Протокол № 4565 от 10.10.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4565 гр. София, 06.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антон Н. Урумов

Съдебни

Радина Св. Стоянова заседатели: Пламен П. Гигов при участието на секретаря Александра Огн. Величкова и прокурора К. Д. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Антон Н. Урумов Наказателно дело от общ характер № 20231100202217 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ К. Т. Т. – редовно призован се явява лично.

За него се явява адв. М. Л. - упълномощен защитник и адв. К. от САК с пълномощно по делото.

В залата се явява се юрисконсулт – Л. И., упълномощен от министъра на финансите, с пълномощно по делото.

СТАНОВИЩЕ ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

ПРОКУРОРЪТ: Искът е своевременно предявен, допустим е, няма пречки да бъде приет за съвместно разглеждане в един процес, считам че разглеждането на гражданския иск няма да затрудни наказателния процес.

ЮК И.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни заседатели, поддържам становището на прокуратурата. Моля да приемете за съвместно разглеждане така предявения граждански иск.

АДВ. Л.: Считам, че на първо място гражданският иск не следва да бъде приет за съвместно разглеждане на няколко основания. Като на първо място това е така, тъй като и последния предявен от държавата граждански иск касае период, който е по стария ОА, преди неговото коригиране. Респективно няма съответсвие между гражданския иск и повдигнатото обвинение каквото трябва да има.

Изненадан съм от ЮК на Министерство на финансите, че въпреки че стана дума в предходно съдебно заседание и това е отразено в протокола днес не предявява нов, а си поддържа онзи който който е несъответен на актуакното обвинение. Виждам, че и прокурорът не е разбрал, което впрочем 1 не е изненада за мен.

Алтернативно ако не приемем този довод, който впрочем е и основание за недаване ход на делото, тъй като реално са нарушени правата на държавата, защото на тях им е връчен стар ОА в актуалното дело. Но ако не приемете тези аргументи, моля да не бъде допуснат за разглеждане по изложените в предходното разпоредително заседание, аргументи които вие възприехте, а именно че с предявения граждански иск държавата претендира два пъти едно и също нещо за което същата със съответни производства по ДОПК, така се твърди в ОА, е установила тези вземания и това е редът за претендирането и събирането й.

И на второ място с оглед обстоятелствата по делото очевидно е че разглеждането на такъв иск ще затрудни наказателното производство, тъй като дадохте възможност за изразяване на становище по граждански иск, той не бива да бъде допуснат и защото ОА на който се основават и би трябвало да се основават, т.е. сегашният ОА, самият той страда от нередовности за които ще говорим в разпоредителното заседание. Но съвсем накратко, прокуратурата не е успяла, аз на нейно място бих привлякал юрист-консулта, да вземат да поработят заедно, да направи издържано повествование в хронологическа последователност и логическа на една дейност, която се приписва на подсъдимия.

В този смисъл не следва да бъде допуснат за съвместно разглеждане, а делото да бъде отложено, за да се даде възможност на Министерство на финансите да упражни правата си.

АДВ. К.: Присъединявам се към адв. Л.. Нямам допълнителни съображения.

ПОДС. Т.: Съгласен съм с думите на адв. Л.. Присъедниявам се. Нямам допълнителни съображения.

СЪДЪТ, след изслушване становищата на страните, намира че гражданският иск действително е предявен своевременно, но така направеното искане за конституиране като страна в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение, поради обстоятелството, че същият обективно би затруднил разглеждане на настоящото производство и би довел до необоснованото отлагане на делото.

Изложените от страна на защитата доводи касаещи нередовната процедура по призоваване на повереника на МФ не се споделят от настоящия съдебен състав, доколкото в рамките на разпоредителното заседание съдът не е задължен да връчва обвинителни книжа на пострадалите или ощетени юридически лица, като същите разполагат с предоставената им от закона възможност, да проявят процесуална активност и да се снабдят с необходимите материали по делото, с оглед на което да могат да предявят своевременно претендираните с граждански иск претърпени вреди. Предвид на това,

2

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на министъра на финансите за конституирането му като граждански ищец в настоящото производство.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО

ЗАСЕДАНИЕ:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. Л.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ намира, че по делото не са налице процесуални пречки за разглеждането му днешното съдебно заседание и даване ход за провеждане на разпоредителното заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че настоящото наказателно дело е подсъдно на СГС, няма основание за прекратяване или спиране на производството, в досъдебната фаза не са допуснати каквито и да било нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита, на обвиняемия, до момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на специалните правила на НПК, нито като съкратено съдебно следствие, нито чрез сключване на споразумение, няма основание за разглеждане на делото при закрити врати и включването на резервни участници в наказателното производство, взети мерки за процесуална принуда няма на този етап от производството. Към момента нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да се насрочи съдебното заседание по общия ред, освен ако защитата и подсъдимият не направят искане за протичане по друг начин, по реда на особените правила на НПК.

АДВ. Л.: Уважаеми членове на съдебния състав, с оглед чл. 248, ал. 1, т.

3

3 от НПК посочвам, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават съществено процесуалните права на подсъдимия К. Т.. Това е така, независимо, че след предходното разпоредително заседание, в което защитата посочи значителен брой неясноти и противоречия в обвинителния акт, които бяха възприети от първоинстанцонния съд и потвърдени в голямата си част от въззивния, обвинителният акт беше коригиран в определени негови части.

Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК .

