Решение № 1633 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100511100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13377 от 23.11.2022 г. по гр.д.№ 34339/2022 г. на СРС, 35 с-в е признато за установено по отношение на А. П. Д. - М., ЕГН **********, с адрес гр.

София, ж.к.“*******, бл. *******, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, сумата от 168.64 лв. за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 22076/2022г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлен иска за главница за разликата над уважената част от 168.64 лв. до пълния предявен размер от 519.46 лв., иска за сумата от 6.08 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г. до м. 07.2020г., както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 83.97 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2019г. до 19.04.2022г., както и за сумата от 1.41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

С постановеното решение е признато за установено по отношение на М. Х. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.“*******, бл. *******, че дължи на 1

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ******* по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. е чл. 59 ЗЗД, сумата от 168.64 лв. за периода от м. 05.2019г. до м.

04.2021г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 22076/2022г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлен иска за главница за разликата над уважената част от 168.64 лв. до пълния предявен размер от 519.46 лв., иска за сумата от 6.08 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г. до м. 07.2020г., както и исковете с правно основание чл. 415, an. 1, вр. е чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 83.97 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2019г. до 19.04.2022г., както и за сумата от 1.41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на исковете е депозирана въззивна жалба от ответниците А. П. Д. – М. и М. Х. Д. с изложени доводи, че е неправилно поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Излагат доводи, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил, че в производството е установено, че притежаваният от тях нежилищен обект никога не е бил топлоснабден и същит е отделна самостоятелна част от сградата с отделен вход, която никога не е била присъединявана към топлопреносната мрежа. Неправилно, според жалбоподателите, съдът не е съобразил, че присъединена към топлопреносната мрежа е само другата жилищна част на сградата- ЕС, която е с отделен вход.

По изложени съображения, молят съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца "Топлофикация-София" ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Заявява, че при постановяване на решението съдът е съобразил събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е нарушил процесуалните правила. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендира присъждането на разноски за производството.

Подпомагащата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на "Топлофикация-София" ЕАД, ЕИК ******* срещу А. П. Д. - М. и М. Х. Д., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца разделно по ½ от следните суми: сумата от 1038.93 лв. - главница, представляваща 2 стойност на незаплатената ТЕ за периода м. 05.2019г. до м. 04.2021г., сумата от 167.95 лв. лихва за периода 01.07.2019г. до 19.04.2022г., сумата от 12.16 лв., представляваща главница за дялово разпределение и сумата от 2.82 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 22076/2022г. на СРС, 35 с- в, срещу която ответникът възразил. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове. Твърдят, че имотът никога не е бил включван в отоплителната инсталация на сградата, нито има монтирани тръби и радиатори. Поддържат, че имотът е със самостоятелен вход и няма общи части с останалите обекти в сградата. Оспорват приложените документи, като твърдят, че в имота няма реално потребление на ТЕ. Поддържат, че не са получавали фактури.

От приложеното към настоящото дело частно гр. дело № 22076/2022 г. по описа на СРС, 35 с-в, се установява, че срещу ответниците, въз основа на заявление на „Топлофикация - София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение. Исковата молба е предявена на 27.06.2022г., като на тази дата са представени и доказателства за предявения иск. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявените в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК установителни искове са допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Чрез представеното пред първата инстанция Постановление за възлагане от 20.12.2010 г. на ЧСИ Б., се установява, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот- магазинно помещение, находящо се в гр.София, ул.******* Район Оборище, с аб.№ *******, при равни квоти.

Установява се, че изпратената от ищеца до ответниците покана за подписване на договор за продажба на ТЕ за магазин с адрес гр.София, ул.******* с инсталация № 4000037994 и договорна сметка № 2200056143, както и за заплащане на дължимите суми от 06.01.2022г. не е била връчена, тъй като пратката е върната като непотърсена.

В производството е представен Протокол от 30.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в сградата, находяща се в гр.София, ул.*******, на което е взето решение за присъединяване сградата – ЕС към топлопреносната мрежа и сключване на договор с ФДР ТАЕС Н.И. ООД за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия.

Чрез представената пред СРС справка и схема на партерния етаж на сградата на ул.*******, гр.София, от 17.10.2009 г. се установява, че магазинното помещение е с 3 пълен отопляем обем 150 куб.м. и е с демонтирани отоплителни тела и няма общи части.

Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация София ЕАД на потребителите в гр. София, приети от съвета на директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) 2007 г. и публикувани в централни ежедневници.

Като доказателства по делото са приети фактури, издадени на името на ответниците, както и извлечения от сметки за топлоснабдения имот.

Чрез представеното от подпомагащата страна становище се установява, че имотът не е присъединен към разклоненията на общата отоплителна инсталация, липсват данни и за потребление на топла вода, но разход за последната е определен по реда на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяване- т.е. служебно, поради неосигурен достъп до имота за отчет.

По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно изготвена, на основание чл.202 ГПК. Чрез същата се установява, че за процесния /исков/ период от страна на ФДР е представена една неподписана от никого бланка от 05.05.2021 г., която не носи никаква информация за потреблението в имота, в т.ч. за неосигурен достъп и пр. Освен това изравнителната сметка е непопълнена и от същата не става ясно какво е потреблението, за кой период се отнася и какво е служебно начисленото количество ТЕ, в т.ч. за какво се отнася.

По правната квалификация на исковете за главници:

Последната се определя от съда съгласно твърденията на страните относно фактите /обстоятелствата, на които се основава/, а не относно правото. Съдът не е длъжен да се съобразява с правната квалификация на правоотношението, която ищецът сочи - чрез посочване на законови текстове или правни термини. Дължи определянето й, след като съобрази заявените обстоятелства, на които се основават исканията. В случая ищецът твърди, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, който се намира в сграда в режим на етажна собственост, че е ползвана доставената в имота топлинна енергия, че в сградата е извършвана услугата дялово разпределение, че между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди /т.е. - не е подписван документ/.

При тези факти ищецът дава правна квалификация на претенциите си по чл. 59 ЗЗД, като и използва и термина „неоснователно обогатяване“.

Тези фактически твърдения обаче не се подвеждат под посочената в исковата молба правна квалификация. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните отношения/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, а съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на 4 ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в чл.153, ал. 1 ЗЕ не се сочи конкретно, че разпоредбата се прилага единствено за битови клиенти на топлинна енергия, то следва, че всички собственици/ титуляри на вещно право на ползване на имоти, намиращи се в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, са потребители на топлинна енергия, без оглед на това дали ползват енергията за битови или за небитови нужди.

Следователно и по силата на чл. 153 ЗЕ, имаща характер на специална спрямо нормата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ, ако се твърди, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, то това твърдение следва да се квалифицира като такова за възникнало договорно правоотношение между страните, по силата на което ответникът, в качеството на собственик на имота в топлоснабдената сграда /респ. на потребител на топлинна енергия/, има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот.

Ето защо и като не се държи сметка за твърденията относно правото, ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците. Предявените искове за главница следва да бъдат разгледани при посочената правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, като първоинстанционният съд е разгледал всички релевантни към точната квалификация факти.

Чрез събраните в производството доказателства е установено, че сградата- ЕС, в която се намира обектът на ответниците – магазинно помещение е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Същевременно се установява, че обектът на ответниците – магазинно помещение не е бил присъединен към топлопреносната мрежа и същият има самостоятелен вход /схема и справка представени пред първата инстанция/.