Определение № 1180 от 15.12.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1180 гр. ХАСКОВО, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500854 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 12426/26.11.2025 г. от въззиваемата И.

А. К., с ЕГН **********, чрез адв. Д. Т., АК - Благоевград, със съдебен адрес гр. София, ул. „Три Уши“ 1, ет. 3, офис № 5 за изменение на Решение № 362/25.11.2025 г. по в. гр. д. № 854/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково, в частта за разноските.

В молбата се излагат доводи, че решението в частта за разноските, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата по делото разноски в размер на 600,00 лв.–за адвокатско възнаграждение по в.гр.дело № 854/2025 г. на ОС-Хасково е неправилно. Твърди се с оглед правната и фактическа сложност на делото, че заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение от 3000 лв. не следва да бъде намалявано поради прекомерност и уговореният адвокатски хонорар от 3000,00 лв. следва да бъде присъден в цялост. Считат, че неправилно съдът е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от въззиваемата, като не е отчел правната и фактическа сложност на делото, изразяваща се, както в сложността, така и в броя на исковете - по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по чл. 74, ал. 1 КТ В този смисъл считат, че присъдената сума в размер 1 на 600,00 лв. не отговаря на правната и фактическа сложност на делото, а възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК намират за изцяло неоснователно. Адвокатското възнаграждение било съобразено с размерите на възнагражденията за процесуално представителство посочени в Наредба № 1/2024 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Молят съда да постанови определение, с което да измени Решение № 362/25.11.2025 г. по в. гр. д. № 854/2025 г. на Окръжен съд Хасково, в частта на разноските, като увеличи присъдените в полза на въззиваемата страна И. А.

К. разноски за адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. на 3000,00 лв., колкото е заплатеното от въззивемата страна адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна помощ и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище - отговор с вх.

№ 13060/10.12.2025 г. от адв. В. Т., пълномощник на въззивника „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД, с ЕИК:126529015, в който се излагат доводи за неоснователност на молбата за изменение на въззивното решение, в частта за разноските.

Твърди се в становището, че и присъдените в полза на въззиваемата страна разноски от 600,00 лв. се явяват прекомерно високи. Фактическата обстановка по делото била безспорна, а спорът се свеждал до тълкуване на един законов текст. Считат, че в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на до 100,00 лв.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направеното от страната искане и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248,ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за изменение на решение, в частта за разноските е неоснователна. въззивното

Във въззивното производство въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 16 690,00 лв. за всички съдебни инстанции, видно от представения по делото списък по чл.80 ГПК, като разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по в.гр.дело № 854/2025 г. по описа на ОС-Хасково са 3000,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен по делото.

2

С решението на РС - Хасково по гр.дело № 235/2025 г.

„Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, на основание чл.

78, ал.1 от ГПК е осъдена да заплати на И. К. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции в размер на 7540,75 лв., съобразно уважената част на исковете.

С оглед неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски за въззивното производство.

При определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на спора между страните по делото , продължителността на производството и участието на процесуалния представител на въззиваемата във въззивното производство при осъществяване на адвокатската защита Приел е за основателно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна и е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение от 3000 лв. на 600,00 лв.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът е съобразил както Наредба № 1/09.07.2004 г. така и решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл. 633 от ГПК, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери не са обвързващи за съда. Съгласно решението при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

Съдът е обсъдил в производството пред въззивната инстанция процесуалната активност на пълномощника на въззиваемата страна, който е представил отговор на въззивна жалба и допълнително становище със съображения по съществото на спора, като не е взел участие в единственото по делото съдебно заседание. В производството пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният 3 подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост.

Определеният с въззивното решение размер на адвокатско възнаграждение съдът намира за справедлив и разумен с оглед и труда, който е положен от пълномощника на въззиваемата страна за защита на правата й във въззивното производство.

По изложените съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 12426/26.11.2025 г. от И.

А. К., с ЕГН **********, чрез адв. Д. Т., АК - Благоевград, със съдебен адрес гр. София, ул. „Три Уши“ 1, ет. 3, офис № 5, в която е обективирано искане за изменение на Решение № 362/25.11.2025 г. по В. гр. д. № 854/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково, в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 600,00 лв. на 3000,00 лв. за процесуално представителство във въззивното производство като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС-София, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4