Решение № 153 от 24.04.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. А. 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. М. Караджова при участието на секретаря Й. Д. Алексиева като разгледа докладваното от М. М. Караджова Гражданско дело № 20225310100763 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т. 1 и 3 от КТ и чл. 220 от КТ.

Ищецът Й. Д. твърди, че на 28.05.2021г. сключила трудов договор с ответника Община А. с който й било възложено да изпълнява длъжността „личен асистент“ на В.П. със срок до 14.05.2026г. Възникналото от него трудово правоотношение било прекратено едностранно от работодателя със заповед № 45А от 07.02.2022г., която й е връчена на 16.03.2022г. Посоченото основание „със завършване на опредЕ.та работа“ не е налице, тъй като в трудовия договор не е опредЕ. работа, а срок. Поради това към датата на прекратяване работата не е била завършена. Другите основания, визирани в заповедта, са такива за прекратяване на тристранното споразумение, сключено между страните и В.П.. Прекратяване на същото не води автоматично до прекратяване на трудовия договор. Същият е срочен и може да бъде прекратен или на основанията, предвидени в КТ или с тримесечно предизвестие. Поради това прекратяването му е извършено в нарушение на закона, а като следствие от него ищцата останала без работа. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, а ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за 1 шест месеца, което е определено на база на последното получено брутно трудово възнаграждение от 828,99 лева или общо сумата от 4973,94 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Моли също така да й бъде заплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на брутното трудово възнаграждение за три месеца или 2486,97 лева (по 828,99 лева на месец), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни. Твърди, че на 17.01.2022г. потребителят на социални услуги В.П. е подала молба, че не желае ищцата да бъде неин асистент и моли да й бъде назначен нов, тъй като Д. често отсъствала, не изпълнявала служебните си задължения и влизала в конфликт с нея. Поради това на ищцата е изпратено уведомление, че с оглед на така подадената молба тристранното споразумение ще бъде прекратено с изтичане на пет дни от получаването му.

Ищцата е отказала да го получи, за което е извършено съответно отбелязване.

Поради това е налице завършване на опредЕ.та работа, което съставлява основание за прекратяване на трудовия договор. В тази хипотеза не се дължи предизвестие, поради което искът заплащане на обезщетение за неспазен срок на същото е неоснователен. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа, тъй като ищецът следва да установи това до края на шестмесечния период. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Между страните не съществува спор относно фактите, релевантни за спора – по силата на трудов договор от 28.05.2021г. ищцата е изпълнявала длъжността „личен асистент“ с място на работа дома на потребителя или друго място, което следва от характера на работата, свързано с предоставянето на механизма лична помощ. Същият договор, представен от ответника, е с дата 31.05.2021г. Съдът приема, че се касае до един и същ договор, тъй като съдържанието на двата документа е напълно идентично, като различна е само датата. Уговорено е, че договорът се сключва за извършване на опредЕ. робата за оказване на подкрепа на дейности от личен, 2 домашен и социален характер, но не по-късно от 14.05.2026г. (датата на направлението, издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Асеновград). Същият е предхождан от тристранно споразумение между страните по него и В.Н.П. с предмет предоставяне на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя. Така възникналото трудово правоотношение е прекратено със Заповед №45А/07.02.2022г. Същата е издадена от Б.И.Я. от името на Социална услуга „Асистентска подкрепа“ гр.

Асеновград. Същото лице е подписало и тристранното споразумение, страна по което е Община Асеновград и в него е посочено, че тя е оправомощена със Заповед от 26.03.2021г. на Кмета на Община Асеновград. Тази заповед не е представена по делото, поради което не е ясно каква дали и в какъв обем Б.Я. има право да представлява работодателя – Община Асеновград. Още посъществено е, че в самата заповед не е посочено, че се издава от Община А. а от Социална услуга „Асистентска подкрепа“. С оглед на горното съдът намира, че същата е издадена от лице, което не е страна по трудовото правоотношение. Това от своя страна води до основателност на предявения иск, тъй като обуславя незаконност на уволнението.

