Решение № 169 от 10.10.2024, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велики Преслав, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100377 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявени при условията на първоначално субективно кумулативно съединяване положителни установителни искови претенции с пр. осн. чл. 124 от ГПК, депозирани от Р. Х. Д. срещу Ю. Ш. М. и „Д." ЕООД, представлявано по закон от А.М.Ч., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, находящи се в село Р., общ.

С., обл. Ш.: имот с идентификатор ***, по КК и КР на село Р., общ. С., обл. Ш., одобрени със Заповед № РД-18-21/ 16.01.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 6405 кв.метра, в местността „Т." , трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - ливада, трета категория на земята, при граници: имоти е идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, който същата е придобила по наследство и въз основа на давностно владение, осъществявано от последната за период от повече от 10 години, считано от 1996 год.

В случай, че исковата претенция бъде уважена, ищецът моли на основание чл. 537, ал.2, изр. последно от ГПК да бъдат отменен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 151, г. III, рег. № 2004, дело №. 330/2021 г. на Нотариус с рег. № 592 на НК, с район на действие – Районен съд – Велики Преслав, по силата на който Ю. Ш. М. е призната за собственик по силата на давностно владение на процесния имот, както и Нотариален акт за покупка - продажба № 152, том, III, per. № 2005, дело № 331/ 2021 г, вписан в СВ гр. В.

Преслав с дв. Вх. № 894/2021, по силата на КОЙТО „Д.“ ЕООД, представлявано от А.М.Ч. е закупило процесния имот от Ю. Ш. М..

Ищецът излага, че е наследник по закон на Х. И. Братоев, бивш жител на с. Р., община С., починал на 27.02.1980 г., в с. Р.. Сочи, че с Решение от 15.03.1996 г. на ПК – С. на наследниците на наследодателя й е възстановено правото на собственост върху посочените в решението земеделски земи, находящи се в землището на с. Р.., общ. С., обл. Ш.. Допълва, че е собственик по наследство на 1/7 идеална част от описаните земеделски земи. Категорично 1 заявява, че никой от наследниците на Х. Б. не са предприемали разпоредителни действия относно притежаваните от тях имоти, в това число и по отношение на описаната в пункт 3 от решението ливада с площ от 6,406 дка, масив 15, парцел 115, в местността “ТОПОЛАТА“ с идентификатор по кадастрална карта ***. Ищецът твърди, че заедно със сина си С.В.С. посещавали имота периодично, но на 08.06.2021 год. С. разбрал, че гореописаният имот бил закупен от А.Ч.. След справка в Агенция по вписванията С. установил, че процесната ливада била продадена въз основа на съставен нотариален акт по давностно владение на ответника Ю. Ш. М. на 18.05.2021 г. и още на същия ден била продадена от нея на А.М.Ч., в качеството му на управител и собственик на „Джими - 44“ ЕООД.

Ищецът настоява, че Ю. Ш. М. не е придобила процесния недвижим имот по давност, тъй като Р. Д. не се е дезинтересирала от собствеността си по отношение на същия.

Акцентира, че ответницата Ю. Ш. М. никога не е владяла и държала имота, предмет на настоящия правен спор, не е демонстрирала намерение пред ищцата да г о свои, не го е ползвала, обработвала, дори не е влизала в него включително и към настоящия момент. В допълнителна уточняваща молба ищцата заявява, че целият имот е бил владян и ползван нея още от възстановяването му през 1996 год., придобит е от нея по наследство и по давност и до момента никой не й е оспорвал правото на собственост върху имота.

Предвид изложеното, доколкото първата ответница не е придобила процесния недвижим имот по давност, моли исковите й претенции да бъдат уважени изцяло, да бъдат отменени двата нотариални акта, с които първата ответница е призната за собственик по давност на спорния недвижим имот и последният е бил продаден от първата ответница на втория ответник и претендира ответниците да бъдат осъдени да й заплатят сторените съдебноделоводни разноски.

