Присъда № 296 от 06.06.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 296 от 06.06.2023 г. по НОХД № 15201/2021 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

С обвинителен акт, внесен в СРС Софийска районна прокуратура е обвинила СТ. СТ. Н. в това, че на г. в гр. София, бул. „В.“ № 2, СГС – Търговско отделение, в качеството на управляващ и представляващ „************“

ЕООД, след като дружеството изпаднало в неплатежоспособност, като имало установени непогасени, изискуеми и ликвидни публични задължения, произтичащи от ревизионен акт № Р[1]220022160070064-091-001/02.08.2017 г. в размер на 230 589,65 лева и в 30 /тридесет/ дневен срок от спиране на плащанията – от 22.08.2017 г. до 21.09.2017 г. включително, не поискал от съда – Софийски градски съд, Търговско отделение да открие производство по несъстоятелност съгласно чл.

608, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ и чл. 626, ал.1 от ТЗ – престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК

В разпоредително заседание страните не са направили искане делото да бъде разгледано по реда на някоя от диференцираните процедури и същото е разгледано по общия ред.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт. Намира, че по несъмнен начин е установено, че подсъдимият е управлявал и представлявал търговско дружество „************“ ЕООД, като са установени публични задължения на дружеството по ревизионен акт в размер на 230 589 лева.

Намира, че несъмнено е установено знанието на подсъдимия за посоченото задължение и в 30- дневен срок от изпадане на дружеството в неплатежоспособност подсъдимият не е заявил това обстоятелство пред Софийски градски съд. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като при определяне на наказанието да се вземе предвид, че към датата на деянието не е осъждан и сериозно влошеното му здравословно състояние. Предлага на съда да наложи на подсъдимия глоба в размер на 2000 лева.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – АДВ. Ч. Ч. пледира за оправдаване на подсъдимия, като счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Застъпва тезата, че подсъдимият е бил „проформа“ управител, а цялата търговска дейности се е осъществявала от счетоводителя на дружеството А. В.. Намира, че подсъдимият не е знаел за финансовото състояние на дружеството през периода 2017-2019 г., а е считал, че издаденият ревизионен акт е бил отменен, до момента, в който служители на дружеството са го повикали, за да подпише нова жалба срещу ревизионния акт. Акцентира върху обстоятелството, че в друго производство НАП е приела, че касовата наличност от 370 000 лева към месец 10.2018 г. е била налична, като въпреки, че са имали възможност да се удовлетворят от нея, не са го сторили и не са предприели никакви действия по принудително изпълнение спрямо дружеството. Намира, че след като допуснатата ССчЕ развива два варианта, то няма как обвинението да е несъмнено доказано, тъй като дори и само касовата наличност е била достатъчна за покриване задължението на дружеството към НАП и дружеството не е изпаднало в неплатежоспособност. Намира, че подсъдимият не е виновен по повдигнатото 1 му обвинение и иска от съда той да бъде оправдан.

Подсъдимият СТ. СТ. Н. депозира обяснения по случая, в които посочва, че напуснал дружеството през 2017 г., когато подал молба за освобождаването му и подписал декларация, че не може да изпълнява задълженията си. Посочва, че когато напуснал дружеството казал на фондацията, да плати ревизионния акт, но счетоводителят му заявил, че ревизионният акт ще бъде обжалван. Посочва, че дружеството било на печалба, около 370 000 лева, които пари се съхранявали в касата на фондацията, а след време бил извикан да подписва документи, с които тази парична сума се осчетоводява към фондацията. Заявява, че при подписването на документите от касата на фондацията били извадени пари, но не може да посочи колко точно, тъй като не ги е преброил. Твърди, че при обжалването на ревизионния акт същият бил отменен. Заявява, че основно работи като режисьор, направил е множество филми. Иска от съда да бъде оправдан, защото не е присвоил пари.

В правото си на лична защита подсъдимият се солидаризира със своя защитник, като посочва, че не може да подаде каквото и да било заявление, след като е подписал декларация, че не може да изпълнява дейността си поради заболяване.

В последната си дума иска от съда да го оправдае, като заявява, че няма вина.

Настоящият съдебен състав след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, обсъди доводите и възраженията на страните намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият СТ. СТ. Н. е роден на в гр. П, ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин, вдовец, с висше образование, живущ с. М., община Пазарджик, ул. „П.“ № , пенсионер по болест. Подсъдимият не е осъждан. С присъда № 185/07.10.202015 г., влязла в законна сила на 24.02.2016 г. подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева. За събиране на наложената на подсъдимия глоба било образувано изпълнително дело № 984/2016 г. при ЧСИ Мария Н.а- А.ова и към 12.05.2023 г. задължението не било погасено.

Търговско дружество „************” ЕООД, ЕИК било регистрирано на 16.06.2014 г. в Софийски градски съд със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „О“ № , ет. , ап. . Считано от 12.08.2014 г. управител на търговското дружество бил подсъдимият СТ. СТ. Н..

