Определение № 2002 от 23.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2002 гр. Пловдив, 23.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Елена З. Калпачка

И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502236 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 против Разпореждане № 15947 от 23.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 8342/2023 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател вх. № 52570/07.06.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу С. Г. К., ЕГН: **********, за претендираните със заявлението вземания, както следва: сумата от 3960,92 лв., съставляваща главница по сключен между К. и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2388148 от 12.05.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 1247,52 лв., съставляваща възнаградителна лихва за периода от 30.08.2021 г. до 31.05.2023 г., сумата от 460,50 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.08.2021 г. до датата на депозиране на заявлението и разноски.

Поддържаните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос. Твърди се, че между „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, и длъжника С. Г. К. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е съгласил срещу възнаграждение да отговаря солидарно с длъжника за 1 изпълнение на всичките му задължения на кредитополучател по сключен на 12.05.2021 г. с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2388148. Посочва, че при кандидатстване за одобрение от „Кредисимо“ ЕАД длъжникът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит чрез поръчителство от трето, одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице съгласно раздел II, § 17 от Общите условия. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство няма задължителен характер, сключва се единствено по желание на кредитополучателя, като размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължал при евентуално длъжниково неизпълнение. Поради това уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство отговаряла на изискванията за добросъвестност и не водела до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Навежда се доводът, че договорът за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД не е потребителски, тъй като е сключен между две търговски дружества.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Окръжен съд - Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, като кредитор срещу длъжника С. Г. К. с ЕГН: ********** Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата от 3960,92 лв., съставляваща главница по сключен между К. и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит от 12.05.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 1247,52 лв., съставляваща 2 възнаградителна лихва за периода от 30.08.2021 г. до 31.05.2023 г., сумата от 460,50 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и С. Г. К. Договор за предоставяне на поръчителство на 12.05.2021 г. и сключен на същата дата договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с които са обезпечени вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по сключения между него и К. договор за потребителски кредит, като в изпълнение на така поетите задължения поръчителят е платил задълженията на К. към „Кредисимо“ ЕАД и регресните си вземания към длъжника К. по чл. 146, ал. 1 от ЗЗД /в който смисъл е и чл. 4, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство/ е прехвърлил на заявителя с Приложение 1 от 10.06.2022 г. към Договор за цесия от 01.02.2022 година.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит № 2388148/12.05.2021 г. и Приложение № 1 към него се установява че „Кредисимо“ ЕАД е предоставило в заем на С. Г. К. 3960,92 лв. за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент 39,74 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите по кредита от 47,84 %. Посочен е общият размер на подлежащата на връщане сума – 5803,20 лв. и начин на връщане – на 24 равни месечни вноски в размер на 241,80 лв. съгласно приложен погасителен план, с краен падеж 31.05.2023 г.

От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да - съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице-поръчител, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, срокът за одобрение на заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, е 14 дни от подаването му. Следователно е налице неравноправно 3 третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на одобрение на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

На основание чл. 4, ал.1 от договора за кредит, между К. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като справка в ТР установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД от неговото учредяване и понастоящем.

Поръчителят се е задължил солидарно с К. за всички вземания на „Кредисимо“ ЕАД към него, произтичащи от договора за кредит /в този смисъл е подписан на същата дата и договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД/, а К. - да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 195,40 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, съгласно Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство.

Видно е, че действителният ГПР по договора за кредит е над максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от 50%, съответно че посоченият в договора ГПР от 47,84 % не е действителният по причина, че в него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което е следвало да бъде включено на основание разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и на § 1, т. 1 от ДР ЗПК. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал.

1-3 от процесния Договор за потребителски кредит, се налага изводът, че разходът "възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява "общ разход по 4 кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в ГПР по процесния договор за кредит.

Тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това, следва да се отбележи още, че посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора, да са ясни и разбираеми.

Нищожна на самостоятелно основание е и клаузата относно възнаградителната лихва. Според трайно установената съдебна практика на ВКС максималният размер на лихвата /възнаградителна или такава за забава/ следва да е ограничен до двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити и до трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити и уговорена над този размер лихва противоречи на добрите нрави /в този смисъл Определение № 901/2015 г. по гр.д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о./, съответно уговорена над този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Уговореният в процесния договор размер над моралния приемливия /в случая възлизащ на 20 % при обезпечен кредит/, а именно 39,74 % обосновава извод за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.

5

С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. На основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

РС - Пловдив е оставил заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора и ако са извършени – за погасяване на какви по вид задължения по договора са отнесени тези суми и в какъв размер. С молба от 22.06.2023 г. заявителят не е отстранил нередовностите. Поради това главница, съгл. чл. 23 от ЗПК, РС - Пловдив не е присъдил, т.к. заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на искова молба, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно първоинстанционният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното Разпореждане № 15947/23.06.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 8342/2023 г. по описа на РС– Пловдив, с което изцяло е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу С. Г. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес в с. Д.п., общ. К., обл. П. като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.