Определение № 5522 от 12.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5522 гр. Варна, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100502404 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. М., ЕГН**********, чрез адв. Г.

М. - ВАК, срещу определение №9705 от 28.08.2024г. по гр. дело №15371/2023г. на ВРС, 46-ти състав, с което е оставена без уважение молбата от 12.07.2024г. за изменение на Решение №2436 от 27.06.2024г. по същото гр. д. №15371/2023г. на ВРС в частта за разноските, чрез увеличаване на размера на дължимия от ответника по делото в полза на адвоката на ищцата хонорар по чл.38, ал.2 от ЗАдв до общо 1719.63лв., на осн. чл.248 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението на ВРС. Първоинстанционният съд не не е съобразил, че защитата на ищцата е била осъществена за два кумулативно съединени иска, по всеки от които има право на отделно възнаграждение по Наредба №1/2004г. ВРС се е позовал на постановеното от СЕС решение по дело С-438/22г., но не се е мотивирал по какви критерии е приел, че справедливото възнаграждение в полза на ищцата възлиза на 1 407.68лв. ВРС е допуснал и неравно третиране на страните, като е уважил възражението за прекомерност на хонорара на ответника до 1 700лв., приет като справедлив с оглед фактическата и правна сложност на делото, но възнаграждението на ищцата по чл.38, ал.2 ЗА е определил на 1 407.68лв. ВРС не е отчел и процесуалната тежест на ищцата докаже предявените искове. А към момента бил приет ЗИД към ЗАдв във връзка с Наредба №1/2004г., който също не бил взет предвид от първоинстанционния съд. По същество моли за отмяна на обжалваното определение по чл.248 ГПК и увеличаване на хонорара по чл.38, ал.2 от ЗАдв в полза на адвоката на ищцата до 1 719.63лв.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. М., срещу „Озон Ентъртейнмънт“ АД, кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 150 вр. чл. 262 и чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 10 088,13лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд, положен в работни и почивни дни, както и в дните, обявени за национални празници за периода от 05.11.2021г. до 09.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2023г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 1622.69лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху претендираното възнаграждение, дължимо за периода от 31.12.2021г. до 27.11.2023г.

С решение № 2436/27.06.2024г. по гр. дело № 15371/2023г. на ВРС „Озон Ентъртейнмънт“ АД е осъдено да заплати на Д. И. М. следните суми: 9 654,25лв. – представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд, положен от ищцата в работни и почивни дни, както и в дните, обявени за национални празници за периода от 05.11.2021г. до 09.06.202 г., в която се включват 3 488,27лв. – дължимо възнаграждение за извънреден труд, положен в работно време /в работни дни/, 4 055,61лв. – дължимо възнаграждение за извънреден труд, положен в почивни дни, както и 2 110,37лв. – дължимо възнаграждение за извънреден труд, положен в празнични дни, ведно със законната лихва върху сумата 9 654,25лв., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2023г., до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 150 вр. чл. 262 и чл. 264 КТ; както и сумата 1 542,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за положен извънреден труд, в това число: 716,33лв., начислено върху възнаграждението за извънреден труд, положен в работно време /в работни дни/ в размер на 3 488,27 лева, 525,19лв., начислено върху възнаграждението за извънреден труд, положен в почивни дни, в размер на 4 055,61лв., както и 300,69лв., начислено върху възнаграждението за извънреден труд, положен в празнични дни, в размер на 2 110,37лв., дължимо за периода 31.12.2021г. – 27.11.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете са отхвърлени, както следва: искът с пр. осн. чл. 150 вр. чл. 262 и чл. 264 КТ – за разликата над присъдената сума 9 654,25лв. до претендираната 10 088,13лв., а искът с пр. осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над присъдената сума 1 542,21лв. до претендираната 1 2

622,69лв.

Съобразно този резултат с решението си ВРС е присъдил в полза на адв.

Г. М., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв, сумата 1 407.68лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищцата.След уважено възражение за прекомерност на хонорара на ответната страна е намалил възнаграждението до 1 700лв., след което въз основа на отхвърлената част от предявените искове е осъдил ищцата за сума в размер на 83.45лв., на осн. чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК. Осъдил е ответника и за дължимите в полза на БСВ такси по делото, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

С молба от 12.07.2024г. ищцата чрез адв. Г. М. е поискала изменение на решението в частта за разноските единствено чрез увеличаване размера на хонорара по чл.38, ал.2 от ЗАдв от 1 407.68лв. на 1 719.63лв.

С обжалваното определение №9705/28.08.2024г. подадената молба чл.

248, ал.1 от ГПК е била оставен без уважение.

