Решение № 963 от 09.07.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Велико Търново, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря С. М. И. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110103768 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Й. В. П. срещу С. С. И., с която се иска осъждането на ответницата за сумата от 749.50 лева, представляваща половината от разноските за погребението и за подготовка за помен за 40-дни на С. Н. П., починал на 5.9.2023 г., ведно със законната лихва oт 22.12.2023 г. дo окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с ответницата са наследници на С. Н. П., б.ж. на гр.

Велико Търново, починал на 5.9.2023 г. Заявява, че за организиране погребението на последния е направила разходи в размер от 1 312.00 лева, а за подготовката за помена за 40-дни е направила и разходи в размер от 187.00 лева. Счита, че като наследник, приел ½ част от наследството на починалото лице, ответницата следва да й заплати половината от направените от нея разходи.

Ответницата оспорва иска. Заявява, че с извършване на посочените разходи ищцата е изпълнила свой нравствен дълг към починалия и по тази причина същите не могат да бъдат изисквани от други близки и дори наследници. Сочи, че разходите за погребение не са свързани с наследството и разпределението им не се извършва съобразно наследствените квоти.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният 1 представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърлянето на иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 59 ЗЗД.

За основателността на претенцията ищцата следваше да установи дължимостта и размера на претендираната сума и по-конкретно – да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: своето обедняване, обогатяването на ответницата под формата на спестяване на разходи, които нормално би направила, липсата на правно основание за имущественото разместване, т.е. липсата на правно отношение, което да обосновава имущественото разместване.

В случая по делото е безспорно обстоятелството, че страните са наследници на С. Н. П., б.ж. на гр. Велико Търново, починал на 5.9.2023 г., като не е спорно също, че разходите за погребението на същия, включително за направата на паметна плоча и оформяне на гробното място, в общ размер от 1 499.00 лева са заплатени от ищцата, както сочат доказателствата по делото.

Не беше установено обаче, че с тази сума ответницата се е обогатила за сметка на ищцата.

В законодателството няма разпоредба, която да регламентира изрично в чия тежест са разноските по повод смърт на близък, но според съдебната практика разходите за погребение не представляват пасив на наследството, за да се прецени на плоскостта на наследственото правоприемство чия е имуществената тежест за поемане на този разход. Въпросните разходи представляват вземания, произтичащи от правоотношения извън наследството, тъй като последното се открива в момента на смъртта на наследодателя /така Определение № 171/26.3.2009 г. по ч.гр.д. № 2105/2008 г., ІV г.о. на ВКС/. Освен това, погребалните и траурно-обредните услуги се извършват възмездно въз основа на договор, като разноските се поемат от роднини, близки, колеги, работодатели, държавни и общински органи в зависимост от взимоотношенията, които починалото лице е поддържало приживе; конкретния случай, при който е настъпила смъртта; заслугите на покойника; материалното положение на семейството му и пр. Погребението на починалия и последващите дейности, свързани с почитане на неговата памет, макар и свързани с материални разходи за лицата, които са приели да ги изпълняват, нямат характер на правни задължения за тези лица. Лицето, което е извършило тези разноски, ги върши в знак на уважение. Поемането на разноски за погребение на съпруг /и родител/ също съставлява само морален дълг, тъй като не е налице изрично предвидено в закон задължение за наследниците да ги заплащат.

С оглед на горното, съдът приема, че за ответницата, в качеството й на наследник на С. Н. П., не е съществувало предвидено в закона задължение да заплати разходите за погребението на своя наследодател, както и за изработването на паметна плоча и оформянето на гробното място, за да се 2 приеме, че изпълнението е извършено от ищцата като незадължено лице. В случая единствено обичаят, като източник на правото, въвежда в дълг на близките на починалото лице да го погребат в съответствие с религиозната му принадлежност, показвайки по този начин обичта и уважението си към него.

Това е вътрешно осъзната и доброволна дейност от страна на близките на покойника. Ето защо, дори и да се приеме, че ответницата е реализирала облага от спестяване на разходи по погребението на баща си, неизпълнението на моралното й задължение не подлежи на санкция. От друга страна, обстоятелството, че ищцата има качеството на преживяла съпруга, дава основание да се приеме, че тя също е престирала в изпълнение на свое нравствено задължение.

С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

Предвид изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответницата сумата от 400.00 лева за направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Й. В. П., ЕГН ********** срещу С. С. И., ЕГН ********** за осъждането на ответницата за сумата от 749.50 лева, представляваща половината от разноските за погребението и за подготовка за помен за 40-дни на С. Н. П., починал на 5.9.2023 г., ведно със законната лихва oт 22.12.2023 г. дo окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Й. В. П., ЕГН ********** да заплати на С. С. И., ЕГН ********** от 400.00 /четиристотин/ лева – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3