Решение № 12039 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12039 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110132261 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

01.11.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 32261/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подаден е искова молба от „СВ“ АД срещу Л. Г. П., в която се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при общи условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно за доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и Наредба № 4 за обект – недвижим имот, находящ се в гр. ......................., аб. № 2800046630. Навежда доводи, че ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 21.01.2019 г. до 17.01.2021 г. задължението на ответника било в размер на 1496,25 лева. Твърди. че тъй като ответника не бил изпълнил задължението си в срока, бил изпаднал в забава, като се дължала и мораторна лихва за периода 21.02.2019 г. до 17.01.2021 г. в размер на 52,67 лева. Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 1

ГПК, но ответникът бил подал възражение, от което извежда правния си интерес да предяви исковете. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на комплексна счетоводно-техническа експертиза по въпросите поставени в исковата молба, както и по реда на чл. 186 ГПК да се изиска от Столична община за това кое е данъчно задълженото лице за имота. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като претенцията се оспорва. Твърди, че от 20.11.2020 г. не бил собственик на имота, поради което нямало и как в цялост да дължи претендираните суми. Поддържа, че с новия собственик имало спогодителен протокол, че всички сметки след датата на продажбата са в тежест на купувача. Сочи, че до момента в който е бил собственик на имота, сумата която се дължала била около 400,00 лева. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави доказателствено искане за приемане на писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с с първаначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.

Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Приложена е Справка от Агенция по вписвания № 1362530/04.11.2021 г. по отношение на Л. Г. П., като се установява, че са налице вписвания и отбелязвания на права по отношение недвижим имот в гр. ........................

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том VIII, рег. № 9964, нот. дело № 1143/2020 г. се установява, че на 20.11.2020 г. е сключен договор за покупко-продажба между Л. Г. П. и Величка И.а Костова от една страна, в качеството на продавачи и Веселин Стоянов Стоянов и М. Пламенова Стилиянова от друга страна в 2 качеството на купувачи, като е прехвърлено правото на собственост по отношение недвижим имот в гр. ........................

Следователно между страните по настоящото делото е било налице валидно облигационно отношение за част от процесния период – 21.01.2019 г. до 20.11.2020 г., като след 20.11.2020 г., облигационното отношение се е прекратило, като е възникнало ново такова с приобретателите на процесния недвижим имот.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (доставка и отвеждане на питейна вода – арг. чл.

110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Прието и неоспорено е заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ. От техническата част на заключението се установява, че съгласно справка от „СВ“ АД начисленото количество за процесния период е формирано на „база“ за 2 броя обитатели, поради липсата на индивидуални водомери. Общото количество начислена вода за процесния период от 21.01.2019 г. до 13.11.2020 г. се равниявало на 515,239 куб. м. и 10,673 куб. м. от „общ водомер“ или общо 525,912 куб. м.

От счетоводната част на заключението се установява, че общо дължимият размер на сумите за процесния период е 1437,60 лева, а размера на мораторната лихва до 17.01.2021 г. е в размер на 138,09 лева. Изяснено е, че цените по които са предоставяни ВиК услугите за периода съответстват на утвърдените от КЕВР пределни цени.

Съдът, като извърши преценка на заключението на комплексната СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят редът за измерване, отчитане, 3 разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. В случая по делото не е представен препис от общите условия, които са били актуални за процесния период, поради което и съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно, че ищецът е спазил условията, за да извършва отчитането на потребената В и К услуга „на база“, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.

Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В тази насока трябва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 35, ал. 1-6 от Наредба № 4, съгласно която показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.

Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В случая ищецът нито е сочил, която от хипотезите е налице, за да се извършва служебно отчитане на водомера – т. нар. „отчитане на база“, нито е ангажирал каквито и да било писмени или други доказателствени средства, за да се установи наличието на предпоставките за това.