Решение № 147 от 29.12.2020, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Кърджали , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Веселина А. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен А. Александров

Кирил М. Димов

Петя Х. Михайлова като разгледа докладваното от Пламен А. Александров Въззивно гражданско дело № 20205100500220 по описа за 2020 година

С решение № 151 от 22.07.2020 г., постановено по гр. д. № 518/ 2019 г.,Районен съд – М. е признал за установено по отношение на Д. Р. С. от **********, че Х. М., бивш гражданин на Република България, с имена в Република България – Ю. С. М. и А. С. М., понастоящем гражданин и живущ в Република **********е собственик на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот V с пл. № 241, находящ се в кв. 12 по плана на с.Д., целият с площ от 500 кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 100 кв. м. и разгъната застроена площ от 200 кв. м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и две стаи и салон на втория етаж, при посочени граници, и е осъдил Д. Р. С. да отстъпи собствеността и да предаде владението на посочения недвижим имот на Х. М., бивш гражданин на Република България, с имена в Република България – Ю. С. М. и А. С. М., понастоящем гражданин и живущ в Република **********на основание чл. 108 от ЗС. С решението си съдът е осъдил Д. Р. С. да заплати на Х. М. разноски по делото в размер на 1 059 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. Р.

1

С., който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок като неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, събраните по делото доказателства и необосновано. Излагат се съображения, че въззивникът е придобил имота по давност, като е владял същия от 1984 г. спокойно, явно и необезпокоявано. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа жалбата си.

Въззиваемият Х. М., бивш гражданин на Република България, понастоящем гражданин на Република **********чрез своя представител по пълномощие, е подал писмен отговор, в който излага съборажения за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, оспорва жалба по изложените в отговора съображения. Моли съда да потвърди атакуваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от Х. М., бивш гражданин на Република България, понастоящем гражданин на Република **********срещу Д. Р. С. ревандикационен иск за собственост на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот V с пл. № 241, находящ се в кв. 12 по плана на с.Д., целият с площ от 500 кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 100 кв. м. и разгъната застроена площ от 200 кв. м., състояща се от две стаи и салон на първия етаж и две стаи и салон на втория етаж, при посочени граници.

Установено е, че ищецът Х. М. (въззиваем в тази инстанция) е бил в Република България с имената А. С. М. и Ю. С. М.), както и че на 23.08.1971 г., с нотариален акт № 158, дело № 277/1971 г. по описа на М.ски районен съдия, е закупил процесния недвижим имот, представляващ парцел V с пл. № 241 в кв. 12 от 500 кв. м., заедно с построената в този парцел къща на два 2 етажа.

Във връзка с горното и с оглед довода на ответника, релевиран в отговора на исковата молба и поддържан във въззивната жалба, спорно по делото е единствено придобил ли е ответникът въз основа на давностно владение собствеността върху процесния поземлен имот и построената в него жилищна сграда на два етажа. В тази връзка, ответникът твърди, че от 1984 г. живее в процесния имот, като сградата е ползвана и от брат му до 2018 г., когато последния е починал, както и че владението му над имота е непрекъснато във времето, спокойно и необезпокоявано, което било известно на ищеца, тъй като получил пари за имота.

Разпитаният по делото свидетел М. М. сочи в своите показания, че ответникът Дж. живее в с. Д. в къщата на бай Х. (ищеца по делото) на първия етаж, като чул, че ищецът го пуснал да живее там под наем заедно с неговия брат Х., който починал. Знаел, че ищецът идвал в Република България и като идвал отсядал на втория етаж на къщата и при роднини. Сочи също така, че ищецът живее в Република Турция от 1985 г., като е оставил къщата на ответника Дж. и неговия брат от доста години, от 1991 – 1992 година.

Откакто те бил там ищецът не е водил дела и не се е обръщал към полицията.

Свидетелят Х. М., втори братовчед на ищеца, сочи, че живее в с. Г. и., на 6-7 километра от с. Д.. От ищеца чул, че имало двама наематели на първия етаж. Когато ищецът си идвал в страната понякога оставал на втория етаж, понякога у свидетеля, като от 2 000 години си идвал по – често, може би почти всяка година. Установява, че ищецът е в чужбина от 1984 г., като не знае от кога двамата братя (ответникът и неговия брат) са в процесния имот.

Разпитаният по делото свидетел А. С. установява, че живее в с. Д., познавал ответника Дж., с когото заедно израснали и му е комшия. Знаел, че още преди 1989 г. ищецът се е изселил в Република **********като ответникът Дж. живеел в процесната къща от 1986 г. заедно с майка му, есстра му, брат му и племенника му. Твърди, че ищецът Х. продал къщата на последните, за което дал пълномощно на Н., който бил племенник на ответника Дж. и неговия брат Х.. Твърди, че къщата била продадена за 128 000 лева тогавашни пари на ответника Дж. и неговия брат, като парите били дадени пред свидетели – Н. и М., които починали. Лично чул от 3 ответника и неговия брат, че били купили къщата за 128 000 лева. Твърди, че ищецът Х. от 1986 г. не е идвал в Република България и не го е виждал да идва в процесния имот. От 1986 година ответникът Дж. живеел в къщата, полагал грижи за нея, обработвал двора и колкото е имал възможност я е ремонтирал. Твърди, че ищецът Х. е напуснал Република България през 19841985 година, като избягал нелегално през Република Гърция. Разбрал, че после ищецът е дал пълномощно, което видял впоследствие. Сумата била дадена през периода 1990-1996 г., през който период бил учител в с. Д..

