Решение № 10500 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10500 гр. ..., 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110127824 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

01.06.2026 г., гр....

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №27824 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I-III ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.I ЗЗД.

Образувано е по искова молба на В. С. С., чрез адв.Д. М. от САК, срещу ........., ЕИК:....., със седалище и адрес: гр...., ул. ... №...., офис №20, представлявано от .... – Управители, с искане за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №....г., на осн.

1 чл.26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл.19 ЗПК, а в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клауза по чл.5 по Договор за потребителски кредит №....г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „....“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв., предявена частично от общо 96 лв., представляваща платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит №....., ведно със законната лихва от датата подаване на исковата молба в съда – 15.05.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 22.05.2023г. между страните бил сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът отпуснал сумата от 400 лв.

Съгласно чл.5 от процесния договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „....“ в полза на ответното дружество. На ищеца му била начислена и такса за обезпечение с поръчителство, предоставено от „....“, в размер на 86,60 лв. Поддържа, че към датата на предявяване на иска е погасил задълженията по договора. Твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като дължимите вноски не били посочени в договора, нито пък е отразено, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради неспазване на предвидената от закона форма. Освен това договорът за кредит не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Бил посочен грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по кредита. Размерът на ГПР надхвърлял законово установения максимален праг. Налице било заобикаляне на закона. Поддържа, че клаузата по чл. 5 от договора за потребителски кредит била нищожна като неравноправна по списъка на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 4 ЗПК, чл. 19, ал. 1 ЗПК и 4 ЗПК. Моли за уважаване на исковете. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк.Г. Г., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва клаузата на чл.5 от процесния договор за кредит да е нищожна. Оспорва поръчителството от „....“ да е било условие за сключването на договора за кредит. Излага твърдения, че договорът за поръчителство е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. В тази връзка ответникът поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по заведения иск за нищожност на процесната клауза. Разходът по договора за гаранция не следвало да се включва в ГПР, тъй като имал незадължителен характер. Ищецът е имал право да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не го е сторил. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на разноски по делото.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване като безспорно между страните, че на 22.05.2023г. между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит №....., по силата на който ответникът е отпуснал сумата от 400 лв., както и че съгласно чл.5 от процесния договор кредитът е следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „....“ в полза на ответното дружество.

В о.с.з. от 13.05.2026г. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция до пълния й размер от 96 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни. Съображенията за това са следните:

На осн. чл.190 от ГПК отв. страна представя кредитното досие на ищеца, в което се съдържа: 1.Договор за гаранция, с предмет привличане на солидарен длъжник- гарант „....“дружество, регистрирано по законите на Р. М., при възнаграждение от 86,60 лв.; 2.Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №....г., за сумата от 400 лв., платима за 21 дни, с падеж: 12.06.2023г., при посочен ГПР от 49,74 % и договорно 2 обезпечение- поръчителство от „....“, ведно с формуляр за преддоговорна отговорност и 3.Справка за получени плащания, издадена от ........., за извършено плащане на 26.05.2023г. на главница от 400 лв., договорна лихва от 9,40 лв. и 86,60 лв.- възнаграждение за гаранта, за която е посочено, че не е задържана от отв. страна.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в кратък срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

От своя страна поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му.

Поръчителят е самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва единствено с лицензирани застрахователни дружества и подобна сделка, сключена с потребители е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.I oт ЗЗД.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя в случая. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на главницата по кредита, без лихви или други разходи по кредита, при наличието на трайна практика за включване в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение.

Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения, целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Ответникът потвърждава, че е получил сумата от общо 96 лв. за възнаграждение за гарант и дог. лихва, поради което като осъдителният кондикционен иск се явява основателен.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска 3 заплащане на следните суми: сума от 100 лв.- държ. такса и се претендира адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. От справка в ЕИСС служебно се установява, че ищецът е завел към момента 187 бр. дела по искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез един и същ проц. представител по еднотипни правоотношения и съотв. еднотипни дела, образувани от ищеца. Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на проц. представител на ищеца в тази насока и следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца, в който смисъл вече е налице и съд. практика на въззивната иснтанция, напр.: Опр. №10054/08.05.2026г. по в.ч.гр.д. №2190/2026г. на СГС, ЧЖ- VI-Б състав, която следва да се сподели напълно. Нито защитата, дадена със ЗЗПотр. на потребителите нито възможността за предоставянето на безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА предполагат образуването на десетки и стотици дела от едни и същи ищци по повтарящи се механизми за теглене на бързи кредити и предсрочното им връщане. В случая с оглед на броя дела, образувани от ищеца и горепосочените обстоятелства- множество образувани еднотипни дела в съда, следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца, поради което не следва да се присъждат разноски в негова полза.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ........., ЕИК ....., със седалище и адрес гр. ......, представлявано от .... – Управители, по иск на В. С. С., ЕГН:....., разпоредбата на чл.5 от сключен между страните Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №....г., сключен между страните, поради противоречие със закона на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146 от ЗЗП и чл.19, ал.4 от ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като неоснователен.

ОСЪЖДА ........., ЕИК ....., със седалище и адрес гр. ......, представлявано от .... – Управители, да заплати на В. С. С., ЕГН:....., сума от 49,08 /четиридесет и девет евро и осем стотинки/ евро, представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва и възнаграждение за гарант по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №....г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2025 г., до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.

Районен съдия: