Решение № 265 от 31.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Плевен, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Н. при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Н. Административно наказателно дело № 20234430200579 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №22-0938-004272/09.12.2022г. на *** на сектор в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, на К. Н. Н. от гр. ***, обл.Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 500,00 лева на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят К. Н. Н., който счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради следните съображения: На 23.11.2022 год. на път първи клас І-3, в посока движение гр. Плевен около 10:00 часа управлявал колесен трактор *** с рег.*** и бил спрян за проверка от контролните органи по автомобилния транспорт. Същите установили, че при управлението на колесния трактор, ведно с прикачената дискова брана е с по- голяма ширина от допустимата съгласно Наредба №11 на МРРБ.

Жалбоподателят твърди, че така описаната в акта фактическа обстановка не отговаря на действителното правно положение.

Сочи, че по време на извършената проверка от страна на контролните органи не му е станало ясно, как същите са установили коя ширина на 1 колесния трактор или на прикачената дискова брана е над допустимата стойност. Жалбоподателят излага още, че по време на проверката е представил на контролните органи разрешително за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство, а именно: РИ245/11.01.2022 год. издадено от Агенция пътна инфраструктура за движение на извънгабаритно и тежко превозно средство, което е приложил и като доказателство с настоящата жалба. Твърди, че служителите са се запознали със съдържанието на разрешителното, но същите отказали да се съобразят с него и му съставили процесния акт за установяване на административно нарушение, въз основа на която е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение му е наложено съответно наказание.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA №859904 е съставен на 23.11.2023г. от Д. А. Х., на длъжност мл. *** при ОД МВМР Плевен, сектор пътна полиция, в присъствието на свидетеля Ц. В.

В., срещу К. Н. Н., за това, че на същата дата в 10:00 часа в Община Плевен, на първокласен път № 3 -Бяла-Ботевград, при км 63.400, с посока на движение гр. Плевен, като водач, управлява земеделска техника колесен трактор с рег. № В09185/КТИ/ с прикачен към него инвентар дискова брана е извършил следното нарушение: Водачът е управлявал горепосоченото ППС по първокласен републикански път, отворен за обществено ползване с размери ширина на горепосочения трактор от 4,00 м при допустима ширина от 2,55 м, съгласно чл.5, ал.1, т.1 буква „а“ от Наредба № 11/30.07.2001г. за движение на извънгабаритни или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на МРРБ. Установено след 2 измерване със стандартно средство/ролетка/, като измереното е било показано на водача, като по този начин част от трактора се е движил в лента, предназначена за насрещно движение и е създавала опасност за насрещно движещите се ППС. Водачът не е притежавал разрешението от администрацията, управляваща пътя, което да е било съгласувано със съответната служба за контрол на МВР, съгласно чл.8 ал.2 от горепосочената Наредба. Нарушението се отнася само за широчината на управляваното ППС. Водачът е заявил, че има възражения, но не е посочил какви, с което е нарушил чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление №22-0938-004272/09.12.2022г. на *** на сектор в ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на К. Н. Н. от гр.***, обл.Плевен, ЕГН********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 500,00 лева на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

От показанията на *** и свидетел по делото Д. А. Х. се установява, че работи като мл. *** в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен.

Заявява, че на датата на процесното събитие със св. Ц. В. се намирали на първокласен път №3 /Бяла Ботевград/, във връзка са обезпечаване на протестни действия на населението на с. Тотлебен против трафика преминаващ по този път. Сочи, че установили колона от селскостопански машини, с прикачен инвентар, които преминавали по този път, като някой от ППС се движили в лентата на насрещно движение. Заявява, че процесната машина била измерена с ролетка в присъствието на водача, при което било установено, че при допустими размери от 2, 55 метра, тя е с 4 метра широчина. Показанията на св. Х. се потвърждават и от показанията на св. Ц.

В. В., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН. Свидетелят В. дава показания, че възприели селскостопанска техника, с прикачен инвентар, която се движела по първокласен път №3. Спрели за проверката водача на трактора и установили, че прикаченият инвентар е с по голяма широчина от допустимата. При измерване с ролетка се установило, че широчината на инвентара е 4 метра, при допустими 2, 55 метра. Посочва, че водачът не представил разрешително за процесния трактор, което се изисква за движението му по първокласен път.

3

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства: жалба с вх.№ 3160009107/ 02.03.2023г.; НП 22-0938-004272/ 09.12.2022г. - връчено /оригинал/ 1лист, съпроводително писмо 1лист, справка за нарушител/водач 2 лист, з-д №8121з-1632/ 02.12.2021г, АУАН СА № 859904/23.11.2022г./ оригинал/, както и от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Д. Х. и Ц.т В., които съдът кредитира с доверие, като обективни, безпристрастни и логически последователни.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 НПК обвиняемия (в случая нарушителя ) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл.83, ал.1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.).

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият случай това означава, че административнонаказващия орган следва да докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи, дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – 4

*** сектор в ОД МВР-Плевен, сектор пътна полиция, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – св. Д. А. Х. – младши *** в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен.

Компетентността на *** и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2001 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. От събраните по делото доказателства /показанията на свидетелите, които се ценят като обективни и АУАН, чиято доказателствена сила тук не е опровергана/ се установява, че на посочените в наказателното постановление място и време жалбоподателят е управлявал управлява земеделска техника - колесен трактор с рег. № В 09 185/КТИ/ с прикачен към него инвентар - дискова брана, ППС по първокласен републикански път, отворен за обществено ползване с размери ширина на горепосочения трактор от 4,00 м при допустима ширина от 2,55 м, съгласно чл.5, ал.1, т.1 буква „а“ от Наредба № 11/30.07.2001г. за движение на извънгабаритни или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на МРРБ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства установява допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно широчината на всички ППС не следва да надвишава 2, 55 м /освен за предвидените нарочни изключения в наредбата/. Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин, че към датата на проверката ширината на колесния трактор, управляван от жалбоподателят имал ширина от 4 метра, далеч надхвърляща максимално допустимата. От своя страна, разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата предвижда, че тежките ППС могат да се движат по пътищата само след нарочно разрешително, съотв. заплащане дължимата такса за 5 превишаване на максимално допустимите норми по раздел II (т. нар, "специално ползване на пътищата" по смисъла на чл. 18 и сл. от Наредбата).

Неоснователни са изложените в жалбата оплаквания. Не се споделя доводите на жалбоподателя, че забраната за движение на извънгабаритни и тежки превозни средства по пътищата не е абсолютна, като последните могат да се ползват след снабдяване със съответно разрешително. Установеният ред за движение на такива ППС, е описан подробно в обстоятелствената част на издаденото НП, а именно- при липса на издадено разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя, за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и изключението от забраната ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя, и то за движение по съответния пътен участък. За да управлява законосъобразно по пътя процесното ППС, водачът е следвало да разполага с разрешително, без значение чия е отговорността за снабдяване с последното. Вярно е, че по делото е представено Разрешително №РИ-245/11.01.2022 г., което по принцип съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал. 3 и 4 от Наредба № 11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението, съставлява път от първи клас № 3, включен в приложението. Поради което издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този пътен участък и се приравнява на липса на издадено разрешително. По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.