В законоустановения срок е не е постъпил отговор на исковата молба от първия ответник Ю. Ш. М..

Депозиран е писмен отговор от втория ответник, в който взима становище по неоснователността на исковата претенция. Ответникът настоява, че ищецът не е посочил периода, в който е владял процесния недвижим имот. Счита, че изложените от ищеца в исковата молба и уточняващите молби твърдения си противоречат, доколкото в исковата молба ищецът заявява, че „хората в цялото село знаят, че собственици на имота са нейните братя и сестри“, а впоследствие заявява, че го е придобила изцяло по давност. Навежда твърдение, че за ищцата липсва правен интерес от завеждане на настоящата искова претенция, поради което счита, че делото следва да бъде прекратено.

В условие на евентуалност, ако съдът счете, че не са налице основания за прекратяване на делото, настоява, че преди да придобие правото на собственост върху процесния недвижим имот, неговият праводател Ю. Ш. М. е станал негов собственик по давност, като е упражнявал фактическата власт върху спорния имот. Акцентира, че е закупил имота от собственик и в тази връзка се явява добросъвестен купувач. Моли съда да приеме, че първата ответница е придобила имота по давност преди да му го продаде.

Предвид изложеното, счита, че исковите претенции са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Не се противопоставя да бъдат приети представените към исковата молба писмени доказателства, с изключение на Решение на ПК гр.С. №1-Р от 15.08.1996г., доколкото приложеното към исковата молба Решение не съдържа подписи на секретаря и членовете на комисията. Ответникът счита, че ищцата Р. Х. Д. не разполага с първообраз и оригинал на представеното от нея писмено доказателство. Оспорва по реда на чл. 193 от ГПК истинността на представения препис от Решение на ПК гр.С. № 1-Р от 15.08.1996 г.

Оспорването е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения 2 преклузивен срок по чл. 193 от ГПК ( с отговора на исковата молба) и се оспорва истинността на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и преди провеждане на същото се установи, че ответникът по делото Ю. Ш. М. е починала на 07.02.2024 г., поради което с Определение № 60/19.02.2024 год. производството е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230, ал. 2 от ГПК за посочване от страна на ищеца на правоприемници на починалия ответник.

С определение № 233/29.05.2024 год. производството по делото е било възобновено и са били конституирани като ответници по делото А. И. А., ЕГН: **********, В. И. А., ЕГН:

********** и А. Ю. Ш., ЕГН: **********, в качеството им на правоприемници на починалата в хода на делото ответница Ю. Ш. М..

В последното проведено открито съдебно заседание ищецът не се явява лично.

Представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата си претенция и настоява същата да бъде уважена.

В двете проведени открити съдебни заседания ответникът „Д." ЕООД не изпраща представител и не депозира становище по хода на делото.

В първото открито съдебно заседание лично се явяват двама от правоприемниците на ответника Ю. Ш. М. – А. И. А. и А. Ю. Ш. , като заявяват, че нямат становище по исковата молба. Ответникът В. И. Аврамов не се явява и не изпраща представител, нито депозира писмено становище по исковата молба.

В последното открито съдебно заседание ответниците А. И. А., А. Ю. Ш. и В. И.

Аврамов не се явяват лично и не изпращат представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Представено е Заявление вх. № 444/ 16.04.1992 год. до ПК – С. от ищцата, в качеството й на наследник на Х. И. Б. за възстановяване собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на село Р., общ. С.. Въз основа именно на това заявление е постановено Решение № Р-1 от 15.08.1996 год. на ПК – С., приобщени към материалите по делото.