При тези данни и дължимата от въззивния съд преценка на първо място следва да се посочи, че съобразно задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС и практиката на ВКС, основана на него (Определение №343/15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС; Определение №3822/01.08.2024г. по ч.гр.д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на ВКС и други), при направено възражение за прекомерност на адв. хонорар или при служебното определяне на такъв в предвидените в ГПК случаи, сред които са и хипотезите на чл.38 ЗАдв, НМРАВ от 2004г. не следва да бъде прилагана директно от съда, а следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, видът и обемът на предоставената защита от конкретната страна, споставено и с другата в рамките на съответното производство, броят на заседанията с участието на пълномощниците и извършените на тях действия, и други конкретни. И към момента не е налице нова и различна действаща нормативна регламентация на въпроса, при което съдът следва да изхожда от посочените релативни критерии при определянето на дължимите от страните по делото разноски в посочените случаи. А минималните прагове в Наредба №1/2004г. могат да бъдат съобразявани като коректив при преценката, съвкупно и с останалите релевантни показатели.

При тази принципна постановка се достига до извод за неоснователност на първото от оплакванията в жалбата – за задължително определяне на отделен хонорар по всеки иск, предмет по делото, съобразно Наредба №1/2004г.

Вторият въззивен довод – немотивираност на преценката по критериите за определяне на справедливото възнаграждение в полза на ищцата – също не може да бъде споделен. Видно е от съдържанието на решението и на акта по чл.248 от ГПК, че ВРС е взел предвид вида и характера на спора, събраните по делото множество доказателства и защитата на страните чрез пълномощници на две заседания, с оглед на които релевантни (съобразно цитираното решение на СЕС и актуалната практика на ВКС) критерии е формирал и изводите си по въпроса за разноските на страните.

Различно обаче е положението относно конкретния размер на вземането 3 на ищцата (на адвоката й по чл.38, ал.2 от ЗАдв) в конкретиката на случая, предвид приетото от ВРС по чл.78, ал.5 от ГПК досежно хонорара на ответника. С първоинстанционното решение, след уважено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна, ВРС е редуцирал номинално дължимата сума от ищцата по делото до 1 700лв., която е приел и мотивирал като справедливата съобразно проявената процесуална активност на адвоката и обсъдените по-горе критерии, след което и съразмерно с отхвърлената част от предявените искове е осъдил ищцата за сумата общо 83.45лв. (включваща и частта от платения депозит за вещо лице), на осн. чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК. В тази част (относно разноските на ответника) молба по чл.248 от ГПК не е била подавана и решението е в сила. В същото време от материалите по делото е вдино, че страни по делото са един ищец и един ответник, с по един за всяка страна пълномощник; адв. М. е изготвила и подала подробна и съдържателна искова молба с отправени доказателствени искания, също както адв. М. е изготвил и депозирал подробен и мотивиран отговор, отново с предявени доказателствени искания; и двамата пълномощници са се явили на двете открити заседания пред РС-Варна и са извършвали активни процесуални действия по защита на клиентите си, в това число при събиране на писмени, на гласни и на експертни доказателства; и двамата пълномощници са пледирали в полза на доверителите си след устните състезания, след което са представили и писмени защити. При тези данни настоящият съдебен състав преценява, че проявената от двамата адвокати процесуална активност в защита на страните е съпоставима по вид и обем (крайният резултат по делото не е решаващ с оглед дължимата по ЗАдв престация от пълномощника). Поради това в случая, съобразно меродавните критерии, обсъдени по-горе, следва възнаграждението по чл.38, ал.2 от ЗАдв на ищццата и по чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК на ответника, да бъдат също еквивалентни като номинално дължим размер по делото. Ето защо и принципно дължимият в полза на адв. М. хонорар за пред ВРС в случая съставът на ВОС определя на 1 700лв. Тази сума, съизмерена с уважената част от интереса, води до резултат от 1 625.33лв., именно която сума подлежи на присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Предвид изложеното и частичното несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде частично отменено с присъждане възнаграждение до общо 1 625.33лв., респ потвърдено в останалата му част до целия претендиран хонорар от страната.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът няма как да съобразява, при разглеждане на материален или процесуален въпрос, нормативни актове, които все още не са влезли в сила по предвидените в ЗНА и КРБ ред и условия.

Разноски в производство по чл.248 от ГПК не следва да се присъждат, с оглед недопустимостта на кумулирането на такива в производства с аналогичен предмет на разглеждане, в който смисъл е и практиката на ВКС.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение №9705 от 28.08.2024г. по гр. д. №15371/2023г. на ВРС, 46-ти състав, в частта с което е оставена без уважение молбата от 12.07.2024г. за изменение на Решение №2436 от 27.06.2024г. по същото гр. д.

№15371/2023г. на ВРС в частта за разноските, чрез увеличаване на размера на дължимия от ответника по делото в полза на адвоката на ищцата хонорар по чл.38, ал.2 от ЗАдв за разликата над 1 407.68лв. до 1 625.33лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Озон Ентъртейнмънт“ АД, ЕИК205823722, да заплати на адв. Г. М. – ВАК, и разликата над 1 407.68лв. до 1 625.33лв., съставляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищцата Д. И. М., ЕГН**********, по делото на ВРС, на осн. чл.248 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №9705 от 28.08.2024г. по гр. д. №15371 за 2023г. на ВРС, 46-ти състав, в останалата му част, на осн. чл.248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Разпечатката съдържа 38 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d606d867-828c-4a06-8cf9-807f6049cdf5