По делото е разпитан като свидетел и З. М., живущ в с. Д. и съсед на ответника Дж.. Твърди, че ответникът живеел в процесната къща от 30-35 години, като в нея живеели и брат му и сестри. Оттогава не е напускал имота и никой не го е притеснявал. Ответникът полагал грижи за имота, имал оградено дворче, къщата била ремонтирана. Освен него друг нямал ключ за къщата. Чул, че лице на име М. купил от ищеца Х. тази къща за братята – ответникът Дж. и брат му. Ищецът избягал от Република България в Република Турция през 1984 г. и отгогава свидетелят не го е виждал. Чул също, че ищецът бил дал пълномощно на лице на име Н., който също им е бил комшия, в полза на М., който бил племенник на ответника Дж. и брат му Х., но Н. починал.

Разпитаният по делото свидетел Ф. Ф., живущ в с. Д., установява, че ответникът Дж. живее в процесната къща от 1986-1987 г., като тогава живеели цялото му семейство. Не е чувал някой да има претенции за тази къща. Когато пристигнал от Република Турция свидетелят чул от ответника Дж., че през 1995 г. той и неговия брат Х. купили къщата от ищеца. През 1992 г. свидетелят напуснал Република България, но от 2008 г. отново е в страната.

От назначената пред първонистанционния съд съдебно – техническа ексспертиза се установява, че на процесната сграда няма извършвани ремонтни работи и подобрения, с изключение на поставени два процореца от алуминиева дограма и изградена преградна стена на първия етаж от тухли, която затваря първия етаж, като го отделя като самостоятелен от втория етаж.

По сведение на ответника в първоинстанционното производство Дж. С. той е поставил двата прозореца от алуминиева дограма и задено с брат си 4 изградили преградната стена на първия етаж.

По делото са представени и приети като доказателство 2 броя справки за задължения по години за данък сгради и такса битови отпадъци-за периода от 1998 г. до 2011 г. на името на Ю. С. М. и за периода от 2011 г. до 2019 г. на името на А. С. М. (имената на ищеца в Република България). Видно от първата справка, за периода от 1998 г. до 2011 г. не са платени начислените данък сгради, такса битови отпадъци и съответните лихви, а видно от втората справка, касаеща периода от 2011 г. до 2019 г., първото плащане за дължимите данъци, такси и лихви за имота е извършено на 10.10.2016 г., като от справката не се установява кой е извършил плащането. В тази връзка, неправилен е извода на първоинстанционния съд за заплатени през годините именно от ищеца дължими данъци и такси за процесния имот, доколкото от цитираните две справки се установява, че за периода от 1998 г. до 2011 г. такива не са били платени, а за дължимите от 2011 г. до 2019 г. данъци и такси е направено плащане едва през 2016 г., като по делото не се установява от кого е плащането.

По делото е представено като доказателство и заверено копие от нотариално заверено пълномощно, видно от което през 1995 г. Ю. С. М.

(имената на ищеца в Република България) и А. (цялото име не се чете) Ю. М. упълномощават Н. А. М. да продаде от тяхно име и за тяхна сметка недвижимия им имот, находящ се в с. Д. и представляващ парцел V пл. № 241, кв. 12 от 500 кв. м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон на всеки от етажите, в полза на М. Р.

С..

От разпитаните по делото свидетели, в това число и от посочените от ищеца Х. М. (въззиваем) такива, се установява, че същият е напуснал Република България през 1984-1985 г. и оттогава се е установил да живее в Република Турция. В тази връзка самият ищец сочи, че понастоящем е гражданин на Република Турция и е бивш гражданин на Република България, т.е. изгубил е българското си гражданство. Показанията на свидетелите опровергават по един несъмнен начин твърдението на ищеца в исковата молба, че от 2000 г. живее преимуществено в Република Турция. От показанията на свидетелите А. С., З. М. и Ф. Ф. се установява също така, че от 5

1986-1987 г. ответникът Дж. С. живее в процесния имот, като първоначално е живял заедно с неговата майка, сестра и брат, а по-късно само с брат си Х., починал впоследствие. Не е спорно по делото, че ответникът Дж. С. живее в процесния имот и понастоящем.

Във връзка с гореизложеното, съдът не кредитира показанията на свидетелите М. М. и Х. М. в частта им, с която сочат, че ищецът Х. М. е пуснал ответникът Дж. С. и неговия брат да живеят под наем на първия етаж в процесната къща. На първо място, свидетелите нямат преки впечатления, а сочат, че са чули за това, като св. Х. М. е чул от ищеца. На следващо място, показанията на свидетелите в тази им част се опровергават от установеното по делото, че още от 1986-1987 г. ответникът Дж. С. живее в процесната къща, а ищецът е избягал в Република Турция през 1984-1985 г. Впрочем, показанията на свидетеля М. М. са и противоречиви, доколкото същият сочи, че ищецът е оставил къщата на ответника Дж. и брат му от доста години, може би от 1991-1992 г.

Съдът не кредитира и показанията на тези свидетели в частта им, с която сочат, че когато ищецът си идвал в Република България е отсядал на втория етаж в къщата. В тази им част показанията на свидетелите М. М. и Х.

М. противоречат на показанията на свидетелите А. С., З. М. и Ф. Ф., които живеят в с. Д., като първите двама живеят в съседство с процесния имот, и които установяват, че не са виждали ищеца да е идвал в имота в с. Д..

Свидетелят З. М. сочи, че освен Дж. С. и брат му, друг не е имал ключ за къщата. Освен това, относно показанията на свидетелите М. М. и Х. М. в тази им част, съдът отчита родствената връзка на свидетеля Х. М. и евентуалната му заинтересованост, както и обстоятелството, че същият живее в друго село – с. Г. и., а не в с. Д., а свидетелят М. М. понастоящем живее в Република Турция.