Решение № 153 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Б. Д. П. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605200 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 24.04.2023 год., постановена по НОХД № 11887/2019 год. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, първоинстанционният съд е признал за виновен подсъдимият Д. Ц. Ц. за това, че на 25.05.2018 г., около 11:00 ч., в гр. София, в автокъща „Б.“, находяща се на бул.

„*******, чрез нанасяне на удар с лявата си ръка в областта на лицето на О. В. О., му причинил средна телесна повреда – травматично увреждане, изразяващо се в контузия на главния мозък, което увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на девет месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години.

Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия Д. Ц. Ц. да заплати разноски по делото в размер на 380,04 лева в полза на Държавата, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия Д. Ц. – адв. Р. Г., като атакуваният първоинстанционен съдебен акт се оспорва като неправилен. Защитата твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е било налице непълнота на доказателствата. Излагат се аргументи, че макар и при извършването на процесуално-следственото действие „разпознаване на лице“ от страна на свидетелката Р. О., същото да е било проведено съгласно изискванията на закона, се навеждат доводи, че свидетелката била предубедена като по този начин е подвела и пострадалият от престъплението. Твърди се, че разпита на свидетелката О. в хода на съдебното следствие пред първата инстанция бил непълен. Посочва се още, че по делото липсват данни 1 подсъдимият да е провеждал телефонни разговори със свидетелите П., Щ. и К.. Поради изложените съображения, защитника на подсъдимия моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият Ц. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 НК.

С подадената жалба и допълнение към нея не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.

При извършена служебна преценка, настоящата въззивна инстанция е намерила, че следва да бъде допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие чрез допълнителен разпит на свидетелката Р. О..

В проведено открито съдебно заседание, настоящият въззивен състав е установил противоречия в изнесените от свидетелката О. твърдения пред въззивният съд и тези дадени пред орган на досъдебното производство, поради което е приобщил показанията на свидетелката чрез тяхното прочитане по предвидения за това процесуален ред.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимият заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнение към нея. Твърди, че частният обвинител О. О., както и свидетелката Р. О. грешат в разпознаването на подсъдимият Ц., който са посочили като автор на извършеното престъпление. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият Д. Ц. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.

Подсъдимият Ц. в своя лична защита, заявява пред въззивният съд, че е невинен.

Посочва, че изнесените от свидетелката О. твърдения, не кореспондират с фактологията по делото.

В съдебното заседание представителят на държавното обвинение счита, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен. Намира, че първият съд подробно е описал фактическата обстановка и доказателствата, които я подкрепят, поради което моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

В своята пледоария, повереникът на частният обвинител, моли въззивната жалба на подсъдимият да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Счита, че след проведеният допълнителен разпит на свидетелката О., същата с още по-голяма категоричност, независимо от изминалия период от време след инцидента и времето, за което е могла да възприеме образа на подсъдимият, разпознава именно Д. Ц. като лицето, нанесло телесните увреждания на нейният съпруг.

Частният обвинител О. О., заявява, че именно подсъдимият Ц. е извършителят.

В предоставената на подсъдимият Ц. последна дума, същият моли да бъде оправдан въз основа на доказателствата по делото и с оглед на подробно описаното в жалбата от неговият адвокат.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIV-ти въззивен състав , след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнение към нея‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е анализирал логично и подробно събрания по делото доказателствен материал, като фактите по делото са установени правилно и в тази част няма основание присъдата да бъде отменена или 2 изменена. След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна с тази, приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият Д. Ц. Ц. с ЕГН: ********** е роден в гр. Плевен, българин, български гражданин, неосъждан, работи, с постоянен адрес: гр. София, ул. *******.

Към 2018 г. частният обвинител О. О. притежавал 1/3 идеална част от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот, находящ се в централните части на столицата, и представляващ дворно място с построена в него двуетажна сграда. В нея бил ситуиран търговски обект – ресторант за хранене, управляван от О. и неговата съпруга – свидетелката Р. О.. Същите стопанисвали заведението до 2017 г., когато титулярят на останалите 2/3 идеални части от правото на собственост – свидетелят К. П., заявил претенции към припадащата му се част от недвижимия имот. Страните не успели да постигнат единодушие по повдигнатия въпрос, като прибягнали до уреждане на взимоотношенията си по гражданскоправен ред.

Свидетелят Б. Щ. познавал и двамата съсобственици, като по инициатива на П., към месец май 2018 г., той предприел действия по организиране на обща среща, на която да бъдат изгладени възникналите имуществени конфликти и двете страни да постигнат евентуална доброволна уговорка за разпореждането или поне общото ползване на имота. За локация бил определен стопанисвания от Щ. автосалон, находящ се на адрес: гр. София, кв.

„Горна баня“, бул. „*******, а във времево отношение било уговорено събитието да се проведе около 11:00 часа на 25.05.2018 г.

