Акт от 27.06.2019, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 136 гр.Габрово,27.06.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ

:В.ГЕНЖОВА

ИВА ДИМОВА при секретаря.В.Килифарева ...., като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 119 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. и С.С. чрез проц. им представител адв. М.против решение № 36/21.01.2019 г. , постановено по гр. Дело № 299/2018 г. по описа на Районен съд Севлиево в частта му, с която е отхвърлен предявения установителен иск, като неоснователен.

В жалбата се твърди, че ответникът по делото не бил направил възражение за придобиване на имота по давностно владение, тъй като в първото по делото съдебно заседание, проведено на 19.09.2018 г. не е направено такова възражение. Ответникът бил въведен в имота чрез съд. изпълнител през 2018 г., а за периода до 2007 г. имота се е владеел от ЕТД”С.” ООД, което дружество нямало връзка с ответника, а след 2007 г. до 2018 г. от ищците по делото. Неправилно било прието от съда, че ответното дружество е придобило имота по давностно владение и поради това, че е признато за собственик на процесната сграда на 2.02.2017 г. по силата на представения нот.акт № 73/2.02.2017 г., съставен по писмени доказателства. Необосновано и в противоречие със закона съдът по свой почин въвеждал възражението за давност, без такова да е било направено от ответника, тъй като давността не се прилага служебно. На ответника било признато правото на собственост върху имота въз основа на писмени доказателства, а не по обстоятелствена проверка за давност. Освен това не било доказано, че ответникът е направил волево изявление за своене и че е владял имота само за себе си отблъсквайки владението на другиго. Голословно било твърдението на съда, че „С. -5”ЕООД установило фактическа власт въз основа на договор от 7.09.2005 г. за продажба на търг на 100% от дяловете на „С.”, тъй като процесната сграда не била включена в капитала на дружеството, а съдът неправилно приел този факт за безспорно установен. Неправилно било прието също, че нот.акт № 73/2.02.2017 г. имал обвързваща доказателствена сила, тъй като той се считал за верен до доказване на противното с влязло в сила решение в исково производство. В настоящото исково производство било оспорено придобивното основание и съществуването на самото право, като оспорващата страна провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса, след като съдът приел за установено, че ответника не е придобил собствеността върху сградата на основание договор от 7.09.2005 г. Тъй като в нотариалния акт липсвало основание давностно владение, като с факта на позоваване пред нотариуса на договора от 7.09.2005 г. като придобивен способ, ответника не е придобил правото на собственост по давностно владение.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск за бъде уважен. На основание чл.573 ал.2 ГПК да бъде отменен издадения констативен нотариален акт за собственост.

В срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който жалбата се оспорва и се излагат подробни съображения относно нейната неоснователност. Неоснователно било твърдението за липса на направено възражение за придобиване на имота по давностно владение, тъй като било налице изявление още с отговора на допълнителните становища на ищците. Искът бил и недопустим, тъй като ищците не доказали правният си интерес от предявяване на исковете против дружеството. Сградата била общинска собственост и е актувана като такава с АОбС № 25/6.11.1996 г. Постройката била включена в капитала на дружеството, записана в дълготрайните активи под № 89 - хале – катинари цех 400. Неподкрепено с доказателства било твърдението, че ищците са владели сградата до 2016 г., когато я завладяли неправомерно и са отстранени с влязло в сила решение.

Постъпила е въззивна жалба и от „С.

- 5” ЕООД против № 36/21.01.2019 г. , постановено по гр. Дело № 299/2018 г. по описа на Районен съд Севлиево в частта му, с която е признато за установено, че дружеството не е придобило собствеността върху сградата на основание договор от 7.09.2005 г. за продажба на търг между Община Севлиево и „С.-5” ЕООД на 100% от дяловете на „С.”ЕООД и са разпределени разноските. Неправилно било прието, че към момента на търга -2005 г. продавачът Община Севлиево, съответно „С.”ЕООД с общинско имущество, не е собственик на сградата, след като тя е била актувана като държавна собственост през 1994 г. и общинска през 1996 г. освен това към 2005 г. „С.” ЕООД бил собственик на постройката и по давност – от построяването й през 1988 г. и не прекъсвано от съдебни актове необезпокоявано владение.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Писмен отговор по жалбата не е постъпил.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Решението е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно.

Пред първоинстанционният съд са предявени отрицателен установителен иск и инцидентен отрицателен установителен иск за собственост.

Ищците А.С.С. и С.А.С. твърдят, че ответника "С.-5"

