Решение № 5586 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5586 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20241100501231 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Топлофикация- София“ ЕАД, срещу Разпореждане от 05.12.2023г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20239210402136 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, само за разликата над сумата от 200 лева до размер на сумата от 480 лева, представляващи редуциран размер на разноските за процесуално представителство на взискателя.

Жалбоподателят в качеството на длъжник по изпълнението поддържа твърдение, че размерът на разноските, изразяващи се във възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, които били възложени в негова тежест, са прекомерни. Според жалбоподателя, точно такъв извод се налагал, като се отчитат установените минимални размери на адвокатските възнаграждения и очевидната липса на правна и фактическа сложност на процесуалните действия, които били извършени в рамките на изпълнителното производство от страна на взискателя. При това, моли за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител, с което последният е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за процесуално представителство в изпълнителния процес, в частта за разликата над минимално установения размер от 200 лева до редуцирания размер от 480 лева. Претендира за осъждане на взискателя да му заплати 1 разноските за настоящото производство.

Насрещната страна по жалбата – Адвокатско дружество „М.“ с БУЛСТАТ ****, която е процесуално легитимирана в качеството на взискател в изпълнителния процес, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа твърдение, че разноските за процесуално представителство били заплатени още преди образуване на изпълнителното дело и размерът им бил съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения не само за образуване, но и за водене на изпълнително дело. Размерът на разноските не бил прекомерен, тъй като възнаграждението било съобразено с ангажимента на адвоката да представлява взискателя не само за образуване на изпълнителното дело, а и за отделни действия на процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на жалбата. При това, насрещната страна по жалбата релевира изрично доводи, че независимо от изхода на настоящото частно производство, според константната практика на ВКС на РБ - разноски в процедурата по чл. 248 от ГПК не се дължат и не следва да се присъждат.

В дадените пред съда писмено становище, съдебният изпълнител ЧСИ С.П. с рег. № 921при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд поддържа становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата, доколкото обжалваното постановление било съобразено не само с нормативно установените изисквания за минималните размери на разноските, които се дължат в изпълнителното производство и с доказателства за фактически изплатена сума на адвокатски хонорар в размер от 690 лева, но и с фактически извършените процесуални усилия от страна на процесуалния представител на взискателя, с чиято помощ не само било образувано изпълнителното дело, но също така били извършвани и конкретни изпълнителни действия /били посочвани конкретни изпълнителни способи/.

Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20239210402136 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 790 при КЧСИ съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Адвокатско дружество „М.“ с БУЛСТАТ **** /взискател за парично притезание/ срещу „Топлофикация- София“ ЕАД /длъжник по изпълнението/, въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2023г. издаден по гр.д. № 19216/21г. съгласно описа на Софийски районен съд.

На стр. 3 от изпълнителното дело са представени Договор за процесуално представителство и пълномощно, чието съдържание предвижда задължение на представлявания да заплати за услугата по процесуално представителство сумата от 690 лева. Документът съдържа клауза, според която сумата е заплатена в по банков път, а платежното нареждане е приложено на стр.4 от изпълнителното дело.

С молба вх. № 405387 от 20.11.2023г., която е приложена на стр.6 от изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя е посочил изпълнителен способ.

На 21.11.2023г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на задължението за заплащане на разноски, възлизащи на 690 лева за 2 процесуално представителство в изпълнителния процес.

На 29.11.2023г. „Топлофикация- София“ ЕАД /длъжник по изпълнението/ е депозирала пред съдебния изпълнител възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдържащо искане за редукция на разноските за процесуално представителство на взискателя, до минималния размер от 200 лева.

С обжалваното Постановление, което е обективирано в съобщение изх. № 39715/05.12.2023г., съдебният изпълнител е уважил частично възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20239210402136 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, редуцирайки сумата на разноските от 690 лева на 480 лева.

Споменатото постановление е връчено на длъжника и обжалвано от него в предвидения от чл.436, ал.1 от ГПК срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу подлежащо на обжалване постановление на съдебен изпълнител.

Разгледана по същество, подадената жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Разноските, които взискателят има право да получи в рамките на изпълнителното производство са нормативно регламентирани като минимум. Това означава, че е налице минимална стойностна граница, която не може да бъде преминавана, дори при изпълнителни дела, които се отличават със съвсем минимална правна и фактическа сложност.

При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл. 78, ал.5 от ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да прецени, дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия по конкретното изпълнително дело.

В конкретния случай - при определяне на размера на дължимите разноски за възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – точното приложение на разпоредбите на чл. 10, т.1 от НМРАВ определят минимално възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200 лева, като се има предвид факта, че процесуалният представител е подписал само молба за образуване на изпълнителното дело. Извършените от процесуалния представител на взискателя фактически и правни действия са част от естествените и минимални по естество и обем процесуални действия за образуване на изпълнително дело. Тези действия очевидно се вместват смислово и фактически в понятито „образуване на изпълнително дело“ и поради това, съдът счита, че за извършването им не се дължи по- голямо от минималното възнаграждение на процесуалния представител. Наред с това обаче, следва да се отбележи, че упълномощения от взискателя процесуален представител е извършил също и процесуални действия, насочени към реализиране на 3 изпълняемото право. Доколкото материалният интерес по изпълнителното дело, към момента на образуването му възлиза на 4517, 46 лева, то общият минимален размер на адвокатското възнаграждение би следвало да бъде не по- нисък от 375, 87 лева.

Мотивиран от горните изводи, съдът приема, че направените разноски за процесуално представителство законосъобразно и правилно са били редуцирани, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК до размера на сумата от 480 лева.

При този изход на спора, нито една от страните не е легитимирана да получи разноски за настоящия процес, чиито единствен предмет е спор относно направените съдебни разноски. В този смисъл се развива константната практика на съдилищата и задължителната практика на ВКС на РБ.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Топлофикация- София“ ЕАД с ЕИК 831609046 и адрес гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Разпореждане от 05.12.2023г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20239210402136 съгласно описа на ЧСИ С.П. с рег. № 921 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, в частта - за разликата над сумата от 200 лева до 480 лева, представляващи редуциран размер на разноските за процесуално представителство на взискателя Адвокатско дружество „М.“ с БУЛСТАТ **** и адрес- гр. София, ул. ****.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4