Определение № 1074 от 13.11.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074 гр. ХАСКОВО, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500741 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. с чл. 247 и чл. 250 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. П. като пълномощник на Т. Т. Ч., против определение № 851 от 09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1217 г. по описа за на Районен съд Димитровград, с което е оставена без уважение и отхвърлена депозираната от адв. П. П., процесуален представител на Т. Т. Ч. молба с вх. № 9480/12.11.2025 г. по гр.д.

№ 1217/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград, с посочено правно основание чл. 247, чл. 250 и чл. 253 ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално, че е неправилно и необосновано. Поддържа се становището, че съдът е следвало да прекрати производството по делото в частта на насрещната искова претенция, доколкото такова искане изрично е било направено от ищцата, а и било предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал.

2 ГПК. Искането е да се обезсили обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнася по искането за прекратяване, евентуално същото да се отмени като въззивният съд се произнесе по същество по направеното искане и прекрати производството по насрещния иск. Претендира се присъждане на разноски за това производство.

В срока по чл. 274 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Изи Финанс“ ЕООД, с който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да се потвърди, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд Хасково, като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Обжалваното определение е постановено по молба с вх. № 9480/12.11.2024 г. /л.100/, от ищцата Т. Ч. чрез процесуалния й представител адвокат П., с която се иска допълване на определение № 1300/11.11.2024 г. на три евентуално заявени основания – чл. 247, чл. 250 или чл. 253 ГПК. С описаното определение, Районен съд Димитровград, след като е оставил без уважение направеното от „Изи Финанс“ ЕООД искане за допускане на съвместно разглеждане в производството на предявения от същото дружество против Т. Ч. насрещен установителен иск с правно основание чл. 33 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 4 във вр. с ал. 4 ЗЗД, е върнал насрещната искова молба.

С искането за допълване, ищцата е поискала съдът да допълни постановеното определение и да прекрати производството по насрещния иск.

За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че хипотезата на отказ за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск като форма на обективно съединяване на искове се различава от връщането на нередовна искова молба, при която се прекратявало производството по делото.

Определението е правилно, макар и по различни от изложените съображения.

Поначало, с предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове.

Съгласно с разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, предявяването на насрещен иск става по правилата за предявяване на иск. При предявяване на такъв иск, първоинстанционният съд проверява преди всичко дали са налице общите и особените условия за допустимостта му, както и възможността този иск да бъде разгледан с вече предявения, без това да затрудни производството. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване.

В конкретния случай, отказът на съда да приеме за съвместно разглеждане предявения насрещен иск не попада в посочената хипотеза.

Обсъждайки общите условия за допустимостта на този иск, районният съд е преценил, че същият е недопустим, поради което е отказал приемането му и е върнал исковата молба на предявилата този иск страна. В този смисъл определението, чието допълване се иска, е постановено в хипотезата на чл.

130 ГПК, която предвижда, че когато предявеният иск е недопустим, съдът връща исковата молба. Съгласно изречение второ от същата разпоредба, против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

Посочената процесуална норма е пределно ясна относно дължимите 2 процесуалните действия на съда и редакцията на съдебния акт, в описаната хипотеза. С връщането на насрещната искова молба, съдът отказва да въведе в делото новия и различен от първоначалния спорен предмет. Следователно, връщането на исковата молба препятства образуване на производство по предявения насрещен иск, поради което прекратяване на липсващо /необразувано/ производство, не само би било безпредметно, но би представлявало юридически нонсенс. Поради това и разпоредбата на чл. 130 ГПК не съдържа такова изискване, като на обжалване подлежи самото връщане на исковата молба, съгласно изрично предвиденото в същата разпоредба.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че неоснователно е възражението на жалбоподателя, че поради пропуск на съда да прекрати производството по насрещния иск, който не е бил приет за съвместно разглеждане в производството пред първоинстанционния съд, лишавало развилия се по него правен спор от сила на пресъдено нещо и това давало възможност на дружеството ответник да предяви отново молба срещу ищцата на по-късен етап. Дори и при наличието на прекратителен диспозитив от съда, това не би довело до сила на пресъдено нещо между страните по процесния спор, доколкото с него съдът не се произнася по същество. Съответно дори и в тази хипотеза не би била налице пречка за ответника да предяви претенцията си в друго производство на един по-късен етап.

Предвид изложеното и с оглед изложените от първоинстанционния съд основания, въз основа на които е прието, че предявеният насрещен иск е недопустим, постановеното определение, чието допълване е поискано, е било изчерпателно, прецизно и съобразено с процесуалния закон, поради което не са налице заявените от ищцата основания за поправка или допълване.

До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваният съдебен акт представлява законосъобразен отговор на повдигнатия процесуален спор и следва да бъде потвърден.

В полза на „Изи Финанс“ ЕООД следва да се присъди адвокатско възнаграждение за представлявалия дружеството, в настоящото производство юрисконсулт, което съобразно с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в ред. ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г., изм., бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г./ , съдът определя на 50 лева.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 851 от 09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1217/2024 г. по описа на Районен съд Димитровград.

ОСЪЖДА Т. Т. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, сумата 50 лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия дружеството юрисконсулт 3 в производството по в.ч.гр.д. № 741 по описа за 2025 г. на Окръжен съд Хасково.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4