Определение № 213 от 01.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 01.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500146 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 146/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т. Д. И., подадена чрез адв.

З.С., против решение № 260030/20.12.2024 г., постановено гр.д. № 2298/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от нея срещу М. А. Ф. искове по чл. 45 ЗЗД: за заплащане на сумата от 37 353 лева, представляваща обезщетение на причинени й имуществени вреди поради неосъществено законно строителство на ап.6 с площ 93.13кв.м., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата; за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди за претърпените болки и страдания и оставане без работа и доходи в периода от 16.03.2013 год. до 16.03.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата; и е осъдена да заплати на М. А. Ф. сумата от 5000 лева - възнаграждение за адвокатска защита;

Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските. Изложила е оплаквания, че окръжният съд: подменил обективните факти по делото, интерпретирал едностранчиво по-голямата част от тях, други - изобщо не обсъдил, както и част от събраните по делото доказателства, като обсъдил повърхностно и едностранчиво показанията на свидетеля Заид Мехмед и не ги е възприел в техния действителен смисъл, а показанията на свидетелката Галина И. изобщо не обсъдил; обсъдил повърхностно, избирателно и лаконично заключението на вещото лице по назначената СОцЕ, 1 като не кредитирал в действителния им смисъл изводите на експерта; вследствие неправилна оценка на доказателствата достигнал до погрешни фактически, а от там – и до погрешни правни изводи; постановил лаконично решение, като единствено рамкирал правния спор, като изложил избирателно, декларативно и сбито част от мотивировка, което граничело с липса на мотиви; не обсъдил какво е било състоянието на обектите й в периода 16.03.201З г. - 16.03.2018г. и дали тогава е могла да ги продава, дали са били годни за ползване, какво е било и състоянието на сградата. Изразила е несъгласие с изводите на окръжния съд, че: търпимият строеж можел да бъде продаден и че ищцата не е изгубила възможността да получи цената на строителните си обекти в сградата; че понеже ЕТ „Мари 92-Методи Радев” бил продал на М. Ф. и останалите купувачи учреденото му право на строеж, това било индиция, че нямал намерение да построи сградата, при липса на доказателства по делото Методи Радев да е отказал да построи сградата.

Сочила е, че съдът признал въз основа на заключението в съдебнооценителната експертиза неосъщественото годно строителство на апартамент № 6 по установените пазарни оценки на обектите й към датата на издаденото удостоверение за търпимост, но в противоречие с така установеното извел погрешен извод, че ищцата не била претърпяла имуществени вреди. Изложила е подробни съображения за наличие на елементите от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД и за отговорността на ответницата за обезщетяване на имуществените й вреди. Навела е още и оплаквания, че във връзка с иска за неимуществени вреди окръжният съд не отчел факта, че ответницата М. Ф. е автор на молбата до ВРП за принудителното й настаняване за лечение по ЗЗдр, че сигналът за принудително лечение не е бил продиктуван от грижа и от желание да се помогне на ищцата Т. И., нито е изхождал от лице с впечатления за живота й или пък пострадало от конкретно нейно еликтно действие лице, а напротив с молбата ответницата преследвала превратна на присъщата й цел и е осъществила деликт. Окръжният съд не отчел също, че водените от ответницата срещу ищцата множество /13 на брой/ административни дела, свързани с незаконното строителство, както и граждански дела- с правно основание чл.61 от ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, са били водени умишлено от ответницата, с цел да й се причини вреда - психически тормоз и финансов натиск, като по този начин ответницата е злоупотребявала с материалните си и процесуални права и е осъществила деликт.

Въззиваемата, чрез адв. М.Т., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по подробни съображения за неоснователност на оплакванията и с такива за правилността на обжалваното решение, е молила за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските.

Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за нея решение на първата инстанция, редовна е и допустима.

2

Страните не са заявили искания за събиране на нови доказателства и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 21.05.2025 г. от 9,45 часа, за която дата да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3