Определение № 613 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 613 гр. София, 27.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002902326 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационни жалби на ищците, К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р. и Младен Стоянов Ризов, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Младен Ризов – Мак Доналд“, срещу решение № 459 от 15.04.2025 г. по гр. д.

№ 2764/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3043 от 21.05.2024 г. по гр. д. № 9072/2022 г. по описа на СГС, с което са отхвърлени предявените от К. Н. Р., К. М. Р., Е. А. Р. и Младен Стоянов Ризов, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Младен Ризов – Мак Доналд“, срещу „Банка ДСК“ ЕАД (конституирана по реда на чл.

227 ГПК като правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕООД) иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност сумата 30 000 лв., частично предявен размер от 159 160 лв., представляваща претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.08.2022 г. до изплащане на вземането, и срещу Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност сумата 30 000 лв., частично предявен размер от 152 160 лв., представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди във връзка осъществено противоправно деяние от ДСИ Б. С. към СИС на РС - Кюстендил по изп. д. № 271/2012 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, и са присъдени разноски по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно предвид 1 постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди всичките им възражения и се е отклонил от константната практика на ВКС. Изтъкват, че по делото не е установено иницииралият изпълнителното производство цесионер да е бил упълномощен да уведоми длъжниците за настъпилата промяна на страната на кредитора.

Сочат, че не са уведомени за цесията преди образуване на изпълнителното производство, каквото е изискването на закона, нито в хода на изпълнението, а извода на съда, че това е станало в настоящото производство, намират за противен на константната практика, че прехвърлянето има действие за длъжниците от датата на уведомяването им от цедента. Оспорват съдебният изпълнител да може да уведоми надлежно длъжниците за цесията. Сочат, че цялото изпълнение, инициирано от ненадлежно легитимирано лице, е незаконосъобразно. По тези доводи считат предявените от тях искове за основателни и молят въззивното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете им да бъдат уважени. Претендират да им бъдат присъдени разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни във връзка с направеното възражение относно приложението на горецитираната задължителна и константна практика на ВКС?

2. Какви следва да бъдат правните последици за страните в настоящото производство при установени незаконосъобразни изпълнителни действия при липсата на уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като се има предвид, че сумите от публичната продан са преведени на новия кредитор, а не на стария кредитор?

3. Допустимо ли е извършването на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от лице, различно от предишния кредитор /цедента/ или от упълномощено от него лице, за да предизвика действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и на кого е следвало да бъдат преведени сумите от проведената публична продан?

4. Следва ли съдебният изпълнител да отговаря за свои незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, по което липсват доказателства за представителна власт на взискателя?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Банка ДСК“ АД, оспорва касационните жалби като неоснователни. Излага, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като намира, че поставените от касаторите въпроси не са относими към изводите на въззивния съд. Поддържа, че правилно въззивният съд е приел сезиралите го искове за неоснователни. Оспорва оплакванията на касаторите, че не са уведомени за процесната цесия, като сочи, че по делото са събрани множество доказателства, които установяват обратното. Споделя изводите на 2 въззивния съд, че евентуалната липса на уведомление няма за последица неоснователното обогатяване на взискателя, който е легитимиран кредитор по силата на сключения договор за цесия. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът по касация, Министерство на правосъдието, изтъква, че липсва формулиран от касаторите въпрос, който да е от значение за съдебния спор, поради което моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Третото лице помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието – Б. И. С., моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като поддържа, че формулираните от касаторите въпроси представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение и не могат да обосноват допускането на касационен контрол. По същество оспорва доводите на касаторите по депозираната касационна жалба, като подчертава, че по тяхна жалба е осъществен съдебен контрол за законосъобразност на извършеното разпределение на постъпилата от публичната продан сума и не се установяват незаконосъобразни действия по изпълнението, нито търпени от ищците имуществени вреди. По тези доводи моли касационно обжалване да не бъде допуснато, а ако бъде допуснато въззивното решение да бъде потвърдено като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че по делото не е спорно, че по гр. д. № 3592/2011 г. РС - Кюстендил е издал заповед за изпълнение на 22.11.2011 г. и изпълнителен лист на 30.11.2011 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищците за сумата 97 667,60 лв. - главница, 23 853,04 лв. - лихва, 262,91 лв. - такси, законна лихва от 21.11.2011 г., 2 435,67 лв. такси и 667,84 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като претенциите са основани на договор за кредит от 03.08.2007 г., както и че с договор от 25.01.2012 г. „Банка ДСК“ АД е продала вземанията на „ОТП Факторинг България“ ЕООД за цена от 58 580, 22 лв. и изрично е упълномощила цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето. Намерил е, че в изпълнение на това правомощие едноличното дружество е изпратило до длъжниците уведомителни писма (л. 103 и сл.), като от известията за доставяне е видно, че уведомлението за цесията до К. Р. е върнато като непотърсено на 20.03.2012 г., до Е. Р. е върнато с отбелязване за непълен адрес на 05.03.2012 г., а до К. Р. – с отбелязване на 01.03.2012 г., че лицето се е преместило на друг адрес. Отчел е, че в общите условия към договора за кредит е предвидено, че при всяка промяна на местоживеене длъжниците следва да уведомят банката – чл. 13.10.

