Решение № 66 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000532 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на „Въглища Перник“ООД /н/, чрез синдика Р. А. и адв.В. В. от САК насочена против Решение № 57/29.11.2023 г., постановено по т.д. № 44/2022 г. по описа на ОС Перник, с което са отхвърлени предявените в условието на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване от въззивното дружество против ответниците С. Б. С., Ю. М. – С., А. В. Л. и С.

Х. Х. искове с правно основание чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.06.2020 г., поради накърняване на добрите нрави, както и на предявения в условието на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за обявяване на същия договор за нищожен, поради неговата привидност, вкл .е отхвърлен предявения в условието на пасивно субективно съединяване иск с правно основание чл.108 ЗС против ответника Н. М. Г..

Във въззивната жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на относимия към казуса материален закон, довело и до необоснованост, както и поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в еднострА. и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и в отказ на първоинстанционния съд да допусне своевременно поискани от въззивниците и относими към предмета на спора доказателства.

По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по съществото на спора се постанови пълно отхвърляне на предявения иск.

Отговор по въззивната жалба са подали ответниците Н. Г., чрез адв. В. Г. от САК, С.

С., чрез адв.Е. К. от САК и съвместно Ю. М., А. Л. и С. Х., чрез адв.И. С. от САК.

Във всеки един от тях доводите за неправилност на първоинстанционното решение се оспорват.

Пред настоящата инстанция е допуснато събирането на нови доказателства.

1

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Перник е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове от „Въглища - Перник" ООД, чрез временния синдик Р. И. А. и упълномощения адв. В. В. от САК против С. Б. С., Ю. М. – С., А. В. Л. и С. Х. Х., с искове по чл. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, както и срещу Н. М. Г. с иск по чл. 108 от ЗС.

Поддържано е в исковата молба срещу ищцовото дружество да е открито производство по несъстоятелност с Решение от 28.10.2021 г., постановено по т.д. № 39/2021 год. по описа на ОС Перник с начална дата на неплатежоспособността - 26.02.2021 г.

Твърдяло се е на 16.03.2020 г. да е сключен договор за покупко – продажба, с който „Въглища - Перник" ООД се е разпоредило в полза на ответниците С. Б. С. и А. В. Л., които към този момент били в брак с ответниците Ю. М. - С. и С. Х. Х., със собствен поземлен имот, намиращ се в землището на гр. Перник, Община Перник, представляващ имот с идентификатор № ***, с площ от 157 237 кв.м, за сумата от 50 000 хиляди лева.

След открИ.е на производството по несъстоятелност на ищцовото дружество и вписване на решението по чл. 630 ТЗ била извършена последваща разпоредителна сделка от купувачите на имота - договор за покупко - продажба, въз основа на който собственик на недвижимият имот станал Н. М. Г..

Поддържано е приложенията към първата от сделките - тази от 16.03.2020 г., като доказателство бил посочен и протокол от общо събрание на дружеството, на което са взети решения, без да се сочат регистрационни номера на осъществена заверка на подписите и съдържанието на протокола. Не била ясна и датата на протокола от Общото събрание, предвид че към датата на изповядване на сделката /19.03.2020 г./ за отчуждаване на недвижимия имот било необходимо протоколът от общото събрание на съдружниците да е със заверени подписи и съдържание.

На отделно основание се твърди да липсват доказателства за плащане на цената по договора от страна на купувачите /за превод по банков път на посочената в нотариалния акт продажна цена/, в каквато насока било изявлението на управителя на дружеството продавач.

Допълнително се поддържа посочената в нот.акт продажна цена е в пъти по – ниска от действителната пазарна цена.

Още повече, че била налице декларация от управителя на „Въглища – Перник“ ООД Н. К., според която дружеството не желае да продаде недвижимия имот на купувачите, нито купувачите по нотариалния акт желаят да го закупят. Последното доказвало наличието на абсолютна симулация на процесния договор за покупко – продажба.

Предвид не тези твърдения се поддържа договорът за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 66, том I, peг. № 456 дело № 61/2020 год. на нотариус Н. З., peг. № ***, , сключен между Г. М. С., в качеството му на представляващ и управител на „Въглища - Перник" ООД, като продавач, и С. Б. С. и А. В. Л. - купувачи, да е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 40 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.

Затова и имотите, предмет на сделките от 16.03.2020 год. и от 19.11.2021 год. се владеели без правно основание от трети лица, различни от „Въглища - Перник“ ООД.

Ответникът по иска по чл.108 ЗС - Н. Г., не станал собственик на имота, тъй като неговите праводатели С. Б. С., Ю. М. - С., А. В. Л. и С. Х. Х. не са придобили правото на собственост поради причина, че продажбата, обективирана в процесния нотариалния акт, нямала вещно - прехвърлително действие.

Поискано е от съда да прогласи нищожността на договора за покупко- продажба от 16.03.2020 г., поради противоречието му на добрите нрави, а в условието на евентуалност поради неговата привидност, при абсолютна симулация - на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр.5 ЗЗД.