ЕООД, се легитимирал като собственик на имот - промишлена сграда на един етаж, с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град Севлиево с адрес град Севлиево, ул. Т.със застроена площ ЗП - 367 кв. м., съгласно документ за собственост, сграда представляваща: хале механична обработка, на един етаж, с масивна конструкция със ЗП 388,00 кв. м., построена през 1988 г., разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** чрез констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по писмени доказателства № 73, том I, peг. № 1 257, дело № 45 от 02.02.2017 г. на пом. нотариус по заместване при П.Д.— нотариус с район на действие PC Севлиево, peг. № *** на НК. Ответникът не бил собственик на описания имот. Община Севлиево продала с приватизационна сделка № 161 от 07.09.2005 г. 100% от дяловете на „С." ЕООД Севлиево на ответника по делото „С.-5 " ЕООД град Севлиево. Процесната сграда била актувана с акт за общинска собственост № 25 от 06.11.1996 г. на името на ЕТД „С." ООД град Севлиево, а не на името на „С." ЕООД град Севлиево, поради което тя не била включена в дяловете на „С." ЕООД Севлиево. Ищците твърдят нищожност на договор за продажба чрез търг от 07.09.2005 г., с който Община Севлиево без съгласието на собственика на земята продала незаконно построената процесна сграда в ищцовия имот. Процесната сграда била построена през 1986 г., поради което било невъзможно същата да бъде включена в акт № 1347 от 8 юли 1981 г., с който Община Севлиево актувала за държавна собственост имоти, които били предоставени за оперативно управление на ДПП "ИЛЬО ВЛАЕВ" Севлиево. С акт № 1948 от 14 ноември 1994 г., Община Севлиево актувала имота на ЕТД "С." ООД Севлиево, като сочела, че бивш собственик на имота е ДПП „Ильо Влаев", но в приложения списък съгласно писмо № 1317 от 16.10.1979 г. на недвижими имоти предоставени в оперативно управление на ДПП „ИЛЬО ВЛАЕВ" Севлиево този имот не фигурирал, защото сградата била построена по - късно. След осъществена по съдебен ред реституция на земята, Община Севлиево била длъжна да върне имота и да отпише построената върху нея постройка независимо от нейния статут. Общината следвало да отпише сградата от актовите книги за собственост на предприятието, което впоследствие приватизирала. Приватизационната сделка била недействителна, тъй като „С." ЕООД Севлиево не била собственик на имотите посочени в Акт за общинска собственост № 25 от 06.11.1996 г., а като такъв било посочено ЕТД „С." ООД. Освен това сградата не била включена в приложения списък съгласно писмо № 1317 от 16.10.1979 г. на недвижими имоти, предоставени в оперативно управление на ДПП „ИЛЬО ВЛАЕВ" - същата била построена през 1986 г. и актуването й като общинска през 1996 г. в акт за общинска собственост № 25 на името на ЕТД „С." ООД било само едно записване въз основа, на което не можело да се придобиват собственически права. Налице била хипотезата на извършена продажба на недвижим имот от несобственик на трето лице, поради което приобретателят не можел да придобие повече права от своя праводател и щом последният не бил собственик на имота, то и купувачът не ставал негов собственик. Построената едноетажна постройка — бивш „цех за катинари" със застроена площ от 388 кв.м. представлявала „незаконен строеж", тъй като била построена в имота без учредено право на строеж, без разрешение за строеж и без необходимите строителни книжа, а това обуславяло приложението на чл. 2, ал.

6 от ЗОСОИ - отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените се уреждали съгласно чл. 73 и чл. 74 от ЗС. Твърди се, че в случая на държавата било отречено правото на собственост върху построената сграда, поради което такива права нямал и ответника. Актуването на сградата в актовете за държавна собственост не узаконявало незаконното строителство като способ за придобиване на собственост върху имота. Макар и узаконим по смисъла на чл. 226 ЗУТ незаконния строеж се узаконявал на името на собственика на земята, на името на лицето, което имало право да строи в чужд имот по смисъла на специалния закон.

В съставения констативен нотариален акт за собственост на ответника не били посочени доказателства, от които да се направи заключение за наличие на оригинерни способи за придобиване правото на собственост. Сградата, предмет на производството, не представлявала самостоятелен обект на собственост и по отношение на нея се прилагало правилото на чл. 92 ЗС на общо основание. Правата на ищците засегнати от отричаната собственост на ответника включвали също така и наличието на пречка за упражняване собственическите права върху земята на ищците в пълен обем. Ищците оспорват верността на издадения констативен нотариален акт за собственост . Предявяват инцидентен установителен иск за установяване, че с посоченият договор за продажба „С.-5" ЕООД град Севлиево не може да се легитимира като собственик на процесната промишлена сграда, тъй като била извършена продажба от несобственик - Община Севлиево на трето лице - купувач „С.-5" ЕООД Севлиево, поради което приобретателят не ставал собственик на сградата, който спор бил преюдициален.

Иска се да бъде постановено на решение, с което да се признае за установено между ищците и ответника, че ответника не е собственик на подробно описания по – горе имот, с кадастрален индентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град Севлиево.

В писмения отговор се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърдят, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес от страна на ищците. Ответното дружество притежавало множество доказателства, че е собственик на процесната сграда. Със закупуването на 100% от дяловете в капитала, се закупувало цялото предприятие по смисъла на Търговския закон и купувачът, като едноличен собственик на капитала ставал универсален правоприемник на всички активи, имущество, права и задължения на предишното дружество „Спектьр" ЕООД, като ползвал и изтеклата от 1988г. в полза на праводателя му придобивна давност от когото закупил имота. Дружеството владеело имота безпрепятствено от 2005 г. и го придобило, освен по сделка, и по давност.

С договор от 07.09.2005 г. Община Севлиево продава на

„С.-5 " ЕООД гр. Севлиево 100% от дяловете на „С." ЕООД гр. Севлиево.Неразделна част от договора е Приложение 1, съдържащо опис на недвижимите имоти, където е отразена сграда – хале без терен на ул. Т.в гр. Севлиево.

С нотариален акт № 73 от 02.02.2017 г ответното дружество е признато за собственик по писмени доказателства на недвижимия имот, предмет на спора.

Безспорно е между страните, а това се установява от влязлото в сила решение № 18/31.01.2000 г., постановено по гр. д. № 469/1999 г. на РС – Севлиево, частично изменено с решение № 339/22.01.2001 г., постановено по гр. д. № 284/2000 г. на ОС – Габрово, че „С." ЕООД гр. Севлиево е осъдено да предаде владението на А.С.С. и С.А.С., на дворното място, върху което е изградена сградата предмет на настоящото производство по предявен иск по чл. 108 ЗС.