Решение № 338 от 28.11.2025, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. ***, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20224310200159 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Д. Д. от гр.** срещу Наказателно постановление №** от 11.10.2021 год., издадено от Н. В. Н. на длъжност Началник сектор към ОДМВР ***, Сектор Пътна полиция ***, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Моли съда да отмени наказателното постановление, поради това, че не отговаря на истината това, което е изложено в него. Допълнителни факти, обяснения и доказателства заявява, че ще представи в съдебно заседание.

Видно от Протокол за избор на съдия-докладчик е, че на 08.04.2025 год. делото е преразпределено за разглеждане от съдия Наталия Райкова, тъй като досегашният съдия Галя маринова е освободен от длъжност на 01.04.2025 год.

Пред настоящият съдебен състав жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като пояснява, че няма спомен кога му е връчен АУАН. Полицаите му взели документите и се затворили в патрулката, като той нямал възможност да обясни какво се е случило.

Ответникът ОД на МВР ***, Сектор „Пътна полоция“ редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

1

За да се произнесе по основателността й, след като се запозна и прецени събраните доказателства, при извършена проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното :

На 24.07.2021 год., И. Г. Б. на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР ***, сектор „Пътна полиция“-***, в присстъвието на свидетелите В. В. С. от гр.*** съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №** против Н. Д. Д., живущ в гр.**, за това, че 24.07.2021 год. в 16:23 часа в ***“, като водач на лек автомобил ***, до дом №38 с посока на движение към ул.“**“ управлява собствения си лек автомобил ***, като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /Разрешително за временно движение номер 0**** – дата на издаване на свидетелството 28.05.2021 год., срок на валидност 27.06.201 год. Не представя СУМПС с контролен талон към него, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

АУАН е предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В АУАН е отразено, че е връчен препис на жалбоподателя на 24.07.2021 год., според отбелязването в приложената разписка. Възражения или допълнителни обяснения срещу така съставения АУАН не са постъпили в рамките на 3-дневния срок от датата на получаване на препис от акта.

При издаване на Наказателно постановление /НП/ №** от 11.10.2021 год., административно наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля В. В. С. относно възприетата от него фактическа обстановка. След като на този свидетел бе предявен АУАН №**/24.07.2021 год. той си спомни, че на въпросната дата е бил на смяна с колегата си от „Пътна полиция“ и са написали акт на жалбоподателя.

Другият свидетел Б. П. Г. поясни, че отишли в с.Славяни, за да видят автомобила, че прегрявал. Установили, че колата прегрява и че проблемът не може да бъде отстранен на място. Решили да придвижат автомобила с пътна помощ. Автомобилът бил *** като номерата му били транзитни. Извикали пътна помощ и се качили да преместаят колата към главния път, защото автомобилът на пътна помощ не моел да врезе до мястото, където била спряна повредената кола. Излизайки към главния път патрулката идвала отгоре.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, той е определил длъжностни лица от МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, в която заповед фигурира и отдел „Пътна полиция“ при ГД „Национална полиция“ на територията на Република България.

2

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът в настоящия си състав, достигна до следните правни изводи :

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. В този смисъл съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /аргумент чл.84 във връзка с чл.14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973 год. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самия АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Според съда в НП е налице несъответствие в точното цифрово изписване на нарушението, което виновно е нарушил Н. Д. Д.. Изрично в НП е посочен, че е нарушен текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а в АУАН се визира, че е налице виновно нарушение на чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП. Това представлява нарушение на императивните текстове на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Задължението на актосъставителя, съответно на административно наказващият орган да направи посочи законните разпоредби, които са нарушени, като те следва да са идентични, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Точното описание на нарушената разпоредба е свързана с установяването на кръга на доказателствено-релевантните факти, преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушитиля да разбере фактическите и правни рамки на обвинението. По аналогия от Тълкувателно решение №2/07.10.2002 год., постановено по т.н.д.№2/2002 год. на ВКС, ОСНК, може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми от ЗАНН ще се изпълни тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и субективни признаци на вмененото нарушение. Подобно смесване на различните проявни форми на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е неодпустима, тъй като за нарушителя остава неясен въпроса за какво точно деяние се ангажира неговата административно-наказателна отговорност и по този начин се нарушава правото му на защита.

Следва да се подчертае още, че в производството по установяване на административно нарушение актосъставителят не е извършил проверка по процесния случай, а е съставил АУАН въз основа на Постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство по преписка №3648/2021 год. по описа на на РП-гр.*** с дата 09.09.2021 год., което дори е цитирано в самото НП. Това според съда представлява нарушение на императивният текст на чл.52, ал.4 от ЗАНН, предвиждащ, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а 3 когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.

По изложените дотук съображения за наличие на съществени нарушения в производството за устанвяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено като изцяло незаконосъобразно.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретният случай такива не са поискани от жалбоподателя, поради което и не следва да му се присъждат.

Водим от горните съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ **/11.10.2021 год., издадено от Н. В. Н. на длъжност Началник сектор към ОДМВР ***, Сектор Пътна полиция ***, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Н. Д. Д., ЕГН-********** от гр**, у*******, ет.1, ап.3, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.*** по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

4