За пълнота следва да се отбележи, че са основателни доводите, че договорът е сключен за определен срок, а не за извършване на опредЕ. работа, като това се установява от неговото съдържание. В чл. 4 действително е посочено, че същият е за извършване на опредЕ. работа, но при тълкуване на текста се установява, че по същество това съставлява описание на трудовите задължения, които следва да се извършват през уговорения срок. Никъде в този договор не се съдържа уговорка, че тези задължения следва да бъдат изпълнени единствено и само по отношение на В.П. или че действието му е обусловено от действието на тристранното споразумение, сключено между страните и това трето лице. Поради това без значение за изхода от правния спор е дали споразумението е било прекратено и основанието за това. В длъжностната характеристика също не се съдържа условие, че задълженията следва да се изпълняват по отношение на едно конкретно лице. Ето защо макар и да би могло да се приеме, че трудовият договор е сключен именно с оглед това ищцата да бъде личен асистент на В.П. (предвид предхождащото тристранно споразумение), то с оглед на изложеното в него не би могло да се 3 приеме, че действието му се прекратява при отпадане на необходимостта на същата от личен асистент (независимо от причината за това). Изложеното в молба от 07.01.2022г., независимо дали изхожда от В.П. и независимо дали отговаря на истината, не съставлява основание за прекратяване на трудовия договор, а на тристранното споразумение. В последното обаче също липсва клауза, предвиждаща прекратяване на трудовия договор в случай, че настъпят основания за прекратяване на самото споразумение.

Разпоредбата на ч л.325, ал.1, т.4 от КТ предвижда специфично основание за прекратяване на срочния трудов договор за опредЕ. работа.

Основният спорен въпрос в случая е именно каква е опредЕ.та работа, със завършването на която трудовият договор се прекратява. Това изисква още при сключване на договора тя да бъде достатъчно ясно и точно опредЕ. по обем и качество. При неяснота относно опредЕ.та работа трудовият договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ подлежи на тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД. В случая съдът приема, че не е установено чрез пълно и пряко доказване от ответника, че договорът е сключен за извършване на опредЕ. работа, както и че същата е оказване на подкрепа в дейности от личен, домашен и социален характер именно и само по отношение на В.П.. В слчучай, че това беше така, в заповедта за прекратяване на трудовия договор би било достатъчно да се посочи, че основанието за прекратяване е завършването на опредЕ.та работа, тъй като същото е известно на страните още при сключване на срочния трудов договор и за това не си дължат предизвестие, нито обезщетение.

С оглед на изложените по-горе мотиви, обаче, се налага изводът, че работодателят не е установил чрез пълно и пряко доказване фактът, че срокът е определен „до завършване на опредЕ.та работа“. Ето защо за него не е възникнало потестативното право да го прекрати едностранно именно на това основание. Поради това предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.225 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В настоящия случай периодът от шест месеца обхваща времето от 07.02.2022г. до 07.08.2022г. От направената констатация в съдебно заседание на 20.09.2022г. се установява, 4 че в трудовата книжка на ищцата няма отбелязване за сключване на трудов договор за този период. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, брутното трудово възнаграждение на Й. Д. за месец януари 2022г. е в размер на 828,99 лева. Ето защо ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 4973,94 лева, обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение.

С оглед на основателността на предявения иска за отмяна на уволнението, евентуалният иск за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие не следва да бъде разгледан.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 710 лева, възнаграждение за адвокат. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен Съд – Асеновград сумата от по 50 лева държавна такса за неоценяемия иск по чл.344 ал.1, т.1 и 198,96 лева по оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Й. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. А. ул.“К.А.Б.“ №26, извършено със Заповед №45А от 07.02.2022г. на Социална услуга „Асистентска подкрепа“ към Община А. ЕИК 000471059 със седалище и адрес на управление гр. А. пл.“А.Н.Х. №9, представлявана от Кмет д-р Х.Г. и го ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА Община А. ЕИК 000471059 със седалище и адрес на управление гр. А. пл.“А.Н.Х. №9, представлявана от Кмет д-р Х.Г. да заплати на Й. Ц. Д., ЕГН ********** от гр. А. ул.“К.А.Б.“ №26, сумата от 4973,94 лева (четири хиляди деветстотин седемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки), обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение за периода от 07.02.2022г. до 07.08.2022., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 06.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 710 лева (седемстотин и десет лева), направени по производството разноски.

ОСЪЖДА Община А. ЕИК 000471059 със седалище и адрес на 5 управление гр. А. пл.“А.Н.Х. №9, представлявана от Кмет д-р Х.Г. да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на 248,96 лева (двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 6