Решение № 358 от 13.07.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Кърджали, 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140100625 по описа за 2024 година

Предявени са отрицателни установителен искове, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, на Б. Ж. Ч., ЕГН ********** с адрес: ****, чрез адвокат Р. Д. от АК - Пловдив, против Д. А. А., ЕГН **********, гр. Кърджали, **** за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника като погасени по давност следните суми: 5 143.83 лева - главница и 4 391.25 лева - законна лихва, съгласно подробна сметка на дълга към **** по описа на ЧСИ м О. с per. *****, образувано въз основа на изпълнителен лист ***** от 11.04.2016 г. по **********. по описа на PC-Пловдив.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца Б. Ж. Ч. и бившата му съпруга Г.П.Б., е бил издаден изпълнителен лист ***** от 11.04.2016 г. по ч.гр.д. ***г. на РС-Пловдив, в полза на Д.А.А.. за сумата от 5 260 евро - половината от невърнат паричен заем, дължима по договор за заем от 26.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК - 06.04.2016 г. до изплащане на вземането, както и за други суми които не са предмет на предявените искове. С молба с вх. ***** взискателят - ответник е образувал изпълнително дело *****. по описа на ЧСИ м О. с per. *****. Изложено е, че с оглед на предприетите изпълнителни действия посочените в исковата молба суми се явяват погасени по давност.

В писмен отговор ответникът Д. А. А., чрез адв. К., сочи, че ако исковата претенция се приеме за допустима, то признава предявените искове и иска тяхното уважаване.

Възразява обаче, че не дължи заплащането на разноски за настоящия съдебен процес. В тази връзка сочи, че не е дал повод за завеждане на делото. Изтъква, че изпълнителното дело е висящо, тъй като са налице неплатени от ищеца публични задължения, както и че 1 ответникът, след като е бил удовлетворен за част от вземанията, се е дезинтересирал от изпълнителния процес, като висящността му е поддържана от присъединения по правн взискател.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявите искове за процесуално допустими, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са следните:

Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на иска, основани на съображението, че изпълнителният процес е прекратен по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК цели да даде защита срещу незаконосъобразното принудително изпълнение. За допустимостта на иска е без значение дали е настъпила перемпция на изпълнителния процес или не. Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се базира само на факти, настъпли след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в частност такъв факт е изтеклия период от време, който води до настъпване както на процесуални ( перемпция на изпълнителния процес), така и материалноправни последици (погасителна давност). Следва да се посочи, че искът би бил допустим дори и изобщо да не бе образуван изпълнителен процес за оспорените като погасени по давност вземания, но би намерил своето право основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на едно свое притезателно гражданско право. В битието си на юридически факт погасителната давност е бездействие на правоимащия да упражни правото си в предвидения от закона срок, като изтичането на погасителната давност е свързано с настъпването на неблагоприятни правни последици за кредитора. Оттук като общото правило в гражданското право е изведено положението, че давността е санкция за бездействието на правоимащия кредитор, но за да намери тя приложение е необходимо той да е имал възможност да действа, за да упражни правото си, но въпреки това да е бил пасивен.

В контекста на изложеното следва да се има предвид, че съдебната практика, що се касае до института на погасителната давност е търпяла изменения във времето. С разясненията на ППВС № 3/1980 г. се възприема тълкуването, че придобивна давност не тече докато е висящ изпълнителният процес за принудително събиране на вземането, което разбиране е изоставено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. С него се прие, че изпълнителният процес съществува като съвкупност от един или повече конкретни изпълнителни способи, а погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето от съдебния изпълнител въз основа на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че за процесните вземания против ищеца е издаден изпълнителен лист ***** от 11.04.2016 г. по ч.гр.д. ***а 2

РС-Пловдив, въз основа на който е образуване изп. дело *****. по описа на ЧСИ м О. с per.

*****. Изпълнителния процес е образуван след постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. По това изпълнително дело същински изпълнителни действия спрямо ищеца по искане на ответника не са реализирани след 06.11.2018 г., когато ответникът е обявен на купувач на недвижим имот по насочено от него принудително изпълнение върху съшия имот чрез изнасянето му на публична продан.

Настоящият съдебен състав приема, че погасителна давност не текла след 06.11.2018г., в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., но въпреки това давността е изтекла преди предявяването на иска. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28. 03. 2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.), спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.

Следователно в периода от 13. 03. 2020 г. до 13.05.2020 г. течението на срока е спряло по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Така погасителна давност е изтекла на 06.01.2024 г. За да прекъсне давността кредиторът е следвало да предприеме реализирането на конкретен изпълнителен способ, което не е сторил, факт, който изрично признава в отговора на исковата молба. При това положение, и по изложените по-горе съображения съдът, намира исковете за основателни.

Основният спор между страните по делото се концентрира до отговорността за разноски. Според чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдебната практика константно приема, че двете предпоставни следва да са налице кумулативно. В случая ответникът е признал иска, но не може да се приеме, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото. Обстоятелството, че ответникът е бил пасивен по образувания от него изпълнителен процес, не може да наведе на друг извод. Висящността на изпълнителния процес се поддържа от взискателя, който може да поиска неговото прекратяване. Макар държавата да се присъединила като взискател, изпълнителния процес е нямало пречка да бъде прекратен спрямо ответника, след като същият е счел, че вземането му е удовлетворено. Същият не е поискал това на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и защита на длъжника, след погасяване на вземането по давност, може да се реализира единствено по исков ред. Ето защо право на разноски за има ищецът, като разноските възлизат на сумата 574, 71 лева – държавна такса, 1000 лева – адв. възнаграждение и 44 лева за изготвяне на копие от изпълнителното дело, т.е. общо на сумата от 1 618,71 лева.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Б. Ж. Ч., ЕГН 3

********** с адрес: **** не дължи на Д. А. А., ЕГН **********, гр. Кърджали, ***** като погасени по давност, следните суми: 5 143.83 лева - главница и 4 391.25 лева - законна лихва, по ИД *****. по описа на ЧСИ м О. с per. *****, образувано въз основа на изпълнителен лист ***** от 11.04.2016 г. по **********. по описа на PC-Пловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. А. А., ЕГН **********, гр. Кърджали, ***** да заплати на Б. Ж. Ч., ЕГН ********** с адрес: **** сумата от 1618,71 ( хиляда шестстотин и осемнадесет лева и 71 ст. ) лева – разноски по делото.

Решението връчването му. подлежи на обжалване пред ОС – Кърджали в двуседмичен срок от

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4