Решение № 1523 от 24.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Пловдив, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20215330203867 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Е. В., ЕГН:**********, с адрес – ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4618690 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300лв. /триста лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, като се излагат доводи по съществото на спора и се предлага същия да бъде отменен. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат П. в писмено становище поддържа жалбата и сочи аргументи в този смисъл, като също предлага електронния фиш да бъда отменен, а също и да бъдат присъдено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в становище оспорва жалбата, като посочва, че същата е неоснователно, в 1 който смисъл излага аргументация. Предлага обжалвания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 05.05.2021г.

- видно от представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 07.05.2021г., съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 13.03.2021г., в 16:36 часа, на 2

Републикански път II – 64, километър 49+800 в посока с.Труд, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение на лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 95 км./ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 98 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 13.03.2021г. и час - 16:36:46ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя И. Е. В..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, 3 точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h - с глоба в размер на 300 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“ при Български институт по метрология, същото техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46.

Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 13.03.2021г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е към с.Труд.

Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното нарушението, а именно – лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя И. Е. В..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от 4 правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка„БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното нарушение – 13.03.2021г., Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на твърдяното нарушение, а именно Републикански път II – 64, километър 49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.

В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния фиш пътен знак „В26“.

Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема страна.

Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства, като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо из.№ 11-00-617/04.08.2021г., директорът на „Областно пътно управление“ – Пловдив е уведомил съда, че посоченото място Републикански път II – 64, километър 49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“, който знак обаче, по данни и информация от дружество „Рефан България“ ЕООД е монтиран на 07.10.2020г. от „Рефан България“ ЕООД по указание на „органите“ на ОД МВР – Пловдив – сектор „Пътна полиция“.

Тук на първо място следва да се отбележи, че напълно основателно е посоченото в жалбата в смисъл, че доколкото Републикански път II – 64 е път от Републиканската пътна мрежа, то стопанинът на пътя, отговарщ за организацията на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по даден пътен участък е директорът на съответното областно пътно управление. В случая това е Областно пътно управление - Пловдив към Агенция «Пътна инфраструктура», съгласно чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл е и Решение № 1196/09.07.2020г. по КАНД № 1093/2020г. по описа на 5

Административен съд – Пловдив.

В светлината на горното, на първо място прави впечатление, че в случая информация за организацията на движението, включително и поставените пътни знаци на Републикански път II – 64, дори и компетентния орган Областно пътно управление – Пловдив черпи от един частен субект дружество „Рефан България“ ЕООД, който факт, само по себе си, не допринася за формиране на категоричен извод у съда за наличие на посочено място на поставен по надлежния ред знак.

Отделно от това, от казаното до тук е очевидно, че в случая не се установява, че на мястото на нарушението - Републикански път II – 64, километър 49+800 в посока с.Труд е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“, поставен от стопанина на пътя по реда на Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Напротив – установява се единствено поставяне на знак от частен субект - дружество „Рефан България“ ЕООД, „статутът“ на който знак трудно може да бъде коментиран от съда в рамките на настоящото производство.

Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие /л.10 от делото/ с посочено като основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и че доверителят не дължи и не заплаща на довереника възнаграждение.

Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за 6 адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на две съдебни заседания с кратка продължителност, без разпит на свидетели.