Решение № 2100 от 10.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 10.04.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря Емилия

Кривачкова и в присъствието на прокурора Радослав Стоев, разгледа докладваното от Председателя гр. д. № 13931 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 131120/ 25.10.2019 г., с която Ц.Л.Д. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител, е предявил против П.на Р България иск за осъждането и да заплати сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение по НОХД № 22487/2011 г. по описа на СРС, НО, 108 – и състав, по което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното и изпащане.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на 10.07.2003 г. Софийска градска прокуратура образувала следствено дело за установяване , че на 14.03.2001 г. в гр. София, ДП „Средец“ , при ТДД - гр. София , чрез използване на документи с невярно съдържание - Справка - декларация за данък върху добавена стойност, подадена на основание чл.100 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2001 г. - 28.02.2001 г. с вх. № 3446/14.03.2001 г. на ДП „ Средец“ , Ц.Л.Д. е извършил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 180 400.00 лв. от Републиканския бюджет като начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит /клетка14 от справката - декларация/ на „Л.К.ЦД“ ЕООД за цитирания данъчен период с намерение да го присвои, като с оглед размера на имуществото документната измама е в големи размери и опитът е станал недовършен поради независещи от дееца причини - издаден ДРА № 817/24.10.2001 г. на ДП „Средец“ при ТДД - гр. София, с който е отказано правото на данъчен кредит.

Производството е било образувано въз основа на резултатите от извършена проверка от Национална служба „Борба с организираната престъпност“ - МВР по повод издаден данъчен ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит на фирма „ Л.К.- ЦД“ ЕООД гр. София. Ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.212, ал. З , пр.1 /ДВ, бр. 10/1993г./, вр.чл. 212 ал.1, пр.1, вр.чл.18, ал.1, пр.1, вр.чл.2, ал.2 от НК с постановление от 29.11.2005 г. На 16.12.2005 г. следователят изготвя заключително постановление за предаване на съд на обвиняемите, по който на 20.12.2005 г. е било образувано НОХД 5688/05 г. по описа на СГС. С разпореждане на съдията- докладчик по делото от 31.07.2007 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание за 22.05.2006 г. На 31.05.2007 г. съдебното производство било прекратено и изпратено по компетентност на СРС, където било образувано НОХД № 8700/ 2007 г. С разпореждане съдията - докладчик от 31.07.2007 г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание за 27.11.2007 г., в което съдебното производство било прекратено и бил повдигнат спор за подсъдност. С определение от 18.01.2008 г., постановено по ЧНД № 703/ 2017 г. по описа на ВКС бил определен СРС за компетентен да разгледа и реши делото по същество. С определение от 29.04.2008 г. СРС прекратил съдебното производство по НОХД 8700/07 г. и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 07.07.2008 г. СРП внесъл в Софийски районен съд нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 8100/2008 г. по описа на СРС. В съдебно заседание, проведено на 09.12.2008 г. съдът постановил определение, с което прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На 05.03.2009 г. ищецът бил разпитан в качеството му на обвиняем. На 19.05.2009 г. П.внесла делото в съда с трети обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 5274/09 г. по описа на СРС. С разпореждане на съдия - докладчик от 26.08.2009 г. съдебното производство било прекратено и делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неясноти в обвинителния акт. На 08.10.2009 г. било образувано НОХД № 5274/2009г. на СРС, което било прекратено с разпореждане от 08.01.2010 г. За периода от 08. до 11.02.2010 г. следователят повдигнал прецизирани обвинения, като на 19.02.2010 г. изпратил делото с обвинително заключително постановление в СРП, който внесъл обвинителен акт в съда на 24.04.2010 г., по който било образувано НОХД № 5007/2010 г.по описа на СРС. С разпореждане от 30.07.2010 г. съдът прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Нов обвинителен акт бил внесен от СРП на 22.07.2011 г., по който било образувано НОХД № 13749/2011 г. по описа на СРС, също прекратено с разпореждане от 02.08.2011 г. на СРС. На 24.11.2011 г. П.внесъл делото в съда с обвинителен акт срещу Ц.Л.Д. за престъпление по чл.212, ал.З , пр.1 /ДВ, бр.

10/1993г./, вр.чл.212, ал.1, пр.1, вр.чл.18, ал.1, пр.1, вр.чл.2, ал.2 от НК, за това , че на 14.03.2001 г. в гр. София, ДП „Средец“ , при ТДД - гр. София, чрез използване на документи с невярно съдържание - Справка - декларация за данък върху добавена стойност , подадена на основание чл.100 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2001 г. - 28.02.2001 г. с вх. № 3446/14.03.2001 г. на ДП „Средец“, е извършил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 180 400.00 лв. от Републиканския бюджет като начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит /клетка14 от справката - декларация/ на „Л.К.ЦД“ ЕООД за цитирания данъчен период с намерение да го присвои, като с оглед размера на имуществото документната измама е в големи размери и опитът е станал недовършен поради независещи от дееца причини - издаден ДРА № 817/24.10.2001 г. на ДП „Средец“ при ТДД - гр. София, с който е отказано правото на данъчен кредит . Производството е образувано въз основа на резултатите от извършена проверка от Национална служба „Борба с организираната престъпност“ - МВР по повод издаден данъчен ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит на фирма „ Л.К.- ЦД“ ЕООД гр. София. Образувано било НОХД № 22487/ 2011 г., по което били проведени 15 открити заседания с участието на ищеца като подсъдим. На 04.12.2014 г. съдът постановил присъда, с която признал ищеца за невиновен в извършването на посоченото престъпление и бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 20.12.2014 г.