При уважаване не един от двата иска - в условието на евентуалност, е предявен и иск по чл.108 ЗС против Н. М. Г., с който е поискано същият да бъде осъден да предаде владението на процесния поземления имот на ищцовото дружество.

2

Всеки един от ответниците е депозирал самостоятелен отговор на исковата молба.

В отговора си Ю. М. - С., чрез адв. А. К. К., е оспорила изцяло предявените искове по чл.26, ал.1, пр.3 и по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД.

Оспорва наличието на правен интерес у ищеца от предявяването им против първите четирима ответници, доколкото същите са се разпоредили с имота в полза на последния ответник.

Оспорва като недоказани твърденията за противоречие на първата от разпоредителните сделки с добрите нрави, поради нееквивалентността на престациите с доводи, че процесният имот представлява изоставена орна земя от седма категория и същият е в значителна степен увреден от извършвания въгледобив, което води до допълнително намаляване на неговата пазарна цена.

Оспорва като неоснователни твърденията покупната цена по сделката да не е платена и като ангажира писмени доказателства - платежни нареждания за противното, твърди цената била платена изцяло. Този факт се установявал и от представената от самия ищец счетоводна справка, според която същият получил плащания в размер на 50 000 лв., за които издал фактури за двете суми от 25 000 лв. / с № 1000013888 и № 1000013889/.

Оспорва като недоказани твърденията за абсолютна симулация на същата сделка и поддържа основното доказателство за тези твърдения на ищеца да е съставената от самия него декларация, датирана 09.10.2020 г., с посочено авторство от Н. М. К. - управител на дружеството.

Оспорва доводите решението на Общото събрание на дружеството за отчуждаване на имота да не отговаря на изискването за форма на чл. 137, ал. 4 ТЗ и поддържа такова решение да не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган.

Идентични съображения са развити в отговорите на исковата молба от страна на ответниците С. Б. С., чрез адв. Е. Д. К., А. В. Л., чрез адв.И. С. С. и С. Х. Х., също чрез адв.

И. С. С.,.

От тях в отговора на А. Л. допълнително се изтъква, че декларацията от Н. К. е дотолкова вътрешно противоречива, че волята в нея не може да бъде тълкувана - от една страна в нея се говори за абсолютна симулация, а от друга страна - в последния параграф се говори за “обратно прехвърляне” на недвижимия имот след “заплащане на сумата от 50 000 лв”, като използването на последното понятие след “заплащане на сума” говори за наличието на продажба с уговорка за изкупуване съгласно чл. 333 от Търговския закон.

Такава в случая обаче не е налице, като страните не са имали воля за такава.

В отговора на С. Х. е изтъкнат и довод, че от приложения към него Протокол от общото събрание на ищцовото дружество се установява към момента на продажбата дружеството - продавач да е имало належаща нужда от ликвидни средства за финансиране на дейността си, като допълва, че в протокола от обсъжданията не са посочени условията и да са определени границите на продажната цена. Намира, че независимо от това дали протоколът от Общото събрание на дружеството отговаря на изискванията за форма, същият е доказателство за текущото състояние на дружеството и неговите нужди към този момент, поради което е релевантен за тълкуването на волята на ищеца.

В отговора си на исковата молба ответникът Н. М. Г., е оспорил предявеният против него ревандикационен иск, като неоснователен.

Не е оспорил фактическите твърдения в исковата молба да е закупил от праводателите си - първите четирима ответници, процесния имот.

Оспорил е твърденията за нищожност на легитимиращата праводателите му като собственици на имота сделка, поради противоречието й с добрите нрави - нееквивалентност на престациите, поради занижена продажна цена, както и поради привидност на договора.

Оспорил е достоверността на декларацията с дата 09.10.2020 г. на управителя Н. М. К. с твърдения същата да не е съставена на сочената дата, а по - късно, и единствено с цел използването й в производството по настоящото дело. Отделно към датата на сключване на 3

Договора от 16.03.2020 г. Н. М. К. не е бил управител на „Въглища - Перник“ ООД или съдружник в същото дружество, за да знае каква е била волята на страните при сключване на сделката.

В разменените допълнителна искова молба и отговори на същата страните не са заявили различни от вече изложените твърдения и доводи в първоначално подадените такива.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалби, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими като предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от обжалваното решение в неговата цялост.

След самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства въззивната инстанция в решаващият състав намира за изцяло споделими крайните изводи и изложените в тяхна подкрепа мотиви на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, като за избягване на излишното им приповтаряне им препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с формулираните във въззивната жалба оплаквания, излага и следното:

Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба не са наведени твърдения за факти, попадащи в хипотезата на специалния отменителен иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, нито е формулиран съответен на тях петитум, вкл. при съобразяване от изложените твърдения и конкретизираното искане към съда, въззивната инстанция приема ищецът да е обосновал единствено правен интерес от предявяване на исковете по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и по чл.26, ал.2, пред.пето ЗЗД. Като е приел същата правна квалификация на заявените претенции първоинстанционният съд е действал при стриктно приложение на съдопроизводствените правила, а при разрешаването на повдигнатия пред него правен спор е приложил точно относимия материален закон.