Решение № 18290 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18290 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110122004 по описа за 2024 година

Предявен е от Ц. Н. Р. ,ЕГН : ********** ,в качеството й на наследник на Д Й М ,ЕГН : ********** , срещу ДП“Н К Ж И“ЕИК : ...... – поделение Ж секция София , осъдителен иск , с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на сумата от 260 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на смъртта на сина й Д Й М ,ЕГН : **********, настъпила на 07.11.2023год.,в следствие на трудова злополука настъпила на 07.11.2023год. ,ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.11.2023год. до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищцата сочи ,че Д Й М бил в трудовоправни отношения с ответника,съгласно Трудов договор № ................./28.09.2021год. като заемал длъжността „Работник ПЖПС“ в ЖПС София.

Сочи ,че на 07.11.2023год. бил включен в работна група по предстояща дейност по косене на трева и откриване на долен габарит от км 0+750 в междугарието Разделен пост /РП4/ гара Илиянци.При изпълнение на трудовите си задължения на 07.11.2023год. в 10,10часа бил ударен от маневра на локомотив,като в следствие на удара настъпила смъртта му.

Ищцата твърди ,че случилото се било признато за трудова злополука с

Разпореждане № 33692/19.02.2024год. на НОИ по чл.55,ал.1 от КСО.

Ищцата сочи ,че същата е настъпила при изпълнение на възложените от работодателя дейности,посочени в трудовия договор и длъжностната характеристика ,като пострадалия по никакъв начин не бил допринесъл за настъпването й.Твърди нарушения на работодателя ,който допуснал работата да се извършва от работник ,който не бил инструктиран за безопасна работа ,което било установено в образуваното наказателно производство.Също така участъкът ,в който се извършвала работата по косене не бил обезопасен, ,не било открито време за работа ,в което по трасето да не преминават локомотиви,което представлявало нарушение на установени правила ,довело до смъртта на двама работника.

1

Посочва ,че била в силна връзка със сина си ,който бил единственото й дете.Двамата живеели заедно ,в едно домакинство като сина й се грижел за нея и и оказвал всякаква помощ,в това число и финансова.Сочи че след смъртта му преживяла физически и психически травми,изпаднала в тежко депресивно състояние,ограничила контактите си с външни хора,изпитвала празнота и безпомощност ,като не била преодоляла и към настоящия момент загубата на сина си.

Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 260 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на смъртта на сина й Д Й М ,ЕГН : **********, настъпила на 07.11.2023год.,в следствие на трудова злополука настъпила на 07.11.2023год. ,ведно със законната лихва от датата на увреждането – 07.11.2023год. до окончателното й заплащане. Претендира и деловодни разноски.

Ответникът ДП“Н К Ж И“ЕИК : ...... – поделение Ж секция София в срока по чл.

131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба,с който не оспорва предявеният иск по основание ,а по размер ,който счита за завишен.

Навежда доводи за съпричиняване при допусната груба небрежност, по смисъла на чл.201,ал.2 от КТ ,поради липса на елементарно старание и внимание ,и пренебрегване от страна на пострадалия на правилата за безопасност.Твърди да е извършен ежедневен инструктаж на работната група като работниците били запознати с естеството на работа и конкретните задачи.Твърди и получен инструктаж по безопасността при работа по железния път,както и за начин на придвижване на работното място, а така също и за първоначален инструктаж,който всеки работник получава пи постъпване на работа.

Твърди ,че съгласно проведения първоначален инструктаж,работниците били запознати с безопасният начин на придвижване,което се извършвало със завишена бдителност като стоенето в рамките на строителния габарит е забранено,както и придвижване в междурелсие.

Направено е и възражение за намаляване на претендираното обезщетение с дължимо застрахователно обезщетение по „Задължителна застраховка трудова злополука“ по Полица № 011622012600575 .Сочи че размера на застрахователното обезщетение е в 7 кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник, като приема ,че искът е основателен до размера ,заплатен от застрахователя.Също претендира деловодни разноски.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото ,а и се установява от Удостоверение за наследници от 13.11.2023год., че ищцата Ц. Н. Р. е наследник по закон ,майка на починалия на 07.11.2023год. Д Й М.

Безспорно е и че между ответника и Д Й М е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор № ................./28.09.2021год. като същия е заемал длъжността „Работник ПЖПС“,с място на работа в ЖПС София ,а съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор от 28.12.2021год. ,с работно място „Участък по ПЖПС Илиянци,Механизирана група по ПЖПС Илиянци“.

Съгласно длъжностна характеристика ,в сила от 01.01.2021год. ,основната характеристика на длъжността е „ извършва основни работи ръчно и машинно по поддържане и ремонт на железен път и съоръжения към него в района ,към който се отнася съответния обединен жп участък“.

Не е спорно, а това се установява и от представените доказателства – Декларация за трудова злополука от 10.11.2023 г., подадена от работодателя ЖС София ; Протокол № 14 2 от 06.02.2024г., издаден от НОИ ТП-София-град и Разпореждане № 33692 от 19.02.2024год.

