Решение № 11712 от 25.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11712 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110132981 по описа за 2021 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба, депозирана на 10.06.2021г., уточнена с молба от 21.06.2021 г.

(на лист 54 от делото) на А. Б. А., действаща лично и като законен представител на малолетните Д. Г. Г. и Ц. Г. Г., срещу Г. Р. Г.ев за защита от домашно насилие. Ответникът Г.ев е бивш съпруг на първата молителка и баща на малолетните деца.

В молбата се твърди, че на 09.05.2021 г. около 17:00 часа пред жилището на молителките с адрес: София, кв. „Изгрев“, ***, бл. 26, ответникът реагирал на искания на молителката за обяснения защо не е имала контакт с децата си със заплашително насочване към молителката и заканително изричане на фразата: „Ти сега заплашваш ли ме?“, което провокирало у децата, пред които се водил Д.логът, реакция на молби към ответника да не бият първата молителка; че на 22.05.2021 г. и 23.05.2021 г. по време на режима за лични отношения с него ответникът оставил двете малолетни молителки сами и без надзор и не сменил дрехите им в продължение на две денонощия; на 27.05.2021 г. се обадил вечерта от телефон с номер: *** на молителката Д. Г. Г. на телефон ***, като не съобразил тежкото емоционално състояние и отказал да се интересува от нейните емоции относно преминал изпит, и така предизвикал у нея емоционален срив; на 07.06.2021 г. в 11:11 – 11:12 часа чрез съобщение по „Вайбър“ от профил с номер *** отправил заплаха със съобщение до профил с номер *** да подаде сигнал срещу молителката А. Б. А. за това, че молителката Ц. Г. Г. е записана в 119 училище в София, но не живее в района на същото, и на 07.06.2021 г. около 20:00 часа позвънил от телефон *** на молителката Д. Г. Г. на телефон ***, като се скарал за лош резултат на оценяване по математика в присъствието на молителката Ц. Г. Г., а последната гонила молителката А. Б. А. по поръка на баща си през телефона, за да не чува последната какво се говори на молителката Д. Г. Г.. Молителката А. твърди, че насилническото поведение на ответника, което е постоянно и системно е довело до постоянна тревога на майката и двете деца. В резултата на това поведение на ответника Д. не желаела да разговаря с майка си, удряла и сестра си Цвети, майка си, леля си и 1 родителите на майка й, държи се агресивно и в училище, обижда близките си като ги нарича „кучка”. В молбата се сочи още, че на 08.06.2021г. след ескалация на поведението й Д. взела нож и го насочила към майка си и сестра си с думите, че са виновни за всчико, а сестра й изобщо не е трябвало да се ражда. Детето Ц. също започнало да има агресивни прояви и да се чувства емоционално нестабилна. Със сезиращата молба се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие от ответника Г. Р. Г.ев със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от насилие; забрана да приближава молителките; посещение на специализирани програми. Претендира разноски.

Ответникът Г. Р. Г.ев оспорва твърденията в молбата. Същият още в отговора на молбата заявява, че отношенията с бившата му съпруга са останали много влошени след развода, а двамата работят в системата на МВР, като са служители на 01 РУ на СДВР, което предполага ежедневен контакт между тях. С цел запазване на нормална работна атмосфера ответникът е поел ангажимент пред своите началници да не влиза в конфликт с бившата си съпруга както на работното си място, така и другаде. Това го е накарало да ограничи контактите си молителката А. и комуникацията им да минава през децата. Твърди, че никога не се е държал агресивно с децата си и бившата си съпруга. По изложения моли за отхвърляне на молбата за защита като неоснователна. Претендира разноски в минимален размер.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

В молбата си от 10.06.2021г. молителката А. Б. А. подробно описва всички актове на домашно насилие от страна на ответника Г. Г.ев извършени по отношение на нея и на непълнолетните им деца. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката декларира, че актовете на домашно насилие са извършени от ответника Г. Рудеи Г.ев, който е нейн бивш съпруг и баща на двете деца.

По делото е представено Решение от № 69725/16.03.2020г., постановено по гр.д. № 73912/2019г. по описа на СРС 117 състав. С него е прекратен гражданския брак между страните Г. Р. Г.ев и А. Б. Г. и е утвърдено постигнато между страните споразумение относно последиците от прекратяване на брака. По силата на това споразумение родителските права по отношение на двете малолетни деца Д. Г. Г., родена на 07.11.010г. и Ц. Г. Г., родена на 04.10.2014г. са предоставени на майката А. Б. Г., а на бащата е определен режим налични отношения, подпорбно описан в решението. Страните са се договорили освен във времето, определено за лични отношения ответникът да може да вижда и взема децата при себе си и по всяко друго време извън определеното, при предварително договаряне с майката като това не трябва да нарушава и пречи на режима на децата.

Съответно и ако по обективни причини бащата е възпрепятстван да спазва така уговорения режим то по общо съгласие на страните той ще може да стори това в други дни, уточнение съвместно между двамата родители.

Молителката А. е копие на своя кореспонденция със социални служби, в които е излагала твърдения, че ответникът Г.ев е осъществявал системно психологическо насилие по отношение на нея лично и на малолетните им деца. По делото са приложени протоколи от срещи със социални работници в ДСП Младост, в които се съдържа информациа, че когато на детото Д. се направи забележка същата започва да крещи и да обижда околните, да се държи агресивно с тях и най-веече със сестра си Цвети.

