Разпореждане № 1231 от 19.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1231 гр. Благоевград, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261200501238 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 12668/27.05.2026 г., подадена от В. И. А., чрез адв. Т. Т., против решение № 264/18.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 356/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград в частта му, с която е уважен предявения насрещен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх.№ 18847/27.07.2026 г., подадена от М. С. С., чрез адв. Д. М. С., против решение № 264/18.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 356/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която ответникът - М. С. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на В. И. А., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул.

„***“ № 18, ет. 2 (конституирана на основание чл. 227 ГПК като страна в процеса в качеството й на наследник на починалите в хода на процеса първоначални ищци В.К. А., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул.

„***“ № 18 , ет. 2 и И.А.А., с постоянен адрес: Благоевград, ул. „***“ № 18, ет.

2, ЕГН **********) на основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 2 941, 03 евро, левова равностойност 5 752, 16 лева (пет хиляди седемстотин петдесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща 1/6 (една шеста) съобразно дела й в съсобствеността от сумата, заплатена за необходим ремонт на покрива на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 32/10.05.2006 година на изпълнителния директор на АК, с адрес: Благоевград, п.к. 2700, ул. „***“ № 18, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Въззивната жалба с вх.№ 12668/27.05.2026 г., подадена от В. И. А. е подадена в срок, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана страна с правен интерес от обжалването, като отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

1

Във въззивната жалба с вх.№ 12668/27.05.2026 г., подадена от В. И. А. са изложени доводи, че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част, че при постановяването му не са анализирани събраните писмени и гласни доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Сочи се, че мотивите на районния съд за уважаване на насрещните искове са общи и абстрактни.

Позовава се на практика по чл. 31, ал. 2 от ЗС за предпоставките за уважаване на иска.

Според жалбоподателя първоинстанционният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че между страните по делото е имало правен спор по гражданско дело № 2294 по описа на Районен съд – Благоевград за 2021 година, с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, който спор е решен с Решение № 882 от 14.12.2023 година, влязло в законна сила на 13.03.2024 година. В хода на съдебното дирене по делото е приета съдебнотехническа експертиза, ведно с допълнителна съдебно-техническа експертиза, във връзка с разпределяне съобразно дяловете в съсобствеността, на ползването между страните на съсобствените им недвижими имоти, заключенията по които са приети без възражение от страните, и от които се установява, че ищецът, в исковия период не е бил лишен от възможността и не е имало обективно препятствие да упражнява фактическа власт и да използва необезпокоявано собствеността си в поземления имот и тавана на сградата в обем съответстващ на квотите й в съсобствеността.

Сочи още, че описаните обстоятелства са констатирани и от съдебния изпълнител при съставяне на протокол за разпределение ползване на недвижим имот от 17.07.2024 г. по изпълнително дело № 149 по описа на ДСИ при Районен съд – Благоевград за 2024 година, които също не са обсъдени от РС.

Твърди се, че в атакуваното решение липсват мотиви защо горните обстоятелства не са приети за релевантни при оценката на доказателствения материал.

Излага се, че в първоинстанционното производство са назначени две отделни съдебно-технически експертизи, като едната е оспорена от ищеца по насрещния иск, който е поискал нова. В тази връзка се сочи, че независимо от това процесуалното поведение на ищеца по насрещния иск, в частта за разноските съгласно съдебното решение, жалбоподателят е осъден да заплати разноските и за двете експертизи, без за това да са изложени мотиви.

Предвид гореизложеното се иска да се отмени атакуваното решение в обжалваната част и да се постанови по същество решение, с което да се отхвърлят предявените насрещни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се сторените разноски в производство.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна и в предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е 2 депозиран такъв.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, а наведените със същата твърдения и доводи за несъстоятелни и недоказани.

Поддържа се, че решението на Районен съд – Благоевград в атакуваната му част е правилно, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно и в съответствие с приложимата материално-правна уредба, е установил наличието на всички предпоставки за уважаване на насрещния иск.

Сочи се, че между страните няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че те са съсобственици на процесния поземлен имот и изградената в него жилищна сграда.

Изтъква се, че доказателствата по делото категорично установяват, че през претендирания исков период първоначалните ответници по насрещния иск са ползвали самостоятелно таванското помещение и дворното място. Сочи се в тази връзка, че това ползване е било изключително за тях и е извършвано в ущърб на правото на ищцата също да може да си служи с общия имот.

