Присъда № 10 от 14.03.2023, Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда № 10/ 14.03.2023 г., постановена по НЧХД№ 160/ 2022 г. по описа на РС- Димитровград.

1. Против Д. Г. Д. , род. на **** г. в гр. Първомай, жив. в с. Скобелево, общ.

Димитровград, средно образование, ЕГН**********, неосъжданq Д. Д. Д.А, род. на **** г. в гр. Първомай, жив. в с. Скобелево, общ. Димитровград, висше образование, ЕГН**********, неосъждана, и Г. Г. Д. , род. на **** г. в гр.

Чирпан, жив. в с. Скобелево, общ. Димитровград, висше образование, ЕГН**********, неосъждан, е подадена тъжба, с която са обвинени в това, че на 25.03.2022 г., в с. Скобелево, в съучастие и като съизвършител с Д. Г. Д. и Д. Д.

Д.А причинил на С. В. С. от с. Скобелево, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно – контузионен оток в тилната област на главата, разкъсно- контузна рана на челото, порезна рана на носа, хематом на клепачите на двете очи, оток и кръвонасядане на горната устна - престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, и на В. С.

В. от с. Скобелево, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно: разкъсно- контузни рани, охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядане в дясната хълбочна област- престъпление по чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал.2.

2. Предявен граждански иск от С. В. С., ЕГН**********, с. Скобелево , съдебен адрес- гр. Хасково, ул. Враня №2, адв. Г. П. при ХАК за осъждане на Д. Г. Д., Д.

Д. Д.А и Г. Г. Д. солидарно да й заплатят сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за твърдени от деянието неимуществени вреди, конституирана е като граждански ищец по делото.

3. Предявен граждански иск от В. С. В., ЕГН**********, с. Скобелево , съдебен адрес- гр. Хасково, ул. Враня №2, адв. Г. П. при ХАК за осъждане на Д. Г. Д., Д.

Д. Д.А и Г. Г. Д. солидарно да му заплатят сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за твърдени от деянието неимуществени вреди, конституиран е като граждански ищец.

4. ПОВЕРЕНИКЪТ – адв. Г. П. при ХАК поддържа тъжбата, моли за признаване на подсъдимите за виновни и уважаване на гражданският иск, излага аргументи в подкрепа на позицията си.

5. ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ, тя и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- С. В. С. се придържа към казаното от адвоката си.

6. ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ, той и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ- В. С. В. не пледира.

7. ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Н. К. при ХАК пледира невиновен за подсъдимите поради недоказаност, гражданският иск да бъде отхвърлен.

8. ПОДСЪДИМИТЕ- Д. Г. Д., Д. Д. Д.А и Г. Г. Д. не се признават за виновни.

Съдът намира:

Приложим закон:

9. НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС(НК).

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Факти по делото.

10. Подсъдимите били коренни жители на с. Скобелево, познати били като кротки хора, не били осъждани по смисъла на НК. Те били семейство- Г. Д. и Д. Д.асъпрузи, а Д. Д.- техен син. Занимавали се със скотовъдство, по- специално отглеждали крави. Тъжителите били също семейство, познати били също като кротки и неконфликтни хора, имали имот, находящ се на улица, по която 1 животните, отглеждани от подсъдимите преминавали към и след паша извън селото. Тази улица не била асфалтирана, нямало тротоари. Не била определена с нарочна заповед за маршрут на едър рогат добитък от кмета на селото- св. М..

Тъй като пастири в населеното място почти нямало , едър рогат добитък- също, св.М. не е забранил на подсъдимите да изкарват добитъка по улиците на с.

Скобелево, като ако възникнел проблем с живущите там, по повод движението на кравите, той се решавал административно по реда на жалбите.

