Решение № 211 от 08.10.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Габрово, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500319 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 232 от 09.05.2024 г. по гр.д. № 7/2024 г. по описа на Габровски районен съд е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. М. М., ЕГН ********** с адрес в село **, общ. П., ул. „** обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в размер на 4 000,00 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 16 март 2022 г. до окончателното й погасяване и е отхвърлил иска в останалата му част до 15 000,00 лв., като неоснователен и недоказан.

В законН. срок решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България в осъдителната му част. Считат решението в тази част за неправилно. Твърдят, че в производството пред първата инстанция не са събрани доказателства за конкретно увреждане на физическото или психическото състояние на М., настъпило именно в резултат от повдигнатото му обвинение. Считат, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за реално претърпени неимуществени вреди от ищеца. Неоснователни и недоказани са останали твърдеН.та за накърняване на авторитета на ищеца поради липса на доказателства. Воденото наказателно производство срещу ищеца е приключило за 4 години и 3 месеца, а не както е приел съда за 4 години и 4 месеца. Твърди, че А. М. е бил осъждан двадесет и четири пъти за извършени умишлени престъплеН. от общ характер, като само при едно осъждане не е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода. Последно е бил освободен от затвора на 03.04.2020 г., което сочи, че през по-голяма част от наказателното производство по НОХД № 905/2020 г. на РС- Габрово е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода в затвора. Спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение 1

„Подписка“, която в най-ниска степен е нарушила начина му на живот. При постановяване на решението си районН.т съд не е отчел, че и към настоящия момент срещу А. М. се води наказателно производство по ДП № 224/2015 г. по описа на РУ – Т. и № 320/2023 г. по описа на Д., по което той е привлечен като обвиняем. Счита, че присъдеН. размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Изразява становище, че безспорно воденото и приключилото с оправдателна присъда наказателно производство срещу М. му е причинило неудобства и притеснеН., които са били в изключително ниска степен. Моли да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и размера на присъдените разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпила насрещна въззивна жалба от адвокат Н. Д. от Габровска адвокатска колегия, като упълномощен представител на А. М. М.. Излага съображеН., че осъдителното решение е неправилно и необосновано в отхвърлителната част за разликата над 4 000,00 лв. до претендираН. размер от 15 000,00 лв. Счита, че съдът неправилно е отчел тежестта на страданието като незначително за ищеца. От установената фактическа обстановка, приложените медицински документи и свидетелски показаН. по безсъмнен начин се е доказало, че М. е влошил здравословното си състояние именно по време на воденото срещу него наказателно производство. Позовава се на свидетелските показаН. за влошаване на здравословното състояние на ищеца дадени от неговата съжителка и лицето, с което е бил в един отряд в затвора. Към днешна дата М. страда от главоболие, неспокоен е, напрегнат, с нарушен сън и страда от отпадналост. Счита, че значително се омаловажават претърпените вреди, тъй като има предишни осъждаН.. Моли да се постанови решение, с което да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на А. М. М. сумата от 15 000,00 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато спрямо последН. обвинение за извършено престъпление, по което обвинение ищецът е напълно оправдан, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2022 г., до окончателното й погасяване.

Отговор на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба не е постъпил.

Въззивната жалба и насрешната въззивна жалба са допустими - подадени са в законоустановеН. срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивН.т съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо.

ВъззивН.т съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства /пред първата инстанция/ и след като обсъди възражеН.та, както и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Пред районН.т съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендирани в размер на 15 000,00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., произтичащи от повдигнато спрямо ищеца обвинение за извършено престъпление, по което обвинение ищецът е напълно оправдан, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.11.2017 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на установената от районН.т съд фактическа обстановка по делото няма възражеН. във въззивната жалба, че спрямо А. М. М. е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 210, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.11.2017 г., А. М. М. е привлечен в качеството му на обвиняем, като същото му е предявено в 14,35 ч. на 30.11.2017 г., в 2 присъствието на служебН. защитник адв. Д. от ГАК, видно от приложеното по делото ДП № 26ЗМ 217/2016 г. по описа на ОД на МВР - Габрово.

С присъда № 28 от 17.01.2020 г. постановена по НОХД № 243/2019 по описа на РС – Габрово А. М. е признат за виновен за това, че за времето от 07.09.2015 г. да 11.09.2015 г. в село **, община ** и в гр. Габрово след предварителен сговор с ** и тримата от гр. Габрово, с цер да набави за себе си и за Г. * ** имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.