В резултат на незаконното обвинение ищецът претърпял значителни неимуществени вреди. Самото дело в досъдебната му фаза е продължило дълги години и причинило трайни промени в мисленето, в нагласите му , в отношението към заобикалящата го социална среда. Ищецът сериозно се опасявал за свободата и бъдещето си, бил обсебен от страх да не попадне в затвора. Променил се, от жизнен и енергичен човек започнал трайно да страда от безсъние, загубил апетит, изпаднал в депресия. Загубил желанието си за спорт и културна активност, станал несигурен и затворен в себе си, избягвал контакти с близки и приятели, ограничил сериозно социалната си активност. Тъй като съпругата му била народен представител в периода 2003 г.-2009 г., била подложена на непрекъснат медиен тормоз, огромно напрежение и проблеми в кариерата. Всичко това довело до влошаване отношенията между съпрузите и тяхната фактическа раздяла през 2009 г., която продължила до 2016 г. Журналистическият интерес към делото не спирал, както и многобройните публикации в интернет медии, голяма част от които анонимни и изпълнени с обидни квалификации. Всичко това било четено от непълнолетния към онзи момент син на ищеца и това довело до отчуждението им и бавно и трудно възстановяване на отношенията помежду им.

Претърпените от ищеца неблагоприятни последици били в пряк и непосредствен резултат от незаконното му обвинение, които неимуществени вреди ищецът намира, че следва да бъдат обезщетени със сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2014 г. до окончателното и изплащане.

По реда и при условията на чл. 131 ал. 1 от ГПК П.на Р

България, чрез Софийска градска прокуратура, чрез прокурор М. Ю., е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на заявените от ищеца претенции по основание и размер. По делото не били представени доказателства постановената присъда да е влязла в законна сила, поради което ответникът оспорва както по основание, така и по размер заявената претенция. Оспорва се акцесорната претенция за лихви, тъй като начален момент за отговорността на държавата е от момента на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Ищецът не ангажирал доказателства за претърпените от него неимуществени вреди и за твърденията за негативно влияние върху личния и професионалния му живот. Не се установявала и причинно – следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и действията на Прокуратурата.

Формулираните твърдения за вреди били общи и бланкетни, не били представени доказателства за които и да е от тях. Освен това твърденията на ищеца се основавали на проявената журналистическа активност, за която ответникът не би могъл да носи отговорност. Представените доказателства относно журналистически публикации се основавали на твърдения на самия ищец, на негови близки или на трети лица, преразказ и интерпретация на събития, но не и на предоставена от ответника информация за воденото разследване.

Неоснователни били твърденията за влошени семейни отношения между ищеца и съпругата му, тъй като П.нямала отношение към сключването на брака или към изпълнение на брачните задължения, съответно Държавата, в частност ответникът не носел вина за разтрогването на брачната връзка.

Предявеният иск бил неоснователен, също така твърде завишен по размер и не отговарял на критериите за справедливост и надхвърлял търсената обезщетителна функция. Изложените от ищеца твърдения сочели, че в по – голямата си част наказателното производство преминало в съдебната му фаза, за която П.на РБ не носела отговорност. Освен това, съдебните заседания били отлагани поради процесуалното поведение на подсъдимите и техните защитници, но не и поради процесуалното поведение на държавното обвинение. Срещу ищеца било водено и друго наказателно производство по НОХД № 22487/2011г. по описа на СРС, НО, 108 състав за същото престъпление по чл.212, ал.З, пр.1/ДВ, бр.10/1993г./, вр.чл.212, ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1, пр.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, поради което ищецът не би могъл да разграничи в резултат на което наказателно производство е търпял вреди. За това обвинение той е образувал гр. д. № 15471/ 2017 г. по описа на СГС, отново по иск срещу П.по ЗОДОВ.

Ответникът минимализирал вредите, тъй като прокурор от

СГП не поддържал подадения протест. Липсвало накърняване неимуществената сфера на ищеца, при условията на евентуалост се твърди, че въздействието върху нея било значително по - слабо от претендираното и е в минимална степен, предвид краткия период от време, през което са действали твърдените вредоносни фактори и трайно установеното противоправно поведение на самия ищец.

Акцесорната претенция за лихви била неоснователна поради неоснователност на главната такава. Освен това за периода 04.12.2014 г.-25.10.2016 г. била неоснователна като погасена поради изтичане на предвидената в чл. 111 б.“в“ от ЗЗД тригодишна погасителна давност. Настоява за отхвърляне на исковете.

С оглед релевираните от страните доводи и възражения и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

ТДД гр. София, Данъчно подразделение „Средец“ издал данъчен ревизионен акт № 817/ 24.10.2001 г. срещу „Л.К.– ЦД“ ЕООД, представлявано от Ц.Л.Д., с който е отказал възстановяването на данъчен кредит на дружеството в размер на 180 400 лв., тъй като получило данъчно предимство на основание § 1 т. 13 от ДР на ДПК. По повод издадения ДРА ДНСБОП започнало проверка, по която изготвила справка, рег. № 6661-1/ 15.05.2003 г. С постановление от 10.07.2003 г. СГП образувала против Т.М.Т.наказателно производство - сл. д. № 406/ 2003 г., пр. пр. № 2574/ 2003 г. за евентуално извършено престъпление по чл. 212 ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. На 01.12.2003 г. Ц.Л.Д. е бил разпитан в качеството му на свидетел в досъдебното производство. На 29.11.2005 г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 212 ал. З пр. 1, вр. чл. 212 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 18 ал.

Разпечатката съдържа 25 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5ffc983-86cb-4a98-a126-34a05f94e350