Определение № 1936 от 03.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12829/2025
- Вид
- Определение № 1936
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Нела Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1936 гр. Варна, 03.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110112829 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК , от А. Б. Б. ЕООД ЕИК: ***,, срещу Н. Н. Г. ЕГН: ***, за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение с Рег.№ 538 / 21.07.2025г., издадена по частно гражданско дело № 910 по описа на съда за 2025 г. на РС-Козлодуй.
Съдът , като се запозна с материалите по делото, както и с по частно гражданско дело № 910 по описа на съда за 2025 г., намира, че исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК, е недопустима, тъй като предпоставките за предявяване на иск не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
В конкретния случай съдът намира, че същите не са налице. Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК - когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец, и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея.
Видно от разписки за връчване на Заповедта по чл.410 ГПК – от 21.07.20205г. и от 19.09.2025г., не са спазени актуалните към датата на връчване изисквания на ГПК.
Длъжникът е търсен на регистриран негов ПНА по НБДН само при проведено едно посещение на адреса, при всяко от посочените две посещения, т.е. в продължение не на един месец, както изисква закона, а в продължение на по-малко от един месец.
Същевременно видно от заповедното производство, съдът не е изпълнил и задължението си по чл.47, ал.3 ГПК да извърши служебна проверка за място на осъществяване от длъжника на стопанска дейност, посредством проверка в Търговския регистър.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК, следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец, и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, чрез залепване уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея, и когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от 1 кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В конкретния случай, са налице данни, че длъжникът не живее на адреса, като това е удостоверено от призоваващия орган, без посочване на източника на тези данни с три имена в съобщението.
Длъжникът е търсен на регистриран негов ПНА по НБДН два пъти – не в продължение на един месец, както изисква закона, а в продължение на по-малко от един месец. В случая няма проведени най-малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден.
Същевременно видно от заповедното производство, съдът не е изпълнил и задължението си по чл.47, ал.3 ГПК да извърши служебна проверка за място на осъществяване от длъжника на стопанска дейност, посредством проверка в Търговския регистър.
Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителен иск, е преждевременно заведен и като такъв - недопустим.
С оглед изложеното, предявената искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК е недопустима, на основание чл. 130 ГПК, поради което производството по нея следва да бъде прекратено.
Заповедният съд следва да съобрази новата редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК , като следва да се пристъпи отново към процедура по надлежно връчване на книжата в заповедното производство на длъжника, като се дадат указания на връчителят , че следва да събере данни, дали длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин , като удостовери това с посочване на източника на тези данни в съобщението с три имена. На регистриран в НБДН – ПНА, се следва да бъдат извършени най-малко три посещения, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден.
Заповедният съд следва да изпълни и задължението си по чл.47, ал.3 ГПК, да извърши служебна проверка за място на осъществяване от длъжника на стопанска дейност, посредством проверка в Търговския регистър.
Заповедния съд следва служебно да прецени и допускането поправка на ОФГ или допълване на заповедта си на основание чл.250 ГПК, досежно присъдената законна лихва да изплащане на вземането, като посочи началната дата от която се присъжда, а при положение че такава се присъжда с конкретен период да се визира същия с начална и крайна дата, както и със сума в конкретен размер в лева, превалутирана в евро.
В случай, че длъжникът живее на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин , като удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, заповедта за изпълнение ще влезе в законна сила, като следва да бъде издаден изпълнителен лист , по арг. от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед липсата на предпоставки на исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК , следва да бъде върната внесената държавна такса по посочената в 2 заповедното производство банкова сметка на заявителя, явяващ се ищец по исковото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 12829 /2025 год. по описа на ВРС, 33-ти състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение, ДА СЕ ВЪРНЕ на ищеца внесената държавна такса по гр.дело № 12829/2025 год. по описа на ВРС, в размер на 13,07 евро / 25,56лв./, по посочена в заповедното производство банкова сметка на титуляр „А. Б.
Б.“ ЕООД IBAN: ***, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ***.
След влизане в сила на настоящото определение, ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на Районен съд – Козлодуй, II-ри състав, за продължаване съдопроизводствените действия по връчване заповеддта и по служебна преценка за произнасяне по чл.247 ГПК или чл.2590 ГПК, по частно гражданско дело № 910 по описа на съда за 2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3