Твърди се, че препятстването на достъпа на ищцата до общите таван и двор е доказано от свидетелските показания, воденото между страните гражданско дело за разпределяне на ползването, както и наличните данни за образувани производства между страните във връзка с недопускането на ищцата.

Позовава се на Решение № 154 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 428/2014 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че писмена покана за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, е необходима, когато един от съсобствениците ползва вещта без да е постигнато съгласие за начина на ползване, т.е. когато не е изразена воля за това и единият от съсобствениците е установил самостоятелна фактическа власт без съгласието на останалите.

Сочи се, че в съответствие с цитираната практика, в началото на исковия период, ищцата е изпратила нотариална покана до първоначалните ответници, с която официално е поискала заплащане на обезщетение, за това, че е възпрепятствана да ползва своите съсобствени части от двора и таванското помещение.

Иска се, да се остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и да се потвърди Решение № 264/18.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 356/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх.№18847/27.07.2026 г., подадена от М. С. С., чрез адв. Д. М. С., против решение № 264/18.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 356/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която ответникът - М. С. С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на В. И. А., ЕГН **********, адрес: гр.

3

Благоевград, ул. „***“ № 18, ет. 2 (конституирана на основание чл. 227 ГПК като страна в процеса в качеството й на наследник на починалите в хода на процеса първоначални ищци В.К. А., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 18 , ет. 2 и И.А.А., с постоянен адрес: Благоевград, ул. „***“ № 18, ет. 2, ЕГН **********) на основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 2 941, 03 евро, левова равностойност 5 752, 16 лева (пет хиляди седемстотин петдесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща 1/6 (една шеста) съобразно дела й в съсобствеността от сумата, заплатена за необходим ремонт на покрива на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 32/10.05.2006 година на изпълнителния директор на АК, с адрес: Благоевград, п.к. 2700, ул. „***“ № 18, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

Насрещната въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В насрещната въззивната жалба са изложени доводи, че решението в атакуваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Оспорват се като неправилни изводите на РС, с които е приел за доказан предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Посочва се, че съгласно чл. 30 от Закона за собствеността, правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. В алинея трета на нормата е регламентирано, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В тази връзка се сочи, че по делото не се установява по безспорен и категоричен начин /обратно на изводите на първоинстанционния съд/, че по възлагане на първоначалните ищци бил извършен необходим основен ремонт на жилищната сграда.

Изтъква, че в случая, претендираните с исковата молба разноски не са „необходими“ такива. Посочва още, че от ангажираните писмени и гласни доказателства в първоинстанционното производство липсват доказателства по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че се е налагало и съответно ако да - по какви причини извършване на основен и цялостен ремонт на покрива.

Оспорва се като неправилно, приетото от РС, че неотложността на ремонта, респективно характерът на необходими разноски на претендираните такива с исковата молба се установявала от огледа на файловете. В тази връзка се сочи, че от представените електронни доказателства по делото единствено се установява, че е извършен ремонт на покрива, но от същите не може да бъде установен конкретния вид на СМР по ремонта, както и състоянието на 4 общата част на вещта преди ремонта.

Поддържа се, че само по себе се обстоятелството на извършени ремонтни дейности по покрива, не означава, че същите тези дейности са били необходими за запазване на вещта.

Изтъква се, че показанията на свидетелите, цитирани от съдебния състав на PC в мотивите на обжалваното решение следва да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото по делото се установява, че същите лица са участвали в извършване на ремонта и са били пряко ангажирани от ищците (първоначалните ищци и техни близки родственици /включително свидетелката Н.) /в този смисъл Решение № 136 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 2981 / 2024 г. на Върховен касационен съд. 1-во гр. отделение; Решение № 173 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 3303 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение.

Твърди се, че в случая районния съд не е съобразил разпоредбата на чл.

172 ГПК, който давайки безкритично В. на показанията на ищцовите свидетели е приел тезата за неотложност на ремонта на покрива.

Твърди се, че приложените към исковата молба документи нямат отношение към претендирания ремонт. В тази връзка се сочат като напълно необосновани и неправилни изводите на РС, че всички закупени материали „са монтирани на покрива".

Сочи се още, че не се доказва по делото приложените към исковата молба разходо-оправдателни документи да касаят процесния ремонт. Твърди се също, че е налице разминаване в датите на доставените стоки и евентуално извършени услуги и твърдението на първоначалните ищци за извършване на ремонтни дейности по покрива.