Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 218 от 15.07.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 97/2024
Вид
Решение № 218
Подписан
15.07.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева, Даниела Димова Томова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000097 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с адрес гр. София срещу решение № 533/11.12.2023 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 107/2023 г. в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца А. С. А. сумата над 50 000 лв. до присъдения размер от 112 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му М А. С., за горницата над сумата от 30 000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на телесни увреждания на ищеца А. С. А., също така за сумата от 72 лв., формирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, всички настъпили вследствие на ПТП, осъществено на 09.01.2020г. на път II-904, км. 16+500, след разклона за с. Дъбравино, в посока с. Горен Чифлик, причинени от водача Г С М, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген, модел „Поло“, с рег. № В ХХХХ ХХ, застрахован за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.02.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, както и в частта на присъдените съдебни разноски.

1

Във въззивната жалба се поддържа становището, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Основните възражения на жалбоподателя се свеждат до неправилното според него прилагането на принципа за справедливост, посочен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и квотата на определеното съпричиняване, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Според застрахователното дружество следва да бъде определен процент на съпричиняване от 50 %, с оглед на събраните по делото доказателства относно приноса на пострадалия и механизма на настъпване на вредите. Съдът е пренебрегнал изводите на приетата по делото САТЕ, според която изпадането на детето от прозореца се дължи на непоставен или неправилно прикрепен към столчето предпазен колан. Като последица от непоставянето на предпазен колан детето М е изпаднало от автомобила и е било наранено. Непоставянето на предпазен колан е нарушение на закона от страна на родителите на пострадалия, поради което тяхната отговорност е по-голяма от приетата от първоинстанционния съд, съответно степента на съпричиняване следва да бъде определена в повисоки размери. Коланът със сигурност би предотвратил смъртоносните травми на детето, тъй като е най-ефективен при преобръщане, намалява близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло, разпределя инерционните сили върху тялото и ги забавя. Ако детето беше с правилно поставен предпазен колан със сигурност щеше да остане живо.

По приложението на чл. 52 ЗЗД твърди, че претърпените от ищеца вреди не са извънредни и над обичайните, поради което присъденият размер на обезщетение е явно завишен. В този смисъл се налага извода, че заплащането на обезщетение за неимуществени вреди не следва да се ползва като средство за неоснователно обогатяване. По отношение на присъдената сума за обезщетение на имуществени вреди по повод погребението на М С., сочи, че тези разходи по съществото си не съставляват непозволено увреждане, а следва да се характеризират като изпълнение на нравствен дълг, съгласно чл.

52, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваните части.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваните му части като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива в предметни предели, очертани с жалбата, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е реализирано на 09.01.2020г. на път III-904, км 16+500, след разклона за с. Дъбравино в посока с. Горен Чифлик, по вина на водача Г С М, ЕГН **********, която управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген, модел „Поло“, с рег. № В ХХХХ ХХ, нарушила правилата за движение по пътищата в следствие на което причинила по непредпазливост смъртта на М А. С. и средна телесна повреда на ищеца А. С. А.. Според 2 заключението на КСАТЕ причината за пътния инцидент е загубата на контрол над превозното средство, в резултат на задрямване на водача по време на управление и навлизане на автомобила в рентата за насрещно движение в ляво. Пътникът на предна дясна седалка сигнализирал за опасността, водачът се събудил и рязко завъртял волана надясно с цел да го върне в лентата си за движение, но загубил напречна устойчивост и при последвалото завъртане на волана наляво в опит да бъде върнат автомобила в лентата за движение контролът над превозната средство бил загубен и той се отклонил надясно.

Десните му гуми навлезли в отводнителната канавка, автомобилът се преобърнал надясно и продължил движението си към намиращия се извън платното бетонен стълб, в който се ударил с долната си част. При удара пътникът в детското столче на задната седалка бил изхвърлен през задния десен прозорец в крайпътната тревна площ. Според експертите автомобилът бил оборудван с триточкови предпазни колани на предните и задните лява и дясна седалки, а в средата – с двуточков такъв, без въздушни възглавници.

Ищецът пътувал на предна дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан, а детето М пътувало в детско столче на задна седалка вляво зад водача.