Въззивният съд е посочил, че с молба от 19.12.2012 г. „ОТП Факторинг 3

България“ ЕООД е сезирал ДСИ при РС - Кюстендил и въз основа на изпълнителния лист и договора за цесия, които са приложени към молбата, е образувано изп. д. № 271/2012 г. по описа на ДСИ Б. Стойков, впоследствие присъединено към изп. д. № 111/2012 г. Счел е, че по образуваното изпълнително дело К. Р. (л. 39 от приложението) е била уведомена за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 14.01.2013 г., а останалите длъжници не са били намерени на адресите при еднократно посещение и уведомлението е било залепено на 10.01.2013 г. Съобразил е, че възбраненият на 13.10.2014 г. ипотекиран имот (собственост на Младен Ризов, осъществяващ търговска дейност под фирма ЕТ „Младен Ризов – Мак Доналд“) е описан на 19.11.2014 г., като данъчната оценка на имота е в размер на 174 430 лв. Отчел е, че е проведена първа публична продан за периода от 16.02.2015 г. до 16.03.2015 г. при експертна пазарна оценка по заключение на вещо лице в размер на 312 200 лв. и определена началната цена по публичната продан – 234 150 лв. (312 200 лв. - 25 % = 234 150 лв.) Посочил е, че тъй като проданта е обявена за нестанала, по искане на взискателя е насрочена втора публична продан (22.05.2015 г. до 22.06.2015 г.) при начална цена в размер на 187 320 лв. (234 150 лв. – 20 % = 187 320), на която продан не се е явил наддавач. Съобразил е, че с молба от 02.07.2015 г. взискателят е поискал насрочване на нова публична продан, която е обявена за периода от 10.08.2015 г. до 10.09.2015 г. при начална цена в размер на 168 588 лв., представляваща предходната цена, намалена с 10%, като имотът е закупен на цена от 171 000 лв. и възложен с постановление от 17.09 2015 г. (влязло в сила на 16.10.2015 г.). Допълнил е, че разпределението на сумите, постъпили при ДСИ, е потвърдено с решение на съда.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е подчертал, че по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД ищците се домогват да докажат, че получените от публичната продан средства са постъпили по сметка на взискател, който не е бил материалноправно легитимиран да получи плащането и поради това се е обогатил неоснователно за сметка на длъжниците, черпейки аргументи от възражението, че цесията не е им е била надлежно съобщена. Посочил е, че съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Намерил е, че по силата на сключения договор за цесия (25.01.2012 г.) цесионерът е придобил вземането.

Допълнил е, че за да има действие спрямо длъжника, цесията следва да му бъде съобщена, като в случая цесионерът е упълномощен изрично от името на цедента да уведоми длъжниците съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Подчертал е, че законът не съдържа ограничение относно начина на узнаване на извършената цесия, доколкото целта на уведомяването е длъжникът да бъде надлежно осведомен от своя кредитор, че следва да изпълни задължението валидно на нов кредитор. Отчел е, че новият кредитор е изпратил писма до длъжниците, но никое от тях не е било уведомено редовно – пратките са върнати с отбелязване, че са непотърсени, адресът е непълен или лицето е напуснало адреса. Счел е, че от приложените договор за кредит и общи условия на банката не може да се направи извод за наличие на 4 уговорки за фингирано връчване. Намерил е, че и от данните по изпълнителното дело, не може да бъде обоснован извод, че длъжниците са били надлежно уведомени за договора за цесия, доколкото липсват данни към изпращаните до тях съобщения да са били прилагани преписи от договора за цесия или изявления от цесионера от името на цедента, че е настъпила промяна в кредитора. Изтъкнал е, че това обстоятелство не рефлектира нито върху съществуването на тяхното задължение, нито върху погасителния ефект на извършеното плащане в хода на изпълнителния процес. Подчертал е, че уведомяването на длъжника за сторената цесия по правило е установено в интерес на същия с оглед необходимостта от яснота на кой кредитор той следва да изпълни с погасителен ефект, като в случая се установява плащане в полза на новия кредитор – цесионер, и липсва плащане в полза на стария кредитор – банката-цедент, поради което е намерил, че е налице плащане на правно основание и няма причина да се задължи „ОТП Факторинг България“ ЕООД (заместен в процеса от „Банка ДСК“ АД) да върне получените суми.