на 12.07.2023г. е преведена сума в размер на 348,60 лева с основание „вноска по кредит **********“, а на 27.07.2023г. сума в размер на 7378,22 лева с основание – „по дог.********** и дог 4053864171“. С цитираните плащания били извършени следните погашения- главница в размер на 6859,60 лева, договорна лихва в размер на 529,56 лева, наказателна лихва в размер на 0,95 лева, такса ППП- 67,78 лева. Поддържа, че при сключване на договора били спазени изискванията на ЗПК. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

С молба от 29.09.2023г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД са посочили, че не възразяват по искането да бъде променен петитума на иска от установителен към осъдителен с мотиви, посочени в молбата на ищеца. Поддържат отговора на исковата молба, както и искането да бъде допусната ССчЕ.

С Определение № 4114 от 26.01.2024г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК изменение на петитума на предявените от М. П. И. срещу "Ти Би Ай Банк" ЕАД установителни искове по чл. 26 ЗЗД в осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съобразно молбата от 05.09.2023г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесния договор.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 03.04.2023г., както и че М. П. И. е извършила плащания по кредита, както следва: на 12.07.2023г. в размер на 348,60 лева и на 27.07.2023г. в размер на 7378,22 лева, тоест общо 7726,82 лева; както и че с плащанията са погасени следните задължения: 6859,60 лева,[1]главница, 529,56 лева- договорна лихва, 0,95 лева- наказателна лихва, 67,78 леватакса ППП.

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за потребителски кредит с клиентски № 312156312 от 03.04.2023г., в който е посочено, че размерът на кредита е 5000 лева, общ размер на застрахователна премия от 1859,60 лева, от която затраховка Bank пакет 3 сметка (bill) в размер на 399,61 лева и застраховка Bank пакет 3 КРЕДИТ + сметка (bill) в размер на 1459,99 лева, общ размер на кредита- 6859,60 лева. Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка /конкретните застраховки/, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора. В чл. 9.1 е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 46,6 %. Съгласно чл. 10 от договора годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към ЗПК начин е 49,48 %. Общата дължима сума от потребителя е 13233,51 лева. Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, 4 че заедно с договора за кредит, ищцата-потребител е включена в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат № 1**********2023. При сключването на договора за застраховка, ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция.