Решение № 220 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000503459 по описа за 2021 година при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Бул инс“ АД срещу решение 260093 от 09.07.2021 г. на ОС Враца по т.д. 128/2020 г., с което е уважен иск на Т. Р. Д. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди от ПТП от 20.07.2019 г. със законната лихва от 28.01.2020 до изплащането в частта над 10 000 лева и съответната част лихви и разноски.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие със събраните доказателства. Приносът на пострадалата следва да е поне 1/3, а обезщетението е завишено предвид установените по делото травми.

Подаден е отговор на жалбата, в който се твърди, че обезщетението е адекватно на физическите и психически травми на ищцата и приносът поради непоставяне на предпазен колан правилно е определен на 1/10, като е взет предвид конкретният механизъм на инцидента.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и за ангажиране на отговорността на ответника: противоправно поведение на застрахован при ответника водач, вина, причинени травми, причинната връзка между деянието на делинквента и травмите на ищцата. Спорно е какво е справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и налице ли е принос на пострадалата за настъпване на вредите по-голям от определения от първата инстанция от 1/10.

Срещу приетия от първата инстанция механизъм на ПТП няма въззивни оплаквания и 1 доводи. На 20.07.2019 г. около 08.30 часа на км. 243 на АМ Тракия в посока гр. Бургас автомобилът, в който се е возила ищцата като пътник на задната седалка, се е блъснал в мантинелата, като в инцидента няма други участващи ППС. Вследствие на удара лекият автомобил не е напуснал пътното платно, не се е преобръщал или завъртял в посока обратна на движението си.

За установяване справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди съдът взе предвид представената медицинска документация, заключението на СМЕ, изготвено от д-р К., ортопед-травматолог, заключението на СПЕ, изготвено от клиничен психолог Х. Х., както и свидетелските показания на съпруга на ищцата.

Получената в резултат на ПТП травма е хиперфлеския на гръден прешлен - минимално клиновидно счупване на тялото на 10-ти гръден прешлен, което е установено с извършване на МРТ на гръдния сегмент на гръбначния стълб на 28.05.2020 г . Лечението било консервативно. Според експерта Д. претърпяла болки с обичаен за тази травма интензитет, на фона и на остеофитни промени в областта на посочения и съседните прешлени. Към момента ищцата търпи болки, които се дължат на наличните заболявания - остеофитоза и лекостепенна дискова херния. Не са налице остатъчни последици от получената травма и прогнозата за възстановяване е добра. Медицинското състояние на пострадалата към настоящия момент е добро, като няма дефицит на движенията в гръдния отдел на гръбначния стълб.

Основателни са доводите в жалбата, че в медицинската документация са налице противоречия относно конкретната локализация на посоченото минимално клиновидно счупване и по-конкретно номера на гръдния прешлен. В приложените медицински документи е описано следното: 20.07.2019 г. счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен (Th9) - леко снишаване на височина на тялото, предимно но горния контур /МБАЛ "Д-р Иван Селимински" гр.Сливен; 22.07.2019 г. комиресивно счупване на тялото на Th9, без ангажиране на гръбначния канал. Разчитане на рентгенография - лекостепенно снишение на Th9 - Неврохирургичен кабинет /спешно отделение/ при УМБАЛСМ "Пирогов" гр.София;

04.11.2019г. разчитане па образно изследване - леко снишаване конкавно /вдлъбнато/ на горна дискална повърхност на Тh10 /тялото на 10-ти гръден прешлен/; 03.12.2019 г.

Амбулаторен лист №011252 – "Нов МЦ" ЕООД Враца, ортопедия и травматология - скенер (КАТ данни) за "компресивна фрактура на тялото на ТН8-ТН9, без ангажиране на дъгите на засегнатия канал.

Според д-р К. разминаванията се дължат на несъвършенството на медицинската апаратура, както и от преценката на лекаря, диагностицирал травмата, като най- съвършеният метод за тази травма е ЯМР и въз основа именно на това изследване той е изготвил заключението си относно факта кой прешлен е засегнат. Неоснователни са доводите, че тъй като ЯМР изследването е десет месеца след инцидента, е налице сянка на съмнение дали тази травма е в резултат на ПТП. Първоначалните изследвания непосредствено след инцидента от 20.07.2019 г. от МБАЛ „д-р Иван Селимински“ Сливен са основание за поставяне на диагноза счупване на девети гръден прешлен, а от 22.07.2019 г. от УМБАЛСМ „Пирогов“ – счупване на гръбначен прешлен, компресионна травма без ангажиране на гръдния кош.

Видно от медицинските документи, ищцата е изпитвала болки в областта на гръбнака и е търсила консултация след първоначално оказаната спешна помощ в Сливен, в гр. София (УМБАЛСМ „Пирогов“), в гр. Враца („Нов МЦ" ЕООД) и в гр. Плевен (МБАЛ „Сърце и мозък“) в продължение на няколко месеца след инцидента. Безспорно ищцата е получила травма на гръбначния стълб – счупване на прешлен, която е довела до описаните в амбулаторните листове и епикризи от различни лечебни заведения оплаквания и те следва да бъдат обезщетени. Без значение за размера на обезщетението дали е травмата е в девети или десети прешлен. Без съмнение, тежестта на счупването следва да намери отражение в размера на обезщетението, но тази тежест се преценява от съда чрез доказаните чрез медицинските документи и свидетелски показания болки, причинени от травмата.

В заключението на психологичната експертиза е обосновано, че при ищцата се наблюдава остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията към нейния социален живот, която е в пряка причинна връзка от процесното ПТП. Вещото лице е констатирало, че е налице нарушение на съня, тревожност и емоционална лабилност у ищцата, които са в пряка връзка с пътния инцидент, след настъпването на който ищцатастанала тревожна, неспокойна, плачлива, социално изолираща се, което налага психиатрични прегледи и лечение. Промените в психическото и емоционалното състояние на г-жа Д. се изразяват в повтарящо се припомняне, възпроизвеждане, изживяване на травмата с внезапно оживяване 2 на минали сцени и кошмарни сънища, емоционална лабилност, плачливост, раздразнителност, напрегнатост повишена тревожност, невъзможност да усеща радост от живота, затруднения при извършване на обичайните ежедневни дейности, ограничаване на кръга от интереси, намалена активност и работоспособност, промяна в поведението дистанциране, нежелание и въздържане от социални контакти, нежелание за общуване, страх да пътува с автомобил. Според вещото и към настоящия момент ищцата все още не се е справила напълно с психическите последиците от ПТП. Психическото и емоционалното й състояние е наложило търсене на психиатрична помощ и е последвало медикаментозно лечение. В съдебно заседание вещото лице категорично поддържа изводите си и въпреки оспорването от ответника съдът ги кредитира, тъй като са защитени убедително.

Свидетелят, съпруг на пострадалата, разказва, че заедно с нея и сина им или тръгнали за почивка, при което са претърпели ПТП. След инцидента била откарана в Спешна помощ в гр. Сливен, заедно със сина им, където е било установено, че има счупване на гръбначни прешлени и контузии. След това са били и потърсили специалист в УМБАЛ "Пирогов", където е била потвърдена поставената диагноза и там са й били поставили корсет с метални пръстени, който е носила в продължение на половин година постоянно и който я е бил обездвижил. Изпаднала в сериозен шок - започнала е да получава паник атаки, да сънува кошмари, изолирала се от външния свят, спряла да излиза навън и впоследствие е била диагностицирана и с постравматичен стрес. Непосредствено след катастрофата имала нужда от съдействие за елементарни ежедневни действия като къпане, обличане. Не можела да гледа детето им, като за него се грижел свидетелят, както и роднини и бавачки. Преди катастрофата тъкмо била започнала работа, в която е искала да гради кариера, след това всичко се е било провалило. В продължение на повече от година не е могла да започне да работи поради физическите си и психическите си увреждания. Преди инцидента не е приемала медикаменти, а след катастрофата са й били изписали и тя ги е приемала. Преди произшествието тя е била активна, карали заедно велосипеди, спортували активно и двамата, правили са разходки в планината, пътували са често. След инцидента не могла да спортува заради нараняванията в гръбнака и отказала да пътува. Когато се качи в автомобил, й става лошо и започват паник атаки. Не могат да отидат никъде двамата, защото тя отказва да се вози в автомобил на дълги разстояния, притеснява се, че отново могат да катастрофират, а когато пътуват и се качат на магистрала, спират, ако въобще успеят да продължат, но в повечето случаи се връщат. Към настоящия момент съпругата му все още не е преодоляла напълно стреса, движенията й са по-добри отколкото към момента на катастрофата, но все още са били затруднени. Не може да повдига нормално тежки предмети за човек с такова тяло. Паник атаките продължават, неспокойна е и не може да пътува в автомобил.