По делото са приобщени социални доклади, изготвени от Д.. В доклада от 18.07.2022г. се съдържат данни за това, че отношенията между родителите 8са силно влошени. Майката споделя, че след посещение при баща си децата се държат гадно с нея , не си правят тоалет, връща ги мръсни . Майката е споделила за случай на самонараняване на детето Д. с ножче, по време когато е била на училище. Според социалните работници децата имат добре изградена емоционална връзка с двамата родители.

По повод на установеното от съда, че детето Д. се е самонаранила на училище съдът е възложил извършване на ново социално проучване от компетентната ДСП. Такова е 2 извършено и по делото е депозиран социален доклад с изх. № ПР/Д-С-СЛ/257003/24.08.2022г. Докладът е изготвен след проведена среща – разговор с децата Д. и Ц.

Г.еви.

При проведената среща разговор е констатирано следното: Двете деца имат силно изградена емоционална връзка с двамата си родители. Към момента на срещата децата са в добро психо-емоционално състояние., били са спокойни са общували без затруднения.

Децата са споделили, че се чувстват добре както при майка си, така и при баща си по време на режима на лични отношения. Разбират се с детето на съжителката на баща си – Иван и не чувстват ревност към него за това, че прекарва повече време с баща им. Детето Д. е споделило, че се чувства добре когато не се налага да ходи в социалната услуга на Фондация „Анимус“ където я принуждават да ходи на психолог.

Проведена е мултидисциплинарна среща в Д. по повод случая на двете деца. На нея са присъствали представители на социалната услуга, която ползват децата и майката, а именно КСУД-ЦОП при Фондация „Анимус“, представител на училището в което учат – 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“, лични лекари на децата и социални работници, работещи по случая.

След извършените проучвания на вероятната причина за съществуващите личностни проблеми на двете деца, предложението на социалните работници за справяне със ситуацията и следното: децата да бъдат насочени към друг доставчик на социални услуги, предвид това, че изпращаните от услугата доклади не отговарят на обсъденото по време на мултидисциплинарната среща /в разпита пред съда социалният работник заяви, че във Фондацията са изготвяни доклади за състоянието на детето Д., без то реално да е ходило на определените срещи в продължение на 6 м./ На молителката А. е предложено да ползва услугата „Психологическо консултиране“ както и възможността да ползва социална услуга „повишаване на родителския капацитет“. За подобряване на комуникацията между двете деца ОЗД при Д. ще работи с децата Д. и Ц. за потушаване на конфликта, възникнал между тях. Социалните служители препоръчват в интерес на децата за тях да полага грижи баща им – ответникът Г.ев. Съдът кредитира напълно отразеното в социалните доклади, изготвени от представители на Д.. Самите доклади са плод на поредица от срещи и проучвания, извършени от социални работници с опит при обследване на поведение на деца, поставени в риск. Към социалния доклад е приложен и протоколът от проведената мултидисциплинарна среща на 17.08.2022г., в който са отразени становищата на всички присъствали институции на срещата. Съдът не приема и не цени докладите от КСУД-ЦОП при Фондация „Анимус“, приети по делото, защото както се изясни в хода на производството, те са плод на инцидентни срещи с някоя от страните, а не на цялостно проучване на децата и техните родители.

В съдебно заседание, проведено на 27.0.2022г. е изслушан социалният работник Преслава Маринов, изготвила социалния доклад и извършила обследването по случая.

Според социалния работник децата са привързани и към двамата си родители, не се чувстват застрашени от нито един от двамата. Не чувстват страх от баща си и в поведението им няма признаци, че са жертва на актове на домашно насилие. В същото време имат проблеми с поведението, особено детето Д.. Според професионалното мнение на социалния работник причина за това е отношението на двамата родители един към друг, а не към децата.

Разделянето между двете деца би нанесло допълнително напрежение в отношенията между тях. Съдът кредитира изцяло показанията на социалния работник Маринова както и изготвения от нея социален доклад, като професионално и педантично съставен с желание за решаване на възникналия проблем изцяло в интерес на малолетните молители Д. и Ц. Г.еви.

По делото е назначена съдебно – психологическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че емоционалното състояние на детето Д. е силно влошено, като са налице повишена тревожност, агресивност, проблеми в социалните взаимоотношения.

Констатирано е още при същото дете необичайни за възрастта трудности в саморегулацията на поведението, психосоматични индикатори за преживян вътрешен конфликт и емоционално страдание, включително суициден риск.

Доколкото заключението на назначената експертиза не касае пряко случилото се на 3 процесните дати, а е концентрирано на становище относно родителски качества на майката и бащата, на привързаността на децата към всеки един от тях, на цялостното емоционално състояние на децата, вследствие на травми възникнали у съзнанието им, в резултат на многобройни случки и събития, предхождащи и намиращи се извън процесния период, на отношенията между родителите и между тях и децата същото, поначало, би имало значение при спор относно упражняване/ ограничаване или лишаване от родителски права, какъвто не е настоящия предмет на делото. Поради тази причина изготвеното заключение не следва да се обсъжда подробно от настоящия състав, тъй като не е пряко относимо към изясняване предмета на настоящия правен спор. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че недоброто родителстване от страна на който и да е от родителите е основание за промяна на мерките на упражняването на родителските права (арг. от чл.59, ал.9 от СК), респ. за ограничаване на родителски права или за промяна на режима на лични контакти, а не за защита по ЗЗДН. Целта на този закон е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а не да урежда спорове между родителите за родителски права върху общите им деца, нито да се използва за уреждането на други отношения между родителите свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл.123 от СК). В случая обаче, в обстоятелствената част на депозираното заключение е посочено, че тревожността у децата не е резултат от конкретно действие на агресия от страна на бащата.