През 2017 г. била извършена данъчна ревизия на „************” ЕООД от служители на ТД-НАП София. Ревизията обхващала задължения на дружеството за данък върху добавената стойност за периода 01.07.2014 г. – 28.02.2015 г. и 01.04.2015-31.08.2015 г. Същата приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-220022160070064-091-001/02.08.2017г., в който към 02.08.2017 г. били установени задължения на дружеството към републиканския бюджет в общ размер на 230 589,65 лева, от които 183 736,58 лева – данък по ЗДДС и 46853,07 лева –лихви. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ДОПК установените задължения подлежали на доброволно плащане в 142 дневен срок от връчване на акта, след което подлежали на принудително изпълнение, независимо от обжалването. Ревизионният акт подлежал на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – София, като на основание чл. 152 от ДОПК обжалването не спирало изпълнението, освен ако изпълнението е спряно по реда на ДОПК. На 07.08.2017 г. ревизионният акт бил връчен по електронен път на дружеството на посочения адрес за контакт с НАП.

Ревизионният акт бил обжалван от „************“ ЕООД с жалба, подписана лично от подсъдимия Н.. Спиране на изпълнението по реда на ДОПК не било допуснато. С решение № 3929/12.06.2018 г. по адм.дело № 12815/2017 г. по описа на Административен съд – София град, 57 състав била отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ОДОП – София № 1645/19.10.2017 г., с което е потвърден Ревизионен акт № Р220022160070064-091-001/02.08.2017 г. Решението на АССГ било обжалвано и потвърдено с решение № 1223/30.01.2019 г. по адм. дело № 10563/2018 г. на ВАС, Осмо отделение.

В срока за доброволно плащане на установените с ревизионния акт задължения за данък по ЗДДС и лихви – от 08.08.2017 г. до 21.08.2017 г. същите не били заплатени от дружеството „************“ ЕООД и на 22.08.2017 г. дружеството изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 от Търговския закон / „неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане“/. В 30дневен срок от изпадане в неплатежоспособност и спиране на плащанията от 22.08.2017 г., до 21.09.2017 г. включително, подсъдимият СТ. СТ. Н. не поискал от Софийски градски съд – Търговско отделение да открие производство по несъстоятелност.

С молба от 10.10.2017 г. до едноличния собственик на капитала на „************“ ЕООД – фондация „Отворено демократично общество“ подсъдимият поискал да бъде освободен като управител на дружеството.

Молба с идентично искане била подадена и на 10.10.2018 г. и била уважена с решение по протокол № 2/10.11.2018 г. от заседание на Фондацията. На 18.08.2020 г. заличаването на подсъдимия като управител на „************” ЕООД било вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля А. В. В., обясненията на подсъдимия СТ. СТ. Н., заключенията на съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, справка от СГС, ТО, относно липсата на открито производство по несъстоятелност за „************“ ЕООД, ревизионен доклад № Р-22002216007064-092-001/.06.06.2017 г., ревизионен акт № Р-220022160070064-091-001/02.08.2017г., жалба от „************“ ЕООД срещу ревизионен акт № Р-220022160070064-091001/02.08.2017г., решение № 3929/12.06.2018 г. по адм.дело № 12815/2017 г. по описа на АССГ, 57 състав, копие от жалба от „************“ ЕООД срещу решение № 3929/12.06.2018 г. на АССГ, Решение № 1223/30.01.2019 г. на ВАС, по адм. Дело № 10563/2018 г., копие от протокол № 1/10.09.2018 г. от заседания на фондация „Отворено демократично общество“, 5 броя копия 3 на приходни касови ордери, заявления от подсъдимия до председателя на Фондация „Отворено демократично общество“ от 10.10.2017 г. и от 10.10.2018 г., копие от протокол № 2/10.11.2018 г. от заседания на фондация „Отворено демократично общество“,

Удостоверение

№

20200818162614/18.08.2020 г. от ТР при АВ, справка за актуално състояние на „************“ ЕООД към 23.10.2020 г., ведно със справки за заличени управители, счетоводни документи за „************“ ЕООД, вкл. счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 31.12.2017 г., справка от регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ, писмо от директора на офис „Оборище“ при ТД на НАП относно образувано изпълнително дело срещу „************“ ЕООД, справка от „ОББ“ АД, справка от „П. инвестиционна банка“ АД, справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице, постановления за налагане на обезпечителни мерки, съобщение за доброволно изпълнение, протокол за извършена насрещна проверка № П-22220420114452-141-001/31.08.2020 г., решение № 275/19.05.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, постановление на СГП от 31.01.2022 г. и писмо от СГП, копия на амбулаторни листове за прегледи на подсъдимия, епикриза, справка за съдимост.

С оглед характера и естеството на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение съществено значение имат приетите по делото писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи.

На първо място от ревизионен акт № Р-220022160070064-091-001/02.08.2017 г. /издаден след изготвен ревизионен доклад, срещу който не са постъпили възражения/ са видни установените към 02.08.2017 г. публичноправни задължения на дружество „************” ЕООД за данък върху добавената стойност и лихви за периода от 01.07.2014 г. до 28.02.2015 г. и 01.04.2015 г. до 31.08.2015 г. Съгласно чл. 127 от ДОПК „ Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. След изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс“. По делото се установи, че ревизионният акт е връчен на дружеството на 07.08.2017 г. чрез системата за електронно връчване на посочения от дружеството имейл адрес [email protected] – видно от удостоверението за електронно връчване /л. 54, том 1 от ДП/. От писмото на Директора на офис „Оборище“ при ТД на НАП- София /л. 91 от съдебното производство/ се установява, че в срока за доброволно плащане – от 08.08.2017 г. до 21.08.2017 г. вкл. задълженията по ревизионния акт не са били платени, нито пък са били заплатени впоследствие. Видно от отразеното в писмото и към датата на неговото съставяне – 28.03.2022 г. плащания за погасяване на задълженията не са постъпвали и същите не са погасени.