Показанията са в синхрон с приетите медицински документи относно терапията от психиатър и със заключението на СПЕ и следва да бъдат кредитирани.

Видно от болнични листове и експертно решение, ищцата е била в болничен заради намалена работоспособност в продължение на седем месеца.

Факторите за определяне на обезщетението са: получената травма на прешлена, наложилото се обездвижване в продължение на шест месеца, временната неработоспособност вследствие на това обездвижване, нуждата от чужда помощ в ежедневието през този период и невъзможността за полагане на грижи за детето, но и липсата на усложнения и на дефицит на движенията в гръдния отдел на гръбначния стълб. От значение за сравнително високия размер на обезщетението е и психическото отражение на инцидента, което ищцата все още не е преодоляла въпреки помощта на психиатър чрез медикаментозна терапия. Ето защо, съдът намира, че обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева е справедливо предвид погоре изброените фактори и оплакванията за завишен размер са частично основателни.

Оценката по справедливост включва както обективния критерий – общественоикономическото състояние към деня на събитието – 2019 г., така и установените вреди.

По спорния въпрос за наличието на принос, като съобрази изяснения механизъм на пътния инцидент, както и заключението на КСМАТЕ, настоящият състав намира, че поведението на ищцата е допринесло за настъпване на вредите в по-голяма степен от определената от първата инстанция и въззивните оплаквания са основателни. Според това заключение ударният процес е настоящия случай е кос страничен удар в дясна страна на лекия автомобил в неподвижно препятствие - еластична предпазна ограда - мантинела. След удара десните врати на автомобила са били с блокирано отваряне. Инерционната сила, действаща върху тялото на седящата на задна дясна седалка Т. в инициалния момент на удара на лекия 3 автомобил в мантинелата, е била с направление отзад напред в посока от ляво на дясно спрямо оста на лекият автомобил, под ъгъл от около 15 - 20° , което води до стремеж на тялото - торса, главата, долната част на долните крайници и горните крайници да се придвижи напред и в дясно под ъгъл от около 15 -20° в посока срещуположна на ударният импулс - при което тялото вследствие на тази инерционна сила отзад напред, полита напред и влизат в съприкосновение на ръцете със задна страна на облегалката на предна дясна седалка на автомобила. Ищцата е била без поставен предпазен колан и тялото й, следвайки силата и направлението на инерционната сила с крака, опрени в пода на купето и с горната част на тялото, е политнало сгъваемо рязко напред в посока задната страна на тръбната опора на седалката. При този летеж на горната част на тялото напред с рязко огъване на горната част на тялото напред в посока предна дясна седалка е получила минимално счупване на тялото на десети гръден прешлен, т.е. при хиперфлексия на гръдния отдел на гръбначния стълб. Предпазните триточкови, инерционни колани са средство за пасивна защита, с предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в него при поставени колани в случай на внезапно спиране на автомобила/в режим на аварийно спиране/ или челен и странично челен удар, какъвто е в разглеждания случай удар към мястото му на седене - на таза и долните крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката,при инерционна сила и направление, действаща върху тялото в посока от зад напред спрямо надлежната ос на автомобила, като не ограничава движението на торса, главата,долната част на долните крайници и горните крайници. Вещите лица са категорични, че при правилно поставен триточков инерционен колан, пътничката на задна дясна седалка би запазила местоседенето си на седалката и удар на горната част на тялото в облегалката на предна дясна седалка не би се реализирал. В този случай нараняванията биха били единствено от колана и би могло да се избегне полученото увреждане.