С Решение № 1-Р от 15.08.1996 год. на ПК – гр. С. е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. И. Б., бивш жител на град С., общ. С., обл. Ш. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти, находящи се в землището на село Р., общ. С., обл. Ш.: 1. Нива с площ от 3,660 дка, осма категория, в местността „Стоянджика“, представляваща имот № 010107 по картата на землището, при граници (съседи): имот № 010106 – нива на Б.И.Б.; имот № 010089 – Лозе на насл. на М.Х.Т.; имот № 010108 – нива на насл. на Д.Д. И.а; имот № 000780 – залесена територия на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 010105 – ливада на насл. на С.П.Ш.; 2. Нива с площ от 0,931 дка, 6та категория, в местността „Стоянджика“, представляваща имот № 010265 по картата на землището, при граници (съседи): имот № 010264 – нива на насл. на К.Ж.Я.; имот № 010246 – нива на насл. на В.Н.Т.; имот № 010266 – нива на Айше М. М.; имот № 010280 – нива на С.С.М.в; 3. Ливада с площ от 6,406 дка, трета категория, в местността „Т.“, представляваща имот № 015115 по картата на землището, при граници (съседи): имот № 015107 – ливада на насл. на Р.Й.Р. и др.; имот № 015114 – ливада на насл. на Д.Д. И.а; имот № 000147 – полски път на общ. С.; имот № 060001 – нива на насл. на Р.В.Д.; имот № 000347 – стопански път на Държавен поземлен фонд; 4. Ливада с площ от 0470 дка, пета категория, в местността „Циганска река“, представляваща имот № 020001 по картата на землището, при граници (съседи): имот № 020004 – ливада на Й.В.Г.; имот № 000265 – вътрешна река на Държавата – МОСВ; имот № 020002 – Ливада на насл. на И. Ч.Х.; имот № 020013 – ливада на насл. на 3

С.К.С..

Приложена е скица № 3036/30.08.1996 год., издадена от ПК – гр. С. на имот № 015115.

Във връзка с откритото в първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 193 от ГПК производство по оспорване автентичността на Решение № 1-Р/15.08.1996 г. на ПК – С., ищцата е представила заверено от копие от Общинска служба „Земеделие“ – С. на оспореното решение, съдържащо подписите на председателя, секретаря и един от членовете на комисията, както и скица №3036/30.08.1996 г. в оригинал.

От представеното удостоверение за наследници изх. № 21/15.06.2021 год., изд. от общ.

С. се установява, че лицето Х. И. Б. е оставила свои законни наследници – децата си 1. Р. Х.

Д. (ищца в настоящото производство), 2. И. Х.в И., починал и заместен от своята дъщеря М.

И.а Х. (за която липсват данни в НБД) и своите внуци И. Б. И. и С.Б.С. (низходящи на Т. И.а Н.), И. К. И. (син на К. И. Х.в); 3. Д. Х.в И., починал и заместен от своите низходящи М.Д.

И.а и Д.Д. Х.; 4. Д. Х.в И., починал и заместен от своите низходящи М.Д.С. и Х. Д.в Х.в (починал и наследен от съпругата си Г.А. Х. и сина си Д. Х.в Д.в); 5. М. Х. Д., починала и заместена от низходящите си М.В.Л. и И. В. И., който също е починал и е наследен от съпругата си Ц.П. И.а и децата си В. И. В. и М. И.а В.а; 6. Д. Х.в И., починал и наследен от низходящите си М. Д. Д. и Х. Д. Х.в и 7. З. Х.в И., починал и заместена от своите низходящи М. З.а Д. и Х. З. Х.в.

Във връзка с констатирана от съда разлика в изписване на фамилното име на наследодателя на ищцата в отделни документи (Б. и Б.) е представено Удостоверение, изд. от Кмета на от общ. С., в което е отразено, че след направена справка в регистрите по гражданско състояние и НБД „Население“ няма данни имената на лицето Х. И.а Б. да са били променяни, поради което не може да бъде издадено удостоверение за идентичност на имена.

Приложена е надлежно заверена от кметски наместник на с. А., общ. Т. по реда на чл. 83 от ЗННД декларация от ищцата, в която същата е декларирала, че имената Х. И. Б.