Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 775 от 06.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 784/2020
Вид
Решение № 775
Подписан
06.07.2020
В сила
23.07.2020
Състав
СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………06.07.2020 година………………....Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми граждански състав

На…двадесет и втори юни….……………………………………...…..Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова..……………………………………………………….

Прокурор……….………………………………………….….……………………….. като разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 784..……………по описа за 2020……….………...година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103

- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищецът, твърди че от 12.06.2002 г. е полагал труд по трудово правоотношение с ответника „Държавна опера“ Стара Загора на длъжност „Артист – оркестрант“, като от 01.01.2020 г. с допълнително споразумение бил назначен като „Солист оркестрант“. Сочи, че на 18.12.2019 г. работодателят издал заповед № 1715/18.12.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за описано подробно в заповедта дисциплинарно нарушение – уронване на престижа на работодателя и нарушение на чл. 7 и чл. 17 от Етичния кодекс на Държавна опера „Стара Загора“. заповедта му била връчена на 19.12.2019 г. при отказ удостоверен с подписите на двама свидетели.

Сочи, че до този момент не е имал нарушения на трудовата дисциплина или налагани дисциплинарни наказания.

Изяснява, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не била мотивирана – в нея би посочено, че ищецът направил коментар в социалните мрежи – „той не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина да си я прави в църквата“. Не било ясно как бил покрит състава на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, като не бил споменат работодателя. Не било описано самото дисциплинарно нарушение. Не било посочено кога било извършено дисциплинарното нарушение. Коментарът не бил в законоустановеното работно време, нито в изпълнение на служебни задължения. Моли за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Претендира разноски.

Ответникът „Държавна опера“ Стара Загора счита, че иска е неоснователен. Не оспорва, че се е намирал в трудово правоотношение с ищеца. Изяснява, че на 12.12.2019 г. била подадена докладва записка от зам.

Директора на „Държавна опера“ Стара Загора, с приложена публикация – „той не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина да си я прави в църквата“. Вследствие на тази публикация била възникнала ситуация във взаимоотношенията на ответника с митрополит Киприян. Получено било писмо от него, с което изразявал своето разочарование от изразената позиция от ищеца.

Митрополит Киприян отменил участието си в коледния концерт на 19.12.2019 г., а директорът на „Държавна опера“ Стара Загора поднесъл своите извинения. Изискани били обяснения от ищеца. Поради възникналата ситуация между митрополит Киприян и ответника, на 18.12.2019 г. работодателят издал процесната заповед. В нея имало препращане към друг документ – докладната записка от 12.12.2019 г. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Предявен e конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните, че са в трудово правоотношение по силата на трудов договор /така и трудов договор от 12.06.2002 г. и анекси към него, л. 4-6 от делото/, че ищецът е бил наказан с процесната заповед – дисциплинарно наказание /така заповед от 18.12.2019 г., л. 9 от делото/, че ищецът е публикувал в социалните мрежи следния коментар: „той не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина да си я прави в църквата“.

Със Заповед № 416/20.02.2018 г. на Директора на

„Държавна опера“ Стара Загора, е бил утвърден актуализиран Етичен кодекс за поведението на служителите и ръководството в „Държавна опера“ Стара Загора.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Етичния кодекс, действал към момента на възникването на спорното по настоящото дело правоотношение между страните, изрично е предвидено че „служителят следва поведение, което не накърнява престижа на институцията, в която работи не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот“. В чл. 7, ал. 1 и 2 се сочи, че служителят не следва да изразява лични мнения, по начин водещ до тълкуване това като официална позиция на ръководството и няма право да изнася и коментира пред външни лица, медии или в интернет пространството, информация, която може да урони престижа на институцията, или продукцията на операта. В разпоредбата на чл. 17 от Етичния кодекс е прието задължение за работещите в да не участват в публични прояви, с които биха накърнили престижа на културния институт. С нормата на чл. 19 от Етичния кодекс е прието, че „при неспазване на нормите на поведение на този кодекс, работещите ще носят дисциплинарна отговорност по КТ“.

Дисциплинарното производство е започнало по повод подадена на 12.12.2019 г. докладна записка от зам. директора на „Държавна опера“ Стара Загора

В тази връзка не се спори между страните, а и се установява от приложените доказателства, че от ищеца са искани обяснения със заповед № 1667/12.12.2019 г., по чл. 193 КТ, като ищецът е депозирал такива /обяснение, л. 8 от делото/.