В обвинителният акт не са посочени твърдения за обективни факти, от които да следва, че подсъдимият е знаел, че издадените от „С.К.Ф.“ ЕООД фактури № 68/04.04.2013 г. и № 79/08.04.2013 г. са с невярно съдържание, което дефинитивно е необходимо с оглед субективната страна на престъплението и правото на защита на подсъдимия. Посоченото, че свидетелят В.П. не знае нищо за управлението на това дружество, че не знае дали това дружество е функционирало, както и че не е подписал процесните фактури, по никакъв начин не съдържа твърдение за факти, от които да се изведе знание у подсъдимия за тези факти. Нещо повече прокуратурата е премълчала тенденциозно дали по тези фактури „Т. Маш“ ЕООД е извършило плащане. В действителност, такова е било извършено, за което е издаден фискален бон, който е представен на подсъдимия, поради което той не е имало как да знае, че има нещо нередно с издадените фактури. Тъй като ОА продължава да страда от фактологичен дефицит по отношение предмета на доставката по тези фактури за защитата не е ясно по каква причина прокуратурата изведнъж говори за поставяне на рекламно-информационни елементи, монументалнодекоративни (кое от двете?) и то в София и Бургас. Коя фактура прокуратурата твърди, че е с място на изпълнение на доставката в София и коя в Бургас не можем да разберем, тъй като не са изложени твърдения. Не става ясно и какво отношение имат дружествата „Г. 07“ ЕООД и „В. 03“ ЕООД, за които се твърди, че нямат разрешения за поставяне на рекламноинформационни елементи (стр. 5, абзац 1 от ОА), а прокуратурата поддържа, че фактурите са издадени от „С.К.Ф.“ ЕООД. Липсата на разрешение за поставяне не означава, че фактически такива елементи не са поставени. Дали това е така, трябва да твърди и да установи по положителен начин прокуратурата, която вместо това си е позволила да посочи, че страните по сделката не представили доказателства, което конкретно подсъдимия не е длъжен да прави е едно наказателно производство с оглед доказателствената тежест и презумпцията за невинновност.

Не могат да служат за извеждане на субективната страна на приписаните на подсъдимия престъпления и въведените твърдения за неистински пълномощни, разписки, протоколи и др., които не са индивидузлизирани надлежно в ОА с издател, дата на издаване, предмет и др.

Препращането към доказателствата е абсолютно недопустимо, още повече при липса на индивидуализация, включително като местонахождение по 4 делото – том, лист и др. Азбучно правило е, че доказателствата служат за обосноваване на обвинеието, но не и за неговото изграждане, което се извършва чрез ясно, точно, конкретно и безпротиворечиво твърдение за наличие на факти, които следва да са изложени в логическо издържано повествование от държавното обвинение.

От фактологична недостстатъчност страда ОА и по отношение на фактура № 846/29.05.2013 г., за която се твърди, че е издадена от „В.М. 2012“ ЕООД и е получена от „Т. Маш“ ЕООД. Изложеното за тази фактура по никакъв начин не отразява знание у подсъдимия за някакви нередовности при нейното издаване. При това прокуратурата не поддържа, че фактурата не е подписана от свидетеля С.В., за чийто подпис експертизата сочи, че „вероятно не е положен“ от него. Наказателното-процесуално право не си служи с вероятности, а с конкретни и ясно установени факти. Защото в противен случай, ако аз твърдя, че прокурорът съставил ОА вероятно ми дължи много пари, всъщност какво ще приемем, че твърдя – че ми дължи пари или че не ми дължи?

И по отношение на тази фактура държавното обвинение поддържа, че престъплението се обосновава от налични по делото приемо-предавателни протоколи, но и те не са индивидузлизирани надлежно в ОА с издател, дата на издаване, предмет и др. Тук препращам към вече казаното за процесуалната стойност на доказателствата. Що се отнася до мястото на доставка на услугата, предмет на процесната фактура №846, тук нещата стават ужасяващи. Обвинението твърди, че в гр. София, ж.к. ******* ул.

„Обиколна“, до бл. 278, не са извършени строителни работи, тъй като там се намира административна сграда и паркинг на „О. – предпазни екипировки“ ЕООД. Блок 278 обаче има четири страни, поради което не става ясно защо прокуратурата приема, че това е мястото.

След приключване на предишното разпоредително заседание предложих на прокуратурата в съдебната зала да оправим тази гигантска грешка и да бъде извършен оглед на пространството около бл. 278, при който с просто око се вижда, че пред него, през ул. „Обиколна“ е бил и е наличен паркинг, на част от които е била изградена базата на дружеството, чрез което подсъдимият е осъществявал дейност и на която база е поставен асфалт, ограда и са извършени други строителни дейности през 2013 г. Без никаква връзка с фактура № 846/29.05.2013 г. обвинението посочва, че на управителя на „О. – предпазни екипировки“ ЕООД не са известни дружествата „В.М.

2012“ ЕООД, „Г. 07“ ЕООД и „В. 03“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „С.К.Ф.“ ЕООД и „Ф.С.К.“ ЕООД (стр. 8, последен абзац от ОА). Прокуратурата не е въвела нито едно твърдение, че някое от изброените дружества имат някакво отношение към тази фактура и доставката по нея, поради което намесването им без никакъв контекст създава неяснота, объркване и нарушава правото на защита на подсъдимия.

По същия начин стоят нещата и с изброените физически лица (стр. 9, 5 първи абзац от ОА), както и посочването на неиндивидуализарани доказателства (стр. 9, втори абзац от ОА).

Прокуратурата не твърди по ясен начин защо подсъдимият е знаел, че фактури № 182/25.06.2013 г. и № 198/27.06.2013 г., издадени от „Ф.С.К.“ ЕООД са неистински. Изложението на казаното от някое лице, пък било то и собсственик на капитала и управител на дружество, не означава изпълнява изискванията на закона за съдържание на обвинителния акт.