Срещата действително била проведена на уговорените дата и час, като първи на нея пристигнал свидетелят П., който бил придружен от свой познат – свидетелят К. К., като последният управлявал автомобила собственост на П.. След пристигане в автокъщата, П. се разположил на люлка, поставена непосредствено пред изградения фургон за обслужване на клиенти и зачакал пристигането на О.. В това време св. К. паркирал автомобила, с който били дошли, вляво от лицевата страна на прикрепения към земята сглобяем контейнер, като оставил двигателя на автомобила в работен режим и се позиционирал в страничната му част, по начин, позволяващ му да остане незабелязан от присъстващите на срещата лица.

Междувременно пристигнал и частният обвинител О. О., който въпреки нарочно отправеното му предупреждение да дойде сам, бил придружен от своята съпруга – свидетелката Р. О.. Автомобилът им бил управляван лично от О., който го разположил пред входа на автосалона и в компанията на съпругата си, пеша се отправил към фургона, разположен в средата на оградения двор. Там била разположена маса, от едната страна на която седял свидетеля К. П. (на посочената вече люлка), като до него се намирал собственикът на търговския обект и организатор на срещата – свидетелят Б. Щ.. Той предложил на гостите си напитки, като след получения от тях утвърдителен отговор, се отправил към вътрешността на изграденото помещение, за да ги приготви.

В централната част на масата, с лице към входа на автокъщата, на пластмасов стол седял подсъдимият Д. Ц., който бил непознат за семейство О.и и правел осезаемо първо впечатление с внушителното си телосложение.

Частният обвинител О. О. се настанил около поставената маса, като заел свободния стол от лявата страна на подсъдимия, а свидетелката Р. О. седнала на стол непосредствено до своя съпруг, което дало възможност за зрително възприемане на последващите събития. В този момент О. О. се опитал да подхване диалог със седящия в насрещния край на масата св.

К. П., подканвайки го към доброволно разрешаване на имуществените им взаимоотношения по повод на съсобствения им недвижим имот и запитвайки го какво е предложението, което е имал намерение да му отправи. В този момент разговорът бил прекъснат от внезапната намеса на подсъдимия, който попитал О. „На теб кой ти е дал думата, за да говориш?“. О. извърнал главата си по посока на своята съпруга, като в този момент подсъдимият нанесъл рязък и силен юмручен удар в главата на пострадалия О., който попаднал в дясната част от 3 лицето и челюстта му. Силният удар изхвърлил тялото на пострадалото лице назад, при което столът, на който същият бил седнал, се счупил, а при падането О. силно ударил главата си в стената зад него. Същият изпаднал в безсъзнание, при което нападателят продължил с агресивните действия и направил опит да удари пострадалият с неустановени по делото предмети, но поради намесата на Р. О., нападението било преустановено. Същата викала за помощ, като дори отправила реплика към К. П. с думите „К.е, какво правите, ще убиете О.“. Непосредствено след това, О. започнала да тегли изгубилият съзнание О. към изхода на автокъщата, като се заканила на подсъдимият, че има пистолет и при нужда ще го използва.

Пряк очевидец на развилата се ситуация станал свидетелят П., но въпреки това запазил мълчание и не реагирал по никакъв начин на случващото се пред него. Повишаването на тон от страна на О. и разменените реплики между присъстващите лица били чути и от свидетелят Б. Щ., който излязъл от помещението където приготвял напитки за своите гости.

Излизайки отвън, същият видял, че семейство О.и се отправят към изхода на автокъщата, като продължавали да си разменят гневни реплики и закани с подсъдимият Ц.. Свидетелят Щ. настигнал сем. О.и и видял, че пострадалият О. се опитва да извади малък пистолет от автомобила си, но поради молбите на Щ. и на О. да не го използва, той го прибрал обратно.

В същото време, св. Р. О. подала сигнал на спешен телефон 112, като на място се отзовал дежурен полицейски екип от 06 РУ-СДВР, които на място установили сем. О.и, както и свидетелите К., Щ. и П., но не и лицето, нанесло побоя над пострадалия, който за времето на пристигане на патрула от служители на реда незабелязано бил напуснал местопроизшествието. Полицаите снели сведения на откритите на място лица, като на отправеното предложение за ангажиране на екип на Спешна медицинска помощ ,получили отрицателен отговор от семейство О.и.

Малко по-късно същият ден, пострадалият О. не се чувствал добре, поради което посетил УМБАЛ „Св. Анна“ АД гр. София, където бил хоспитализиран. За болничния му престои била издадена и епикриза № 559/25.05.2018 год.

Според заключението на назначената в хода на досъдебната фаза от производството комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Ц.В. (специалист по съдебна медицина) и вещо лице д-р Х.М. (специалист по неврохирургия), съвкупността от контузии на долната челюст, главата, лицето, шията и гръдно-поясния сегмент на гръбначния стълб, възникнали при частния обвинител О. О., са реализирали медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. На следващо място, диагностицираните увреждания на мозъчни структури, описани детайлно в проведеното ядрено-магнитно томографско изследване, в своята съвкупност са реализирали медико-биологичния признак „разстройство за здравето, временно опасно за живота“.