,издадено от НОИ ТП-София – град , че на 07.11.2023год. при извършване на възложена от работодателя работа - косене на трева и откриване на долен габарит от км 0+750 в междугарието Разделен пост /РП4/ и гара Илиянци в 10,10часа, Д Й М бил ударен от маневра на локомотив на ЖП“Карго Транс Вагон България“АД ,като в следствие на тежкото железопътно произшествие получава Тежка съчетана травма на тялото ,довела до смъртта му.

С Разпореждане № 33692 от 19.02.2024год. ,издадено от НОИ ТП-София – град, за което няма спор, че е влязло в сила, злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55 КСО.

В Декларацията за трудова злополука от 10.11.2023год. е посочено от подалия същата осигурител,че работната група се е състояла от Борис Асенов Йорданов,работник ПЖПС,Д Й М,ПЖПС,Васил Митков Захариев,работник ПЖПС и Петър Тодоров Цветков,ръководител група ПЖП.

Ръководителя на групата взел табелите и тръгнал пред тях в посока гара Илиянци да сигнализира мястото на км 0+750.Останалите работници спрели на км. 0+320 са почиват ,като Б Й ,който носел резачна машина и туба с масло отишъл по-напред ,за да ги остави на равно място ,а Д Й и В З,които носели машина храсторез останали след него.

В 10,10 часа на 07.11.2023год. в междугарието РП 4-гара Илиянци се движел влак № 10891 ,който по време на движение ,в лява крива по посока на маршрута ,на км. -+320 ,локомотива удря Д Й и В З

По показания на Б Й ,същия чул ,че храстореза работи ,като обръщайки се видял ,че Д Й и В Збили ударени от локомотива ,който не бил подал звуков сигнал.

Преди мястото на събитието има поставена табела за намаление 25км.ч.,след което започва остра лява крива.Видимостта е много малка на машиниста ,на който пулта за управление е от дясната страна по посока на движение на локомотива.

В т.26 Отклонение от нормалните действия /условия/ и материален фактор ,свързан с това отклонение е посочено ,че придвижването на работниците по Жта линия до мястото на работа е трябвало да бъде с повишена бдителност и не се е извършило в организирана група ,а именно : начело се поставя старши или опитен работник,а на края се движи ръководителя на работата.Стоенето в строителния габарит е забранено.От извършения оглед на място било установено ,че пострадалите се намерили в междурелсието на коловоза.

В Протокол № 14 от 06.02.2024г., издаден от НОИ ТП-София-град за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 07.11.2023 г. изрично е констатирано, че Д Й М е запознат с длъжностната си характеристика; проведен му е начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; на както и че в деня на злополуката също му е проведен инструктаж.

Посочено е че е образувано ДП № 54/2023год. ,за престъпление по чл.343,ал.3 вр. чл.342,ал.1,пр.4 от НК.

От застрахователна полица № 0116220126000575/20.12.2022 г. за застраховка "Задължителна трудова злополука", сключена между застраховател "Д Застраховане" АД, ЕИК 030269049 със седалище гр. София и ДП“Национална компания“Ж инфраструктура“ е видно, че са застраховани 10 578 лица, работещи в ответното дружество, включително и 3 починалия ,за периода от 01.01.2023год. до 31.12.2023год. ,като е посочено ,че при смърт от трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО ,на законните наследници се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума ,която е 7 кратният размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител /Приложение № 1/.

Съгласно Удостоверение от 13.09.2024год. ,издадено на „Д Застраховане“ АД, по предявена застрахователна претенция е заплатена на 21.05.2024год. сумата от 86 499,84 лева на Ц. Н. Р. ,представляваща застрахователна сума ,дължима по риска „смърт ,в следствие трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО“.

Съвкупно от показанията на свидетелите С. И. В. /дъщеря на ищцата/ и П Д Д се установява, че преди смъртта на Дамян ,ищцата живеела в едно домакинство с него,в общия им дом в с.В,общ.Монтана.Починалия се грижел за майка си ,предвид възрастта й , включително я подпомагал и финансово ,предвид че дохода й от 200лв.,наследствена пенсия от починалия й съпруг.

Приела злополуката тежко,преди това била усмихната ,нормално живееща жена,а след това се променила , постоянно плачела ,затворила се ,не излизала никъде.Наложило се близките й да пазаруват, да й плащат сметките,както и да я посещават по-често и да й звънят по телефона по 3-4 пъти дневно,за да й оказват и психическа подкрепа.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по правната си същност е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на работника или служители при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.

В случая между страните липсва спор, а това е установено и от доказателствата по делото, че между ДДЙМв и ответника , е съществувало валидно трудово правоотношение, по време на действие на което, на 07.11.2023 г., е настъпила трудова злополука, при която ДДЙМв е починал.

От ангажираните доказателства се установява, че като пряка и непосредствена последица от смъртта на ДДЙМв, ищцата,която освен негова майка е единствен наследник по закон / чл.6 ЗН / е претърпяла неимуществени вреди – душевни болки и страдания.

4

Ищцата като майка на починалия е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинените им морални вреди.

По изложените съображения се налага извода, че са налице предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 200, ал. 1 КТ, според които за ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на ДДЙМв.