На ищеца е наложено дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение“, тъй като бил извършил следното твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина: с коментара си в социалните мрежи „той не е диригент, той е митрополит на гр. Стара Загора, пуснат като всички парашутисти, които нямат нищо общо с парашутната работа, тъй че тази шоуменщина да си я прави в църквата“ е нарушил чл. 7 и 17 от Етичния кодекс на Държавна опера Стара Загора и уронил доброто име на работодателя. Релевираното нарушение на трудовите задължения е квалифицирано от работодателя по чл. 187, т. 1, т. 8, предл. второ КТ, а именно – уронване на доброто име на работодателя.

Установи се по делото, че със заповед от 06.12.2019 г. на директора на „Държавна опера“ Стара Загора митрополит Киприян е бил определени за диригент на коледния концерт на 19.12.2019 г., но е оттеглил своето участие /така док-ва, л.

19-л.24 от делото/.

От показанията на св. Николов се установява, че той е написал докладната записка, с която е сигнализирал работодателя за извършеното дисциплинарно нарушение. Освен заповедта за дисциплинарно наказание свидетелят не си спомня на ищеца да са връчвани други документи и конкретно докладната записка.

При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:

Старозагорски районен съд е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 КТ.

На първо място ищецът е направил няколко формални възражения по самото съдържание на заповедта, относно нейните реквизити – описание на нарушението и непосочване на датата на извършване.

Неоснователни са доводите, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана в достатъчна степен. Настоящият съд счита, че заповедта е мотивирана в съответствие с разпоредбата на чл. 195 КТ. В процесната заповед е посочен нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието, както и законния текст, на основание който се налага наказанието. Действително по делото не се установи докладната записка от 12.12.2019 г., която е цитирана в заповедта за изискване на обяснения и впоследствие за налагане на дисциплинарно наказание да е била нарочно връчена на служителя. Това обстоятелство обаче от една страна не е въведено като довод в исковата молба /вж. напр. решение № 167/30.07.2014 г. по гр.д. № 6368/ 2013 г., IV г.о., в което се сочи, че съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. Съдът не следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание/, а такъв довод не е направен в настоящия случай. От друга страна съдържанието на самата докладна записка е било буквално възпроизведено както в заповед № 1667/12.12.2019 г. /с която на служителя са изискани обяснения/, така и в заповед № 1715/18.12.2019 г. /с която е наложено дисциплинарното наказание/. Допустимо е препращане в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание към актове и документи извън нея, като в случая докладната записка е посочена и възпроизведена двукратно в съдържанието на заповедите за изискване на обяснения и налагане на дисциплинарно наказание. Същата е и посочена в заповедта за дисциплинарно нарушение, което дава основание да се приеме, че тя следва да се възприема като част от атакуваната заповед.

Отделно от това заповедта, с която са изисквани обяснения от служителя е повече от мотивирана, тъй като в обикновения случай когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията /така решение № 220/26.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1917/ 2010 г., ІV г.о./.

В случая ответникът е посочил подробно за какво дисциплинарно нарушение изисква обяснения.

От приложените по делото доказателства, както и от поддържаната както пред работодателя, така и в хода на производството от ищеца защитна позиция се установява по несъмнен начин, че основанието за уволнение му е било известно, било му е известно в коя точно социална мрежа е направил изявлението, заради което му е наложено дисциплинарното наказание. Това се установява както от заповедта с която на служителя са искани обяснения, така и от самите обяснения дадени от ищеца. За служителя не е имало съмнение относно съдържанието на докладната записка, както и за кои конкретни действия е наказан /така и решение № 78/11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о./. Съдебната практика приема, дори, че уволнението е законно и когато не е посочено основанието в заповедта, но същото е известно на служителя /така и в решение № 205/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. №

1244/2012 г., ІV г.о./. Освен това наказанието е наложено до изтичането на една година от извършването му и преди изтичане на двумесечния срок от узнаването му, като за начална дата на това узнаване, съдът приема заповед № 1667/12.12.2019 г.

Поради това доводите на ищеца във връзка с процедурата за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са формални, тъй като от самото поведение на служителя и от дадените от него обяснения, той е бил напълно наясно, за кое негово поведение иска обяснения работодателя и съответно за кое негово действие е наложил дисциплинарното наказание /така и решение № 60/26.02.2019 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 78/2019 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 789/20.11.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2230/2019 г., III г.о./. Неснователни са доводите в исковата молба, че деянието не било индивидуализирано от субективна страна - нито текстът на заповедта буди съмнение, нито за работника е имало неяснота, че е субект на посоченото деяние; че не било посочено времето на извършване на нарушението – посочена е ясно датата на откриване на нарушението.

Ето защо настоящият съд приема издадената заповед за мотивирана съобразно разпоредбата на чл.