Решение № 248 от 19.04.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Разград, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20213330101866 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. чрез процесуалния им представител юрк. Р.И., срещу Д. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: п.к. 7200, гр. ***, с която се моли да бъде установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество: главница в размер на 2358,33 лева (две хиляди триста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки); договорно възнаграждение в размер на 749,21 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и двадесет и една ст.); лихва за забава в размер на 584,53 лв.

(петстотин осемдесет и четири лева и петдесет и три ст.), дължима за периода 11.08.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 127,25 лева (сто двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), дължима от 03.04.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г. ведно със закони лихва от датата на входиране до окончателното изплащане на задължението по Договор за потребителски кредит № 30037845113. Претендира и разноските в двете производства. Отделно ищцовото дружество предявява осъдителни искове срещу ответницата и моли същата да бъде осъдена да им заплати възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 636,15 лева (шестстотин тридесет и шест лева и петнадесет стотинки) и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1912,50 лева (хиляда деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки), по които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Твърди, че на 02.07.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30037845113 между страните при следните параметри: сума на кредита:

3000 лв.; срок на кредита 24 месеца; размер на вноската: 185,19 лв.; годишен 1 процент на разходите (ГПР): 48.18 %; годишен лихвен процент: 41.00 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 4444,42 лв. По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 900,00 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2700,00 лв., размер на вноска по закупени допълнителни услуги:

150,00 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 8044,42 лв.; общ размер на вноска: 335,19 лв.; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са ОУ, които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали, преди подписване на договора приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителните услуги, които предлага дружеството.

От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит № 30037845113, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 335,19 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 03.07.2019 г. е превело на ответницата парична сума в размер на 3000,00 (три хиляди) лв. по посочена от длъжника сметка

Съгласно чл. 4 от ОУ ответникът дължи на ищеца договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК (договора за потребителски кредит) се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 749,21 лв. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска на 10.03.2020 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост на 03.04.2021 г.

Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от ОУ по ДПК № 30037845113 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. Сочи се, че основание за договарянето при тези условия е залегналия в чл. 9 от ЗЗД принцип на свободно договаряне, включително 2 относно описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди се, че съгласно ОУ закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ и изцяло по желание на длъжника. Последният се е съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер на 900,00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 2700,00 лв., от които са заплатени съответно 263,85 лева и 787,50 лева.

Сочи се, че закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга „Флекси“ не се е възползвал от същата.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само седем пълни погасителни вноски пълни и една непълна погасителни вноски, видно от приложеното извлечение по сметка към ДПК № 30037845113, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от ОУ („Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато Клиентът, съответно неговите наследници, настойници или попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.“), на 03.04.2021 г. ДПК № 30037845113 е обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.

Твърди се, че към настоящия момент размерът на погасеното от ответницата задължение по ДПК № 30037845113 е в общ размер на 2374,32 лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 2347,68 лв. Сочи се, че сумата от 16,64 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ.

Изтъква се, че съгласно уговорените ОУ ответницата е дължала и такси съгласно действащата тарифа, които са заплатени от нея.

Сочи се, че за периода от изпадане на длъжника в забава 11.08.2019 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 03.04.2021 г. длъжникът дължи и лихва за забава, която е в остатъчен непогасен размер от 584,53 лева.

Дружеството претендира и законна лихва в размер на 127,25 лева, дължима за периода от 03.04.2021 г. до 23.06.2021 г. и законна лихва от входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Ищецът представя: ДПК № 30037845113, ОУ, погасителен план, преводно нареждане, искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр, извлечение от сметка, уведомително писмо с обратна разписка. Прави искане за прилагане на ч. гр. дело № 1361 по описа за 2021 г. на Районен съд – Разград.

Ответницата Д. П. П. оспорва исковете. На първо място, оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по процесния договор за кредит. Оспорва кредитора да е предоставил на ответника сумата от 3000 3 лв. Не оспорва, че подписа по договор за потребителски кредит е на ответника. Твърди обаче, че същия е пренесен посредством специални технически средства, поради което прави искане ищецът да бъде задължен да представи документите в оригинал, а в случай, че не го стори оспореният документ да бъде изключен от доказателствата по делото. Доколкото ищцовото дружество поддържа твърдение, че доверителката му е заплатила част от сумите по процесния договор и с оглед представените за това доказателства, както и предвид нищожните клаузи в процесния договор, посочва че следва да се определи дали действително има непогасена главница. Оспорва ищецът да я обявил за предсрочно изискуем процесния договор и сочи, че не се доказва доверителката му да е била уведомявана за настъпилата предсрочна изискуемост. Посочва, че дори допълнително да бъде представено доказателство за уведомяването на доверителката му за предсрочната изискуемост, то това уведомление представлява частен свидетелстващ документ, който е доказателство за изявленията на автора, но не и че то е отправено и достигнало до доверителката му. На трето място изтъква, че договора за кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно, че ако договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, то потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва или други разходи по заема, и то ако е предявил изричен иск с правно основание чл. 55 от 33Д. Оспорва начисления лихвен процент по договора като твърди, че той е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.

Съгласно установената съдебна практика за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг субект, в частност възприето е, че уговорка за лихва многократно превишаваща размера на законната лихва е нищожна като нарушава принципа за справедливост и добрите нрави, тъй като с такъв уговорен размер се създават условия за неоснователно обогатяване. Критерият за преценка дали уговореният размер е прекомерен е в каква степен уговорените вреди надхвърлят действителните. Когато уговореният размер надвишава значително този по законната лихва, без да е установено от неизпълнението да са предвиждани или настъпили необичайни, то уговорената неустойка е прекомерна. Застъпено е виждането, че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави. Счита, че в случая поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора за кредит и до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи, че размер на договорната лихва, определен едностранно от кредитора и неподлежащ на предоговаряне от доверителя му, (който е икономически слабата страна по ДПК), нарушава добрите нрави и наред с това представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 от ТЗ. Изтъква, че когато е налице явна нееквивалентност между 4 предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения, а тази нищожност влече след себе си недействителност на целия договор, доколкото същият не би бил сключен без тази клауза. Твърди също, че договора за кредит е сключен в нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, доколкото размера на шрифта е по-малко от 12. Отделно посочва, че е не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК, тъй като няма срок на договора, който е задължителен реквизит по закон. Твърди, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т.