Автомобилът не бил оборудван заводски със система за обезопасяване на деца. Детето било поставено в детско столче, обезопасено с триточков предпазен колан на задната седалка в ляво, но вероятно не е било закопчано с предпазните колани на самото столче, ако е имало такива, тъй като в този случай би полетяло заедно със столчето. Предпазният колан е бил предназначен да го държи, за да не изхвърча напред. Тъй като детето е изхвърчало през задния десен прозорец на автомобила, т.е. настрани според вещите лица предпазният колан не е проектиран да може да задържи ефективно такова столче във всички случаи и при наличието на такъв сложен удар, задържащият механизъм на колана по отношение на столчето се определя като незначителен. Коланът, с който било обезопасено столчето, бил поставен правилно, но въпреки това, столчето се е измъкнало. Задната седалка и предпазният колан вляво не били проектирани за системна употреба от пътници с такива малки тела като на тригодишните деца – 92 см височина и 13-15кг тегло. По тази причина, според експертизата, по правилно и безопасно за тялото на детето би било, ако е било поставено в кош за деца или седалка за деца.

След удара ищецът останал в купето, освободил се самостоятелно от колана и излязъл извън автомобила, счупил предното панорамно стъкло, за да извади водача. В резултат на произшествието ищецът получил фрактури на телата на последния гръден и първия поясен прешлени на гръбначния стълб, определени от компресионно-флексионен тип и повърхностни рани по гърба на дланите на двете ръце. Фрактурите на прешлените довели до трайно затруднение в движенията на тялото на пострадалия за период от 7-8 месеца, които основно били придружени с болка, която в първите месец-два, е била почти постоянна. Травмата е лекувана хирургично чрез въвеждане на костен цимент, заместващ увреденото костно вещество. Предвид множеството 3 нервни структури, които се помещават в гръбначномозъчния канал и основните нерви, които излизат от него, ищецът е претърпял значителна по интензитет болка, която се разпространила към крайниците и допълнително затруднила движенията и нарушила сетивността. Към момента на провеждане на експертизата ищецът е изцяло функционално възстановен, оздравителният процес е преминал без отклонения и усложнения, налице са субективни оплаквания за периодично появяваща се болка при определени натоварващи движения.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от смъртта на неговия син М, както и от преживените травматични увреждания, виновно и противоправно поведение от застрахования водач и причинноследствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика, както и процентът съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

В тази връзка съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да прецени в тяхната съвкупност.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че смъртта на детето М е настъпила изненадващо и внезапно за ищеца, била е преживяна изключително тежко и мъчително и до днес не е преодоляна.

Според свидетеля В И ищецът „постоянно си спомня за малкия, постоянно говори за него“. Според свидетеля Златев „това тежко преживяване се е отразило трудно на ежедневието на ищеца. Той постоянно говори за детето си, постоянно гледа снимките му, за него мисли“.

По отношение на собствените му травми е установено по делото, че фрактурите на прешлените от гръбначния стълб, довели до трайно затруднение в движенията на тялото са били придружени с болка, която в първите месец-два, е била почти постоянна. Предвид множеството нервни структури, които се помещават в гръбначномозъчния канал и основните нерви, които излизат от него, болката е била със значителен интензитет, 4 разпространявала се е към крайниците и допълнително е затруднявала движенията или нарушавала сетивността. Клинични данни за конкретна увреда на основни нервни структури не са установени. Следва да бъде отчетено и благоприятното въздействие на предприетия щадящ метод на оперативно възстановяване на засегнатата костна структура.

Възстановяването продължило около 6-7 месеца, през което време за ищеца съществувало затруднение в движенията на тялото му. Налагала се е чужда помощ, която получавал от съпругата си. Болката се определя като почти постоянна в първите месец-два. Възстановителният период не е надхвърлил обичайния такъв. Въпреки пълното функционално преодоляване на травмата на гръбначния стълб са останали персистиращи оплаквания, изразяващи се в периодично появяваща се болка при определени натоварващи движения и при по-студено време. Не са били възвърнати в пълен обем движенията, бързината и силата, които е имал преди инцидента.

При определяне размера на застрахователните обезщетения съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при подобни случаи, отчитайки и икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2020г. – 610лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението