Решение № 221 от 14.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Д. С. Ст. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване № 20221000600635 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.

Постъпило е искане от осъдения Р. И. П. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 8342/2019 г. на СРС и потвърждаващото го решение по в.н.о.х.д. № 4124/2021 г. на СГС.

С цитираните актове Р.П. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 152 НК и по чл. 150 от НК и му е наложено общо наказание /увеличено по реда на член 24 от НК/ в размер на десет години лишаване от свобода.

В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при решаване на горните дела, а също и за нарушение на материалния закон. В подкрепа на касационното основание по чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК се твърди, че в нарушение на чл. 13 от НПК съдът не е положил усилия и не е събрал доказателства в подкрепа на защитната теза, а също и това, че мотивите страдат от съществен порок, тъй като не дават отговор на въпроса извършени ли са престъпни деяния от подсъдимия и защо. За да се обоснове наличието на касационно основание по чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК, в искането се твърди, че е осъдено невинно лице, тъй като извън показанията на пострадалата липсват други доказателства за осъществен насилствен полов акт с нея.

Искането към апелативния съд е да възобнови наказателното производство и след като отмени първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение да върне делото на досъдебното производство.

1

В съдебно заседание пред САС упълномощеният в това производство защитник на осъдения - адвокат Благородна Б., поддържа искането и въведените с него две основания за възобновяване. Към тях, в шестмесечния срок по член 421, ал. 3 от НПК, защитата въвежда и още едно - явна несправедливост на наложеното наказание. За да го обоснове, защитникът твърди, че без основание съдът е включил в мотивите си екстремно висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, с които е обосновал включително и приложението на член 24 от НК. Защитникът смята, че сочените от съда обстоятелства не са налице, тъй като осъденият е неосъждан, в добри отношения с лицата от близкото си семейно и приятелско обкръжение е и няма данни да не подлежи на корекция в местата за лишаване от свобода.

Представителят на САП моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.

Осъденият Р.П. в лична защита изцяло се солидаризира с позицията на своя защитник.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

1. По допустимостта на искането

Настоящият съдебен състав намери искането за допустимо поради спазване на установения в чл. 421, ал. 3 НПК шестмесечен срок – въззивното решение е постановено на 23.01.2022 г., а искането е подадено на 10.05.2022 г. В този срок е въведено в съдебно заседание и възобновителното основание по член 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Искането е срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава ХХХIII НПК, и изхожда от процесуално легитимирано лице.

2. По същество искането е неоснователно по следните съображения:

С решение от 23.01.2022 г. по в.н.о.х.д. № 4124/2021 г. на СГС е потвърдена присъда на СРС по н.о.х.д. № 8342/2019 г., с която подсъдимият Р.П. е признат за виновен в това, че:

1. около 08.00 часа на 25.07.2018 г. в гр. София. ж.к. „Младост-1“, бл. 82, вх. 1, ет.

14, ап. 52 се съвкупил с лице ненавършило 18 години - пъхнал половия си орган във вагината на М. С. П., на 14 години, като употребил за това сила - натиснал пострадалата към леглото с ръце и не й позволявал да се изправи, поради което и на основание член 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание от седем години лишаване от свобода и

2 на горната дата и място с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление с лице, навършило 14 години, пъхнал половия си орган в ануса на М. С. П., на 14 години, чрез употреба на сила - натиснал я към леглото с ръце и не й позволявал да се изправи престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода.

2

На основание чл. 23, ал. 1 НК с присъдата е определено едно общо наказание от седем години лишаване от свобода, увеличено по реда на чл. 24 от НК с три години, т.е. общото наказание е отмерено на десет години лишаване от свобода, търпимо при строг режим, с приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан и с мярка за неотклонение домашен арест.

Съдържанието на искането налага няколко уточнения относно параметрите на настоящето производство:

1. На първо място, негов предмет е въззивното решение, поради което критиките към първоинстанционната присъда ще бъдат разгледани единствено в релация с процесуалната пълноценност на въззивния контрол, осъществен от Софийски градски съд.

2. На следващо място, и при касационна проверка /с изключение на трето гледане на делото пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела/, и при произнасяне по искане за възобновяване на наказателното производство, ВКС, респ. апелативният съд в случаите по чл. 424, ал. 1 от НПК, остава съд по правото, а не по фактите.

Съгласно разпоредбата на чл. 426 от НПК правилата за касационната ревизия се разпростират и върху производството по възобновяване за неуредените с особени правила случаи. Това означава, че се прилага разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК за основанията, на базата на които съдът се произнася. В светлината на казаното следва да бъде посочено, че част от доводите на защитата са свързани с оспорване на възприетите факти по делото, собствен анализ на доказателствените източници и принципен извод за недоказаност на обвинението. Това се субсумира под оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не търпи никакво съдебно обсъждане от настоящата инстанция.

3. В рамките на допустимост на искането остават твърденията на защитата, които могат да групират като твърдения за:

-опорочено вътрешно убеждение на решаващите съдилища, предвид несъобразяване с принципите, заложени в разпоредбите на член 13, член 14 и член 107 НПК;

-липса на мотиви;

-неправилно приложение на материалния закон и

-явна несправедливост на наложеното наказание, въведено в съдебното заседание на 13.07.2022 г.

