Определение № 393 от 22.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ НЕДКОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500279 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 435, ал.

2 от ГПК.

С Определение № 785/09.06.2026 г. по в. гр. д. № 479/2026 г. Плевенският окръжен съд оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на Н. Б. А. срещу отказа на ЧСИ Т. Кирилова по изп. дело № 55/2025 г. „да свали“ наложените възбрани върху наследствените на жалбоподатели идеални части от апартамент № **** в гр. **** и имот в с. ******, поради направен от него отказ от наследство.

Частна жалба против определението е подадена от Н. Б. А.. Счита определението за неправилно, незаконосъобразно, тенденциозно, подигравателно и прецедент в правото. Предвид направения отказ от наследството на неговата майка, той не притежава идеални части от имотите. Те са собственост на всички други наследници. Счита за неправилен отказа на съдебния изпълнител да отмени наложените възбрани. Изпълнителното дело следва да продължи по отношение на него, но върху други имоти, съсобствени със съпругата му, както и чрез други изпълнителни способи. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на окръжния съд за произнасяне по съществото на частната жалба.

В писмения си отговор взискателят „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр. Плевен чрез юрисконсулт С. З. оспорва жалбата и я счита за неоснователна и недопустима. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане на осн. чл. 274, 1 ал. 1, т. 1 от ГПК, но е неоснователна по съществото си:

Изводът на окръжния съд за недопустимост на жалбата е правилен.

Изпълнително дело № 55/2025 г. по описа на ЧСИ Т. Кирилова е образувано от взискателя „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД за принудително събиране на вземанията му от Н. Б. А., въз основа на изп. лист от 10.01.2025 г., изд. по гр. д. № 6022/2023 г. и изп. лист от 07.01.2025 г., изд. по ч. гр. д. № 2687/2023 г. – и двете по описа на РС – Плевен.

Принудителното изпълнение е насочено върху вземания на длъжника по банкови сметки, върху движими вещи и върху 1/6 ид. част от апартамент № 16, ет. 6, бл. 124, вх.“Б“, в жк „Дружба“ в гр. Плевен и 1/6 ид. част от УПИ XVII-17, кв. 38, в с.

Борислав, общ. Пордим, заедно с построените в него къща, лятна кухня и второстепенна постройка, придобити от длъжника по наследство от неговата майка Детелина Пенева А.а. Върху имотите са вписани възбрани по изпълнителното дело съответно на 23.01.2025 г. и 31.01.2025 г.

На 08.04.2026 г. по делото е постъпила молба от длъжника, към която е приложено Удостоверение от 23.03.2026 г. на РС – Плевен за вписан в особената книга на съда отказ на Н. Б. А. от наследството на Детелина Пенева А.а. В молбата длъжникът е направил искане за заличаване на вписаните възбрани върху двата имота.

Съдебният изпълнител е отказал да заличи възбраните и да прекрати изпълнителното дело (съобщение до длъжника от 14.04.2026 г.).

В частната си жалба пред окръжния съд и в уточнението от 05.06.2026 г. длъжникът е направил искане за заличаване на възбраните върху имотите, тъй като не притежава идеални части от собствеността върху тях поради направен отказ от наследство. Оспорил като незаконосъобразен отказа на съдебния изпълнител да заличи възбраните.

С оглед на така очертания от жалбоподателя-длъжник предмет на обжалване, подадената жалба се явява недопустима за разглеждане по същество, както е приел и първостепенният съд.

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът по изпълнителното дело има право да атакува по съдебен ред само: 1/ постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4/ отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7/ разноските по изпълнението.

2

Отказът да бъдат заличени вписаните възбрани върху имотите не е сред посочените в закона действия по изпълнителното дело, които могат да бъдат обжалвани пред съда, поради което жалбата се явява недопустима.

Заличаването на наложени възбрани върху имоти на длъжника по съществото си е преустановяване на принудителното изпълнение, насочено върху тях, но не може да бъде разглеждано като прекратяване на изпълнението. Съгласно чл. 433, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява в изрично посочени случаи: при плащане на задължението от длъжника и представяне на разписка; по писмена молба на взискателя; при обезсилване на изпълнителния лист или отмяна на акта, въз основа на който е издаден той; когато няма секвестируемо имущество, което може да бъде продадено; когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; при влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или чл. 440 от ГПК и когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Конкретният случай не може да бъде подведен под никоя от тези хипотези, поради което, не може да бъде прието, че отказът на съдебният изпълнител да заличи вписаните възбрани представлява отказ да бъде прекратено принудителното изпълнение - обжалваемо действие съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Като е оставил без разглеждане подадената частна жалба и е прекратил производството по делото (независимо от липсата на диспозитив, прекратяването на производството е задължителна последица), първостепенният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 785/09.06.2026 г. на Окръжен съд – Плевен по в. гр. д. № 479/2026 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3