** ** от с. **, община **, че неговият внук, живущ в **, настоява да се извършат разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 088,36 лв., като за извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С решение № 260006 от 14.09.2020 г. постановено по ВНОХД № 26/2020 г. на ГОС, присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Габрово.

След ново разглеждане на делото е постановена присъда № 260027 от 05.04.2021 г. по НХОД № 905/2020 г. на РС- Габрово, която е признат , А. М. М. за виновен по повдигнатото му обвинение. След обжалване, Габровски окръжен съд е постановил присъда № 16 от 10.11.2021 г. по ВНОХД № 159/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд, с която е отменил осъдителната присъда на Габровски районен съд.

С решение № 43 от 16.03.2022 г. по к.н.д. № 43/2022 г. по описа на ВКС, ІІ н.о. е оставена в сила присъда № 16 от 10.11.2021 г. на Окръжен съд – Габрово, постановена по ВНОХД № 159/2021 г. Присъдата е влязла в сила на 16.03.2022 г.

За да уважи предявените искове за неимуществени вреди в размер на 4 000,00 лева районН.т съд е изложил следните съображеН.: на ищецът, вследствие на подържаното обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство, приключило с Присъда, с която същия е признат за невинен, в периода от 16.11.2017 г. до 16.03.2022 г. - 4 години и 4 месеца, е наложената мярка за неотклонение „подписка“, продължила през същото време, и са проведени процесуално следствени действия и 18 открити съдебни заседаН., са му причинени неимуществени вреди. Съдът е намерил за доказано, че са причинени негативни психически преживяваН. от незаконното обвинение, съставляващи психическо и емоционално страдание, но съдът намира, че тежестта на това страдание не е била значителна. Осъществената спрямо А. М. незаконна наказателна репресия се е отразила неблагоприятно на неговото физическо и психическо здраве, но в много малка степен. Към момента на предявяване на незаконното обвинение ищецът е бил осъждан 24 пъти, от които 23 пъти на ефективно лишаване от свобода и се намирал в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Няма ясни и категорични доказателства, че предявеното обвинение и произнасянето на осъдителните присъди са влошили състоянието на заболяването му, диагностицирано през 2011 г. Приел е, че няма медицински документи, които да установяват причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и евентуално обостряне на здравословното състояние на ищеца, датиращо още от 2011 г.

Настоящият състав на Окръжен съд- Габрово също приема за доказан от правна страна искът за неимуществени вреди по отношение на ответника- Прокуратура на Република България, тъй като Държавата, чрез правозащитните си органи- в случая Прокуратура, следва да отговаря за вредите, причинени на М., поради приетото по надлежН. ред, че същият не е извършил престъпление.

Имайки предвид, че неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в търсенето на негативни преживяваН. от негова страна, въззивН.т съд счита, че за определяне на нейН.т размер са важни: продължителността на наказателното преследване; съобразяването на конкретната 3 личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отражеН.та, които те са оказали върху нея; настъпилите промени в отношеН.та в семейството; допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили върху репутацията на лицето; негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние /решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС/. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживяваН. и психическото им отражение върху увреденото лице.

ПървоинстанционН.т съд е съобрази изложените по-горе обстоятелства, но е завишил, според настоящата инстанция, определеното обезщетение, предвид конкретно доказаното по делото засягане и накърняване на неимуществени блага на ищеца.

Определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди се извършва в резултат на съдебно установеното увреждане на ищеца, като се съотнасят фактическите обстоятелства, които допринасят за увеличаване размера на вредите, така и тези, които обуславят намаляването им или свидетелстват за по-висок или по-нисък интензитет на негативни емоционални преживяваН. у конкретната личност на ищеца.

При съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият състав на ГОС намира, че първата инстанция неправилно е приложила принципа на справедливост, определяйки завишен размер от 4 000,00 лв. на обезщетението за неимуществени вреди.

Наказателното производство е продължило 4 години и 3 месеца /30.11.2017 г. – 16.03.2022 г./.

Неблагоприятните последици са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство. Незаконното обвинение винаги има негативно отражение върху личността на обвинеН. и причинява неимуществени вреди, като неприятни психични преживяваН. на ищеца, като опасност да търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Спорен остава въпроса за продължителността и силата на тези болки. Ищецът е многократно осъждан /24 пъти, видно от приложената справка/ и е търпял наказание „лишаване от свобода“ ефективно в периода на повдигане и поддържане на незаконното обвинението срещу него. Ищецът е бил конвоиран за съдебните заседаН. по воденото наказателно производство, което се установява от свидетелските показаН. на св. ***.