Решение № 1089 от 15.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н. при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Б. Н. Въззивно гражданско дело № 20221000503286 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 287517/23.05.2022 г. , уточнена с молба с вх.№ 292357/ 20.06.2022 г. (по регистратурата на СГС) на ищцата Л. В. Х. от град София чрез представителя й по пълномощие – адвокат С. С. от САК срещу решение № 261405 от 27.04.2022 г. по гр.д № 5384/2020 г. на СГС, I -20-ти състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу Д. Н. З. от град София осъдителен иск по член 93,ал.2 , изр.2 от ЗЗД за парично вземане в размер от 52 000 евро .

Въззивната жалба съдържа оплаквания за невземане предвид от първоинстанционния съд на фактите, въз основа на които с нотариалната покана ищцата упражнила правото да развали предварителния договор : от обещаните две бани с тоалетна, едната не функционира по липса на свързаност с централната канализация на сградата , а другата съставлява незаконно разширение на съществуваща тоалетна. Съдът отрекъл правото на разваляне на договора и последиците от упражняването му в разрез с проведеното от ищцата доказване на фактите за недостатъците в имота, 1 знанието на продавачката за съществуването им и неотстраняването им , без да обсъди събраните по делото доказателства . В жалбата има искане въззивната инстанция да се произнесе служебно по нищожността на предварителния договор поради невъзможност на предмета му.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК ответницата Д. Н. З. чрез пълномощника й – адвокат Д. Д. - отговаря , че жалбата срещу отхвърлянето на иска по член 93 от ЗЗД е неоснователна поради недоказване на твърденията за виновно поведение на ответницата и доказване на факта на прекъсване на канализационната връзка на едното санитарно помещение от собственика на третия етаж и наличието на водоснабдяване в имота.

По делото се разглежда и частна жалба на ответницата З. срещу определение № 264362 от 24.06.2022 г. ,с което е оставена без уважение нейна молба по член 248 от ГПК за изменение на решението относно разноските.

Съдът не признал като доказателства за реално направени разноски издадените от адвоката разписки в нарушение на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В законовия срок ищцата Л. В. Х. отговаря, че определението е правилно , доколкото поради липса на подпис на клиент в писмените договори не е установено съществуването между нея и адвоката на договорна връзка , която да послужи за основание за издаване на разписка за платени суми в брой.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, но процесуално недопустимо .

Искът с правно основание член 93,ал.2,изр.2 от ЗЗД на Л. В. Х. срещу Д.

Н. З. за осъждането на ответницата да заплати двойния размер на дадения задатък от 52 000 евро е основан на твърдения, че между страните на 9.03.2020 г. е сключен предварителен договор за продажба на апартамент, находящ се на четвърти етаж, на кота + 7,90 метра от сграда в град София, ул. „***“ № ** , състоящ се от три стаи, дневна , кухня, четири балкона и сервизни помещения с обща площ от 173,22 кв.м., ведно с прилежащи мазе, тавански помещения и 23,39 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, при цена от 260 000 евро, част от 2 която – задатък в размер от 26 000 евро - е заплатена от ищцата - купувач – в същия ден; обещан за продажба е апартамент с „ две функциониращи бани “ , но в действителност едната баня съставлява разширение на съществуващата тоалетна за сметка на помещение, предвидено за кухня, а другата баня с тоалетна не е с изградена канализационна връзка , не е свързана към централната канализация на сградата, вертикалните щрангове, обслужващи апартамента се намират в стълбището и за изградени незаконно ; с нотариална покана с рег. № 3454 / 16.04.2020 г. ищцата е дала 14- дневен срок на съдоговорителя да представи посочените в исковата молба шест документа , в т.ч . одобрен проект по част „ в и к“ и становище на Столична община или на район „ Изгрев“ за разполагане на баня с тоалетна в помещение, предвидено за кухня съгласно одобрен проект от СНС с предупреждение , че при непредставянето им разваля разваля предварителния договор и предоставя срок от още 14 дни за връщане на задатъка в двоен размер – 52 000 евро и на допълнително платената сума от 104 000 евро; в посочения срок продавачката не е представила поисканите документи, договорът е развален поради неизпълнение на задължението й да продаде жилището с обещани „ две функциониращи бани “ .

За да отхвърли иска по член 93,ал.2 от ЗЗД, СГС е приел, че в сключения между страните предварителен договор не е предвидено задължение за продавача З. за представяне на изисканите с нотариалната покана документи, като не ги е представила тя не е в неизпълнение на задължение по договора и в полза на ищцата не е възникнало право да го развали.

Видно от исковата молба фактическите твърдения са за : възникнало от предварителния договор задължение на продавача да прехвърли апартамент с обещани „ две функциониращи бани “ и упражненото от купувача с оглед на неизпълнение на това задължение право на разваляне на договора . По делото са събрани доказателствата (от съдебно – техническа експертиза ; актове от различни органи и комисии от проверки; заповед на главния архитект на Столична община по член 196,ал.3 от ЗУТ от 28.01.2021 г. и др. ) относно наличието на сервизни помещения в апартамента – предмет на предварителния договор, изграждането им съобразно архитектурен проект на сградата и свързването им с инсталацията на сградата и други наведени от 3 страните обстоятелства, които съдът е обсъдил , но фактическите и правните му изводи по претендираното с иска по член 93,ал.2 от ЗЗД право не съответстват на изложените в исковата молба обстоятелства .

Съобразно съдебната практика – решение № 364 от11.02.2013 г. по гр.д.

№ 155/2012 г. III г.о. ; решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на IV г.о. на ВКС , основанието по член 270, ал.3,предл. последно от ГПК е налице при разгледан непредявен иск ,т.е. когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. Въззивният съд намира, че е осъществено това основание – липсва произнасяне по фактите от въведеното от ищцата основание на иска . Това налага обезсилването на обжалваното решение и връщане на делото за произнасяне по предявения иск. До колкото въззивният съд не извършва преценка за основателност на иска , не се дължи разглеждане и на частната жалба срещу определението по член 248,ал.1 от ГПК.

Воден от горното , ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 261405 от 27.04.2022 г. по гр.д № 5384/2020 г. на СГС, I -20-ти състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. В.

Х. от град София срещу Д. Н. З. от град София осъдителен иск по член 93,ал.2 , изр.2 от ЗЗД за парично вземане в размер от 52 000 евро .

ВРЪЩА делото за първоинстанционния съд . ново разглеждане от друг състав на

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5