Протокол № 1506 от 21.08.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1506 гр. Пазарджик, 21.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 202**220100773 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът „Т*“ АД, редовно призован, чрез юрк. С. не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 23591/18.08.2026 г., с която се моли съдът да разгледа делото в тяхно отсъствие и не възразява да бъде даден ход на делото.

Ответникът Б. С. Б., редовно призован, не се явява лично. За него се явява назначеният от съда особен представител адв. М. – редовно призована.

Явява се вещото лице Б. С. Д., редовно призована.

АДВ. М.: Няма пречка. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

По делото е постъпила молба от ищцовото дружество с вх. № 23591/18.08.2026 г., с която се поддържа предявената искова молба и се сочи, че няма възражения по проекто-доклада на съда. Оспорва депозирания писмен отговор. Няма въпроси към вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза. Изразява становище по същество на спора. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

АДВ. М.: Поддържам подадения отговор.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

1

Тъй като не се явява представител на ищцовата страна и ответникът се представлява от особен представител, спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422 от ГПК и чл. 415 от ГПК, от „Т.“ АД, чрез юрисконсулт А. С. срещу ответника Б.

С. Б., ЕГН **********, с адрес за призоваване град *.

В подадената искова молба се твърди, че е било образувано от ищцовото дружество ЧГД №20245220103386/2024 по описа на PC Пазарджик, което производство е по реда на чл. 410 от ГПК, и в хода на това дело съдът е издал Заповед за изпълнение и ИЛ. Заявява, че с оглед депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №20245220103386/2024 по описа на PC Пазарджик за “Т*” АД е налице правен интерес от предявяване на иск, относно вземането си за сумата от 2484,13 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и 13 ст./ срещу лицето Б. С. Б. ЕГН **********. представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град * от които главница в размер на 2122,03 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 362,10 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г; както и законната лихва върху главницата от 2122.03 лв: считано от датата па подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът не е бил открит на всички известни по делото адреси, поради което са дадени указания на ищеца да предяви установителен иск. Това е било сторено в законоустановения срок.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и титулярът по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150. ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни. след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството ни няма 2 никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Сочи се, че облигационно-правните взаимоотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия, като то може да става: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.

Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава. В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.

С оглед разпоредбата на чл. 23 ал.4 от Закон за търговския регистър и обстоятелството, че са посочили в исковата молба ЕИК на ищцовото дружество, не е необходимо представянето на заверено копие от актуално състояние на „Т.” АД, доколкото са ноторно известни обстоятелствата вписани в Търговския регистър и не е необходимо доказването им.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Б. С. Б. с ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2484,13 лв. /две хиляди 3 четиристотин осемдесет и четири лева и 13 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град *, от които главница в размер на 2122,03 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 362,10 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 17.06.2024 г; както и законната лихва върху главницата от 2122,03 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б. С.

Б., чрез особения представител адв. М., в който счита, че исковете са допустими, но същите са неоснователни. Оспорва изцяло исковете - по основание и по размер, като счита, че не е налице облигационно правоотношение между ответника и ищцовото дружество. Оспорва ответника да е клиент на ищеца и да е потребена топлинна енергия, както и, че е извършено отчитане на нейното количество.

Оспорва ответника да е получавал фактури, както и че претендираните суми се основават на реално консумирана топлинна енергия в процесния имот, както и че е имало отоплителни тела и уреди за отчитане на топлинната енергия. Оспорва воденето на отчетните документи. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Оспорва ответника да е получавал покана за плащане на каквито и да било суми.

Оспорва представените доказателства с исковата молба - извлечение от сметка.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови съдебния си акт, с който да отхвърли изцяло предявените искове срещу ответника, ведно със законните последици.

По доказателствената тежест съдът УКАЗВА на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай ищцовото дружество следва да докаже по основание и размер претенциите си, да докаже наличието на облигационно отношение между страните в настоящото производство, както и да докаже, че през процесния периоди е доставено съответното количество топлинна енергия за апартамент находящ се в гр. *, което количество топлинна енергия не е било заплатено от ответника.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.

СЪДЪТ с Определение № 1831/10.07.2026 г. е приел представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. № 3386/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Допуснал е по делото да бъде изслушана съдебноикономическа експертиза, по която към настоящия момент е изготвено 4 заключение.

СЪДЪТ докладва на страните изготвеното експертно заключение по допуснатата СИЕ с вх. № 22897/ 07.08.2026 г., изготвено от вещото лице Б. С.

Д.. Същата е постъпила в законоустановения срок по чл. 199 от ГПК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СИЕ ИЗГОТВЕНА ОТ

ВЕЩОТО ЛИЦЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Б. С. Д. – на ** години, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана, без родство и служебна ангажираност със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Представила съм заключение, което поддържам.

Топлофикация П. е представила всички издадени фактури за процесния период, справка за изравнителните сметки – също за процесния период, на база на които съм изготвила заключението, като в Табличка № 1 от експертизата съм описала подробно номер на фактура, дата на фактура, съответни мегаватчаси, консумирана топла вода, отопление и всички данни, които се съдържат във фактурата.

По отношение на главницата и по отношение на процесния период, който е визиран в исковата молба, сумите са изчислени правилно. Има неправилно, според мен, изчислена законна лихва по отношение на изравнителните сметки за месеците август и септември 2023 година, които са изчислени от по-стар период, аз съм ги изчислила в датата, в която са създадени – там има разлика. Сега ще Ви кажа. Изравнителните сметки, които са включени в месец август и септември 2023 г., тях съм ги дала, едната е от първи октомври – за законната лихва става въпрос, че съм я изчислила от 01 октомври 23 и от 01 ноември 23, така, както е по ОУ на дружеството публикувани на сайта им, докато в исковата молба те са ги претендирали от по-задна дата, и от там идва разликата, че са по-малко законната лихва. Иначе, по отношение на главницата – това е сумата.

АДВ. М.: В тази връзка, за тези суми ли говорите, за които липсва известие данъчно, където в забележка на стр. 3, за долния абзац става въпрос?