4. Разглеждайки тези твърдения в аспекта на същественото процесуално нарушение - възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, САС прие следното:

4.1. По доводите за опорочено вътрешно убеждение на решаващите съдилища, предвид несъобразяване на фактите с принципите, заложени в разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК

3

Доводите в подкрепа на това основание са неоснователни.

За да осъдят подсъдимия Р.П. за извършени от него престъпления по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НК и чл. 150, ал. 1 от НК, решаващите по фактите и правото съдилища са счели, че събраната доказателствена съвкупност е достатъчна за мотивиране на ясен и категоричен извод за неговата виновност по двете вменени му обвинения. Тезата на прокурора, възприета от районния и потвърдена от въззивния съд, касателно двете престъпления е, че на процесната дата осъденият П. е осъществил с навършилата 14 години пострадала М. П. полов акт /съвкупление/ и блудствен акт /действия без съвкупление, но с цел полово удовлетворение/, като и в двата случая е използвал за това сила - натиснал пострадалата към леглото с ръце и не й позволявал да се изправи.

Въззивният съд е възприел тезата на обвинението, като е счел, тя намира цялостна подкрепа в доказателствата по делото. Изложените от въззивния съд аргументи са убедителни, а доказателствата от значение за главния са тълкувани вярно. В тази насока съдът се е позовал на първични и производни доказателства, но също и на експертни становища.

В първата група логично се включват показанията на самата пострадала. Въпреки непълнолетната си възраст тя е конкретна, последователна и информативна в разказа си, снет като показания и след предупрежение за наказателната отговорност по член 290 от НК. Известните непълноти в изложението на пострадалата - резултат от изминалото време - са били преодолени с правилно използваната от районния съд процесуална техника по чл. 281 от НПК. Вярно съдът е отчел, че въпреки непълнолетната си възраст пострадалата е психически здрава, с годна свидетелска годност и е в състояние да дава показания от значение за делото.

Не само изложението на пострадалата е било ценено от въззивния съд, а и другите налични доказателства, които на практика са били еднопосочни що се отнася до време, място и начин на извършване на деянията и участието на подсъдимия в тях. В тази връзка производните доказателства - показания на С. П., А. Л. и Р. Х., с основание са поставени в основата на съдебните доказателствени изводи. Това са лица от близкото семейно обкръжение на пострадалата, пред които непосредствено след процесните събития тя е споделила за случилото се, поради което и с оглед проверка на първичните доказателства правилно техните показания са били обсъдени от решаващия въззивен съд.

Ценено като подкрепящо обвинителната теза е и заключението на техническата експертиза по делото, от която се установява, че непосредствено преди инкриминираните събития пострадалата и подсъдимият са влезли в блока, обитаван от Р.П., където на практика са осъществени и насилствените полови действия.

Заключението на съдебно медицинската експертиза също е било обсъдено и ценено от градския съд, потвърждаващ и в тази насока изводите на районния. И двете инстанции по същество вярно са приели, че при прегледа на пострадалата е установена розова и еластична девствена ципа с обща налобена форма и прясна дефлорационна щърбина на 03.00 часа по часовниковия циферблат, преценено при лежащо по гръб положение, както и охлузване в областта на аналния сфинктер. На база именно на това заключение и на специалните знания на вещо лице, без които въпросът не би могъл да бъде решен, е било приетото от съдилищата, че състоянието на ръбовете на разкъсването на девствената ципа, а също и на охлузването в аналната област, определят получаването им в порядъка на няколко часа до едно денощие. Правилно като неоснователно е било отхвърлено възражението на защитата, че е възможно горните увреждания да са получени при полов акт с друго лице или при използването 4 на предмет със специфични характеристики. Това възражение не е държало сметка за две обстоятелства, върху които са обърнали внимание инстанциите по същество. На първо място, според заключението на лекарската експертиза уврежданията във вагиналната и анална област имат идентичен механизъм на получаване и се дължат на вагинален/анален полов акт при проникване във влагалището/ануса на възбуден мъжки полов член в резултат на натиск и триене при характерните възвратно-постъпателни движения. На следващо място, доказателствата по делото установяват еднопосочно, че в значителната част от 24 часовия период, сочен от експерта като най-дългия възможен за получаване на уврежданията, пострадалата е била неотлъчно със свидетелите Р. Х., К. Л., М. Х., А. Л., С. П. или Р. Б., което на самостоятелно основание изключва, както възможността за осъществяване на полови действия с друго лице освен с подсъдимия, така и твърдяното от защитата самоувреждане с предмети.

При коментираната по-горе доказателствена маса и при прецизно проведеното от двете инстанции съдебно следствие не може да се твърди, че обективната истина не е била установена, а вътрешното убеждение на съда е било опорочено.

Вярно е, че съдът не е събирал доказателства извън тези, които е посочило обвинението. Делото обаче не е разкривало потенциал и нужда от допускането на такива. В досъдебната фаза и пред първия съд подсъдимият Р.П. се е възползвал от правото си да не дава обяснения, а пред въззивната инстанция е изложил съвсем накратко позицията си по отношение на обвинението, като е казал, че не е предприел принудителни полови действия по отношение на пострадалата. Нито той, нито защитата са отправили към съда доказателствени искания за потвърждаване на тяхната теза. Едновременно с това доказателствата, на които се е основало частното и държавно обвинение, са били едностранно насочени и достатъчни по обем за формиране на финални фактически и правни изводи. Поради това съдът, който поначало има служебно задължението да разкрие обективната истина, не е следвало да предприема собствена инициатива за допускане и събиране на други доказателства.