11. Между страните по делото обаче възниквали дрязги от различен характер. Д. Д. имал повод да защитава неустановено лице в спор с г- жа С., а в последствие се намесил в спор между г- н В. и неустановени по делото лица, по повод претендирано възнаграждение, което се видяло високо на подсъдимият, той застанал на страната на лицата , от които се искали парите. Тъжителите не приемали такива намеси, като се настроили негативно към Д. Д.. По- нататък тъжителите се дразнели от движението на животните по улицата , която обитавали. Това създавало множество неудобства за тях, предвид факта, че животните освен всичко друго замърсявали по естествен път пътното платно, включително и в близост до вратата на тъжителите. Ситуацията обаче се обострила сериозно, когато според тъжителите кравите на подсъдимите повредили паркирана на улицата кола, собствена на тъжителите. Така на 24.03.22 г. г- жа С. направила забележка на Д. Д.а, че животните мърсят пред входната й врата, имало допълнителна свада между В. и Д. Д., при която първият заплашил подсъдимите да не минават от там, взел торбичката и пръчката на Д. Д. и ги хвърлил. Според Д. Д.а , нейното семейство правило всичко възможно да минимализира щетите от придвижване на животните, но от друга страна пък тъжителите паркирали колата си по такъв начин, че животните преминавали покрай нея от двете й страни. Така скоро подсъдимите се организирали така, че пред кравите вървяла Д. Д.а, която заставала до колата на тъжителите, с цел да я предпази от кравите, а последните били подкарвани от Г. Д. и Д. Д...

12. Сутринта на 25.03.22 г. тримата подсъдими отново се насочили с кравите по улицата, на която живеели тъжителите. Подсъдимите- поне Д. Д.а и Г. Д. носели пастирски тояжки, които не били дълги и сравнително тънки. Първо вървял Г. Д., след него съпругата му и сина му. Когато преминавали в близост до къщата на тъжителите , майката на г- н В. го предупредила, че подсъдимите идват, така от вратата излезнал първо г- н В., който се насочил към Д. Д.а, тя го попитала , дали ще я бие, при което г- н В. казал, че няма да я бие и казал, че им бил забранил да минават от тук, на което Д.а отговорила, че пътя бил определен от кмета и не бил собствен на В.. Последният я подминал и се нахвърлил направо върху Д. Д., блъснал го и го повалил на земята , където двама влезнали във физическа схватка.

В същото време от вратата излезнала г- жа С., държейки в ръце лопата, замахнала и ударила Д.а с нея. Това било възприето и от Г. Д., който вече бил подминал вратата, обърнал се, възприел и сина си , който се търкалял с г- н В. на земята, но след като видял г- жа С., която нападала съпругата му с лопата, решил да се намеси първо при тях. Заедно с Д.а започнали да се отбраняват, като Г. Д. започнал да блъска г- жа С. , като за целта използвал лопатата, идеята била да я прибере в двора и да затвори входната врата, за да предотврати нейни удари с лопатата. В същото време извикал на жена си да му позмага, да я приберат, защото С. била опасна, при което Д.а хвърлила тояжката си и взела по- дълга пръчка, с която също започнала да бута С.. По време на този сблъсък , натискайки лопатата към лицето на С., Г. Д. я разранил по лицето. Успели накрая да приберат С. в двора й, затворили вратата, а Г. Д. й казал, повече да не излиза от там. В същото време В. и Д. Д. вече се разделили един от друг, В. отишъл взел лопатата 2

, заплашил с нея Г. Д. и се заканил, че ще хване сина му на полето и ще се разправи с него.

13. Г- жа С. и г- н В. да се оплачат на кмета- св. М. и отишли в кметството на селото с тази цел. Намерили св. М., който възприел г- жа С. наранена , а г- н В. без видими наранявания по него. Обадил се на полицията , поискал и да дойдат подсъдимите.

Преди да дойдат полицаите, дошли Д.и.Д. Д.а била възприета от страна на присъстващи в близкият магазин лица- св. Зл. В. и А. М., пред които се похвалила , че набили г- н В.. Двете свидетелки излезнали от магазина и възприели тъжителите, седнали на пейка, с наранявания по тях, казали, че били бити от подсъдимите. От далеч били видени и от св. В.- брат на В., който в последствие също разбрал за случилото се. Приблизително половин час след обаждането на място дошли и двама полицаи- св. К. и св. Иса, които съставили протоколи за предупреждение и се отправили да вършат и друга полицейска работа по други сигнали.

14. Тъжителите отишли на преглед при съдебен лекар на същата дата в 14:16 часа.

Там било констатирано от него следните наранявания на г- жа С.: контузионен оток(хематом) в тилна област на главата; разкъсно – контузна рана на челото; порезна рана на носа; хематом на клепачите на двете очи; оток с кръвонасядане на горната устна. Срокът на възстановяване бил 20 дни. По отношение на г- н В. констатирал, че същия имал следните наранявания: разкъсно – контузни рани, охлузвания и кръвонасядания в областта на главата; кръвонасядане в дясната хълбочна област. Срокът за възстановяване бил също 20 дни.

15. По обяд г- н В. намерил Д. Д. и му причинил средна телесна повреда, за което деяние бил признат за виновен с определение №89/25.10.22 г. по НОХД№ 412/22 г. по описа на РС- Димитровград, в сила от датата на постановяването му.

16. Горните факти се установиха от доказателственият материал по начин, посочен по- долу.

Правни изводи за съставомерност.

17. По това дело, обвинението има проблем по отношение на доказателствата, в частност, поради спецификата на случая липсват свидетели очевидци. По тази причина, единствените гласни доказателства, които са пряко относими към самият инцидент са обясненията на двама подсъдими- Г. Д. и Д. Д.а.

18. Така обвинението използва негативните за подсъдимите и изнесени от тях данни, плюс показанията на св. М. , св. В., св. Зл. В. и А. М., донякъде на полицаят св.

К., както и разбира се двете заключения на д-р Е. и устен доклад.

19. От гласните доказателства , които са като цяло непротиворечиви, на тази плоскост може да се изведе, че на 25.03.222 г. сутринта, тъжителите са пред кметството, видимо от тях само С. има кръв по лицето, а г- н В. е без видими наранявания. Може също така да се потвърди, че подсъдимата Д.а е споделила, че те(без да става ясно- двама от тях или всички заедно) са набили тъжителите. Не се е оспорил конфликта и пред св. М. и в последствие – пред св. К.. Категорични са и обективните находки- по С.- контузионен оток(хематом) в тилна област на главата; разкъсно – контузна рана на челото; порезна рана на носа; хематом на клепачите на двете очи; оток с кръвонасядане на горната устна; по В.- разкъсно – контузни рани, охлузвания и кръвонасядания в областта на главата; кръвонасядане в дясната хълбочна област.

20. От тук е ясно, че преди да бъдат възприети от свидетелите , двамата тъжители имат наранявания. Тези наранявания съответстват на леки телесни повреди и могат да бъдат нанесени с удари, така както обвинението твърди.

21. По отношение на порезната рана на носа , тя очевидно е нанесена от предмет с остър режещ ръб. Такъв може да бъде брадва, но само по показанията на 3 косвените свидетели от типа- че подсъдимите по принцип си ходят въоръжени , не може да се стигне до безспорен извод, че това оръжие е причинило контуцията.

22. Отворен остава обаче въпросът, категорично кой и как е нанесъл нараняванията.

23. Тук се намесват обясненията на подсъдимите, които обясняват причините за инцидента, комплекса от действия, при които нараняванията са причинени.

24. Съдът намира тези обяснения за житейски оправдани и логично свързани, които дават обяснима и в крайна сметка – ясна картина за случилото се. Те няма как да бъдат компроментирани от останалият доказателствен материал, защото освен гореизложеното, го допълват и му придават логично значение.

25.

Става ясно, че между страните има неприязнени отношения, които непосредствено преди конфликта са ескалирали. Става ясно още, че тъжителите са предупредили подсъдимите да не преминават по улицата с кравите, а точно това на 25.03.22 г. подсъдимите са сторили.

26. От тук вече разминаването с описаното в тъжбата- което си е едно твърдение, и обясненията на подсъдимите- които освен защитно средство са и доказателствено такова, са значими. Физическият сблъсък е станал извън имота на тъжителитетова е логично и житейски оправдано. Поводът е преминаването на животнитекоето е неприемливо за тъжителите, а се е случило. По- нататък, също е вероятно възможен описаният от страна на подсъдимите механизъм- атака на г- н В. към сина, борба между другите двама подсъдими с тъжителката.